31 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 5



Пред външния висок политически свят цар Фердинанд минаваше за умен, просветен и амбициозен, но неискрен, двуличен и лукав политик и към него се отнасяха с подозрителност и недоверчивост. А в Русия и във Франция го считаха за австрийски агент-провокатор на Балканите. Видни французки дипломати изтъкваха неговата много подозрителна и некрасива роля през Балканската война спрямо Австро-Унгария.*

Но това твърдение не би могло да се аргументира с убедителни факти. На изявленията на бившия цар, след абдикацията му, пред кореспондент на в. „Берлинер тагбладт" в Кобург, че той работи усилено тридесет години, за да вкара България в германските политически води - което предизвика възмущение у българите - се погледна като на една искрена изповед. Но при липса на убедителни доказателства за подобна политическа тенденция през време на неговото царствувание би трябвало да се приеме, че целта на това царско изявление е била: да създаде благоприятна атмосфера за изгнаническия си живот на германска земя. Правдоподобността на тона обяснение се подкрепя и от факта, че той направи това изявление наскоро след като австро-унгарския министър на външните работи граф Берхтолд, от името на императора предложи на цар Фердинанд в Будапеща да напусне в 48 часа австро-унгарската територия. Схващайки добре положението на България при политическите към нея тенденции на Русия и Австрия, за да добие по-големи облаги за себе си и за държаната, бившия цар твърде похватливо лавираше между Виена и Петроград и, според обстоятелствата в дадения момент, проявяваше повече наклонност към едната или другата велики държави.

Като се е говори за отрицателните качества на цар Фердинанда, справедливостта налага да не се изпуща из предвид и грубата българска действителност в началото на неговото царствувание, и по-точно при диктаторския режим на Ст. Стамболова, младия княз беше формен пленник на своите министри. А те почти всички бяха малокултурни, невъзпитани и без морални начала и в обществения, и в частния им живот. Някои от тях бяха най-безскрупулни обирачи на държавните средства; известни голтаци - след смъртта си те оставиха големи богатства, а някои от живите и днес твърде охолно благоденствуват. За да се доберат по-скоро до властта, някои политически котерии използуваха широко печата, за да дразнят княза, изтъквайки непристойно неговия произход и развратния му младежки живот; при това алчущите за власт го отрупваха с мръсни заплашителни анонимни писма. В такава отровна атмосфера обезличения млад княз Фердинанд прекара много години. Няма съмнения, че вредните миязмии на тази политическа поквара засегнаха крехката впечатлителна душа на младия княз, макар седнал на българския престол може би и не с целомъдрена душевна чистота. За пълнота на тази характеристика на бившия цар на българите трябва да се прибавят и изказаните публично за него мнения от чужди и от наши изтъкнати обществени деятели.

Следва продължение...

*Raymond Poincare "Le Balcan en feu". Paris 1926 г.

27 март 2010

Накратко за господин Д. и мадам В.

Господин Д., ако обича да не се прави на жертва - никой няма да му се върже.

Що се отнася до мадам В. - ако някой си мисли, че тя е "моралният стожер на обществото" или че е журналист за пример, съжалявам, но не мога да му помогна.

Добавка: Любослава Русева от "Дневник" е написала много интересен коментар по темата.

25 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 4


Цар Фердинанд се възхищаваше от безупречната деятелност на полезния държавен служител, но никак не се стесняваше да го използува като изкупителна жертва на собствените си безтактичности и прегрешения. Но тази некрасива характеристична негова черта би трябвало да се смекчи. Макар че неговата съвест и да не беше една от много чувствителните, но все пак често тя му подсказваше съзнанието за неоснователно оскърбление и той по косвен начин не закъсняваше да намали лошото впечатление чрез разни знакове на благоволение.

Цар Фердинанд ценеше и уважаваше способните държавни служители и осмиваше некадърните. Но ръководен от лични интереси, той често въздигаше до най-високи постове доказани посредствености. А пък за близки лични служители, с редки изключения, той държеше дълго само хора, неспособни да разъсждават и без кураж за собствено мнение. Ограничеността, безусловната преданост и безволната покорност бяха въобще изборния критерий за дворцовите служители. Достатъчно беше да се каже за някого, че е от свитата на царя, за да се охарактеризира неговия духовен образ. Такива безлични хора го придружаваха и при официалните посещения на дворовете и случваше се, че един много декориран глупец седеше на трапезата до един Делкасе или Аното. Това официално неласкателно представление на българите пред чуждия политически свят се правеше съзнателно и преднамерено, за да може царя да казва на своите високи събеседници с дълбока въздишка: „Можете да си представите колко е трудна моята цивилизаторска задача като ръководител на този прост и груб балкански народ, когото виждате тук по първите ми хора!" Пословичните безконечни странствувания на цар Фердинанд в чужбина - „manie locomotive", както го окачестви поета-сатирик, които далеч не му печелеха симпатиите на неговите поданици, бяха също един недостатък на неговата неспокойна натура, макар че пътуванията му понякога бяха полезни за държавата ни.*

Следва продължение...

*В брошурата си „Рrin Вulgaria la Constantinopole" от 1907 г. известният
румънски историк - шовинист, професор Никола Йорга, по този повод казва: „Фердинанд първи не намери за нужно да стои дълго време в една страна, която не го задоволява. Случва се понякога, че той стои в страната само два месеца в годината... но в България нищо не се получава без негово знание, понеже по тънкия си ум той превъзхожда своите поданици - мечкари."

24 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 3



Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."

Той беше възвел в система разцеплението на силните политически групировки и култивираше по най-разнообразни начини покварата между българските държавници и общественици. За постигането на целта си - деспотическа концентрация - той никога не се стесняваше в избора на средствата: инсинуация, интриги и клевети. Следвайки примера на Людовика XIV за унижение и завладяване на почтени сановници, той поощряваше необуздания лукс, защото според него това беше добра лична политика - обеднялите държавни чиновници се поставят в зависимост от царските благоволения. Той често сменяше министрите, но твърде рядко по държавни съображения, или по принципиални различия - по важни въпроси, а почти всякога само по лични причини. Цар Фердинанд беше злобен и отмъстителен спрямо всички, които право или косвено неприятно засягаха неговата богопомазана особа и владетелска деятелност. Но той се боеше от упоритите и независими противници, които обезвреждаше чрез знакове височайши благоволения и облагодетелствувания.В това отношение много характеристични са случаите, например, със скърцащия зъби авантюрист Д.Ризов и с язвителния поет-сатирик Стоян Михайловски.*

Бившият цар на българите мразеше безскрупулните грабители на държавните средства. Но за да има покорни и раболепни служители, той възвишаваше днес до най-високото стъпало на военната и гражданска йерархия онези, които вчера с възмущение наричаше „каналии" и „мръсни крадци". Когато цар Фердинанд намереше, че в дадения момент някой е подходящ за използувание за политически цели, той щедро му показваше знакове на уважение и благоволение, възхвалявайки прекомерно неговите способности и уверявайки го лицемерно, че в негово лице той вижда отдавна търсения държавник. Но след като го беше използувал, без всякаква причина, без всякакъв разумен повод, той му обръщаше гръб, а при случайни срещи с него не само го пренебрегваше, но с демонстративен жест му показваше своето неразположение и даже и презирание.

Следва продължение...

* След уволнението му за некоректна дейност като търговски агент в Скопие, Д.Ризов напечата едно остро открито писмо до княз Фердинанда досежно пакосната му македонска политика. Вестникарските пасквили и заплашвания зачестиха. Настръхнал и озлобен, Ризов ходеше по софийските улици обвит в черна алмавива на калабрийски конспиратор. За да се успокои, княза му даде дипломатически пост, въпреки всестра му поквара. По случай смъртта на С. Михайловски приятелят му Кирил Христов напечата във в. „Прагер пресе" някои бележки от неиздадения дневник на покойния поет. След публикуването на най-силната сатира на Михайловски - „Книга за българския народ" - с която във вид на изповед на един източен владетел, по безпощаден начин се бичуваха методите, по които цар Фердинанд управляваше България, развращавайки държавниците, българския държавен глава се опитал да направи от сатирика личен приятел. Той почнал да го кани често в двореца. Един ден към полунощ в дома на Михайловски дошел царски адютант и, казвайки че господаря не могъл да спи, поканил го да отиде при него на разговор. Царят показал на поета голямата си колекция заплашителни анонимни писма - някои писани с кръв, други илюстрирани (разрязват му корема, вадят му червата и го обесват с тях) - подавал му ту едно ту друго на Михайловски и го молил да ги прочете на глас. После, тичайки из кабинета си, разгневен и озлобен вика: „Един народ, който е в състояние да ми пише такива писма, не заслужава да бъде управляван с добро. Аз съм ги запазил като документ. Те ще бъдат моето оправдание, когато един ден се видя принуден да хвана за гушата българския народ. Тая страна е блато, мръсна клоака! Аз с нетърпение чакам кога ще ми бъде възможно да я напусна, да се отърва от смрад!" Напразно поета се старал да разясни на царя, че не българския народ му е писал тези писма, а онези развалени политици, които царската система за управление издига.

21 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 2



Когато беше разположен и искаше, цар Фердинанд беше очарователен събеседник. При решението на важни въпроси той не налагаше безусловно волята си, спокойно и внимателно изслушваше, променяше мнението си и приемаше съветите на своя събеседник, когато се убеждаваше в тяхната основателност и правота. Някои от добре познаващите го негови съветници се въздържаха да му говорят по големи въпроси, когато често по някакъв незначителен повод беше засегната неговата суетност или честолюбие.* В такива случаи цар Фердинанд губеше всяко самообладание и ставаше капризен и непреклонен и при най-убедителни доводи.

Но наред с творческия благотворен гений на цар Фердинанда той имаше многобройни отрицателни качества, които много вредно влияеха както за осъществяването на неговите добри инициативи по държавното управление, тъй и върху отношението им с големите и малки държави и върху неговите отношения към изтъкнатите, предани и почтени служители на българската държава. Възвишеното, умното и мъдрото се преплитаха у цар Фердинанд с дребнавото, лекомисленото, капризното и безтактното. Независимо от тънкия му и прозорлив ум, неговата душа представляваше едно много чудно съчетание от противоречия и парадоксални прояви.Често той беше велик в дребното, а малък в голямото, у него имаше, както казват французите „дребнавости на величието". Прекомерните у царя гордост, надменност и арогантност засягаха преди всичко неговите отношения към държавните глави въобще, а особено онези към кралете на Сърбия, Румъния и Гърция, на които той нанасяше,както ще се потвърди с факти, с нищо неоправдани оскърбления. А пък спрямо мнозина безукоризнени във всяко отношение и заслужили на народа ни държавници и общественици неговата безцеремонност преминаваше границата на най-елементарното благоприличие на обикновения смъртен.

Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."

Следва продължение...

* Като например, когато узнае,че румънския престолонаследник бил посрещнат във Виена или че някой изпъден висш чиновник му изпратил анонимно заплашително писмо; или алчущия за власт бивш министр, използувайки царското суеверие, изнася в партийния вестник зловещото предзнаменование от хвърчащото около двореца ято грачащи врани; понеже дразнението на царя с това предзнаменование многократно се изтъкваше, за да покаже,че то не му произвежда впечатление, той даде на новопостроения от него дворец името „Врана".

17 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 1

Фердинанд несъмнено е имал недостатъци и е правил грешки. Нямам за цел да му бъда адвокат. И все пак си мисля, че на моменти сме прекалено жестоки към първия цар в новата ни история.

Онзи ден попаднах на книгата(Или да кажа агитационния материал?) "Цар Фердинанд- циник, измамник, лицемер" и тя ми даде повод да напиша това. Издателя на книгата има претенции да ни покаже: "Истини за монарха, донесъл... неописуеми мъки на българския народ..." Но само Фердинанд ли е виновен? А правителствата, които управляваха през това време? А парламентите? А некадърниците в генералния щаб? Или те нямат нищо общо със споменатите "неописуеми мъки на българския народ" ? Някой трябва да разкаже за истинския Фердинанд...

Всъщност някой вече е разказал - генерал Христофор Хесапчиев. Герой от Сръбско-българската война и изявен български дипломат. Именно той избира хълмовете край Сливница като най-добра отбранителна позиция за българската войска. Бил е български дипломатически представител в Сърбия и Румъния, а през Балканската война е наш представител при главната квартира на гръцката армия. За заслугите си във войната със сърбите е награден с орден "За Храброст" IV степен. Кавалер още на ордените "Свети Александър" и "За военна заслуга". Изключително образован. Носител на медала "За наука и изкуство". От 1898 г. е действителен член на Българската академия на науките. Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага през 1904 г.

В началото на мемоарите си "Служба на България в чужбина"* генерал Хесапчиев прави една изключително достоверна и безпристрастна характеристика на Фердинанд. На монарха нищо не е спестено, но няма и безпочвени обвинения. Като се има предвид кой е авторът и какви са заслугите му, на тази характеристика може да се има пълно доверие. Приятно четене.
_____________________________________________________________________


В продължение на повече от петнадесет години военно-дипломатическа и дипломатическа служба, аз бях в постоянни сношения с царът на българите. Многократно съм го посрещал, изпращал и придружавал при неговите чести пътувания и съм имал много аудиенции при него. Писал съм му писма поне два пъти в месеца, предмет на които са били или подчертавания на военни въпроси, по които съм бил изпращал поверителни рапорти до министра на външните работи, или съм го осветлявал по интересни за него случки от интимния живот на кралевските домове, при които съм бил акредитиран и из живота на висшето общество.
Цар Фердинанд не намери владетелската корона в люлката си и той сам трябваше да си извоюва тази корона и да я закрепи на главата си. Той зае българския престол на 25-годишна възраст при много тежки вътрешни и външни политически условия.Той стъпи на българска земя с опасната роля на „конспиратор" и трябваше да води усилена борба и да преживее тежки изпитания, за да консолидира положението си на български държавен глава. Съвършено обезличен от първия си министър-председател Ст.Стамболов и диктатор с желязна воля и силна ръка, княз Фердинанд неосторожно почна владетелската си деятелност с вредни за неговата популярност прояви - прекомерен вкус към външен блясък, фанатичен цербер на префинени етикети, с които искаше да порази въображението на българите - той безсъзнателно чертаеше рязка граница между своята възвишена особа и малокултурния български народ. Но тези неразумни проявления на младостта предизвикаха голямо недоумение в трезвото българско общество и туриха началото на онова недоверие към новия български господар, което той и не мисли да отстрани, и то го съпроводи до последната минута на неговото царствувание.

Безпристрастният близък наблюдател не би бил в хармония с истината, ако не признае,че въпреки това цар Фердинанд, като български господар, беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива, отзивчива интелигентност и духовитост и с широка култура по някои клонове на науката; той често имаше дивни вдъхновения и благотворни инициативи. Неговата амбиция да остави славно име в историята на българската държава се проявяваше в неумереното му старание да разшири и възвеличи България. Той мечтаеше за славата на Симеона Велики. При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък. Българският народ дължи голяма признателност на бившия си цар за онзи бърз културен подем, който в продължение само на тридесет години доста го приближи до великите, с вековна култура нации и му спечели симпатиите и уважението на цивилизования свят. Дълбокото съзнание на царя за първенствующа роля в това отношение се изрази в неговите станали пословични думи, казани през 1908 г. на кореспондента на в.„Матен": „Аз съм дроба, през който диша България"

Следва продължение...

*"Служба на България в чужбина" се продава в книжарницата на военното издателство на ул. "Иван Вазов" в София. 645 страници за 70(седемдесет) ст. Не лева, а стотинки. Добрите хора направо ни я подаряват.

14 март 2010

Обществено мнение... WTF?


Покрай поредния глупав скандал медиите се разтуриха да питат хората какво мислят... Анкети, Фейсбук групи и ненам си какво още... И после коментират изключително сериозно - в групата на Дянков имало толкова, пък в тази на Първанов толкова, а едно проучване показало нещо друго...

Първо, социологическите проучвания са нещо необходимо, но в никакъв случай не бива да им се доверяваме сляпо. Достоверността на едно проучване зависи от това кой го прави, зависи от това кого питат, зависи и от това как ще го интерпретира медията, която го публикува.

Второ, всъщност на кого му пука за общественото мнение? Единственото мнение, за което хората ги е грижа е тяхното собствено. Интересува ли ме какво мисли някой в "Люлин 5"? Никак. Тогава защо ми го показват?

Трето, дори да предположим, че на въпросното проучване е проведено съвестно, трябва ли обезателно да приемем резултатите? Като се има предвид какви небивалици се смятат за истини - не. Съвсем наскоро чушкопекът беше обявен за изобретението на 20 в., а Димитровград за строежа на 20 в. Не съм инженер, нито архитект обаче чушкопекът и Димитровград?!?

10 март 2010

Канзуров vs. Димитров. Кой крив, кой прав?

Виктор Канзуров. Журналист на свободна практика от Македония. На свободна практика, защото е имал дързостта да се нарече българин и сега си носи последствията - разбирайте уволнения, заплахи, арести и т.н.


Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik

За Канзуров можем да кажем, че е един от хората, които постоянно го отнасят, заради т.нар. националисти. ВМРО-то на Каракачанов(по-запознати от мен го наричат "МВРо" ООД - правете си изводи), Хитлеровата младеж на Расате и други обичат да ходят в Македония и да вдигат шум. Снимат се с местните българи, а после хващат рейса и се прибират. Но македонските българи няма къде да се приберат и са принудени да посрещнат гнева на македонистите.

От блога на Петър разбирам, че преди няколко дни във Велес е открит паметник на Иван Михайлов, а на откриването Виктор Канзуров е произнесъл реч, в която критикувал Божидар Димитров и го нарекъл "фурнаджийска лопата". Димитров пък не закъснял да нарече Канзуров "професионален българин" и да го определи като част от паспортната мафия.

Вчера Виктор Канзуров е отговорил на обвиненията в едно много интересно интервю за e-vestnik. След като го прочете на човек веднага разбира кой е крив и кой е прав. Аз разбрах и още, че съм бил прав да нарека т.нар. националисти "жалки".

Из интервюто на Виктор Канзуров за e-vestnik

"Той(Божидар Димитров - б.м.) каза в едно интервю за агенция „Фокус“, че аз съм „професионален българин“ и печеля пари от посредничество за получаване на българско гражданство. Все едно съм част от паспортната мафия. Аз ще заведа дело срещу него за клевета, защото обвинението му е абсурдно. Всички в Македония знаят, че аз самият нямам българско гражданство. Дори не знам каква точно е процедурата за посредничество…"

"Непрекъснато ни се обаждаше (почти всеки ден) да му гостуваме в предаването „Памет българска“. Ние(Виктор Канзуров и Драги Каров - б.м.) приехме и той ни представи на зрителите с думите: „Сега ще ни гостуват двама благородни българи“. Как така аз веднъж съм благороден българин, а сега, две години по-късно, се превръщам в „професионален българин“? Ами той, с неговия живот на агент на ДС, не е ли могъл още тогава да разбере, че съм „професионален българин“? Как изведнъж го „научава“, точно след като аз съм го критикувал публично?"

08 март 2010

Гибель империи

Скандалът Първанов-Дянков

Е, трябва ли да ни пука за скандала Първанов-Дянков? Не, защото е поредният, от който няма да последва нищо и който скоро ще бъде забравен.

Една снимка от блога на Павел Николов казва всичко...

04 март 2010

Честит национален празник!

Малко късно, но все пак честито на всички, които вчера празнуваха 3-ти март!

P.S. Е, не мина и без традиционните глупости, но си мисля, че естественият подбор ще се погрижи за "мършата".