24 септември 2010

Акция "Каките" - неуспешна

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.

23 септември 2010

Каракачанов, ходи си във влашко!

Както съм ги подкарал националистите и комунистите, мислех да кажа нещо и за ВМРО(а.к.а МВРО ООД). Например нещо за лицемерието на т.нар. комити - ВМРО иска права за българите в Македония, но отричат дори съществуването на македонци в България, ВМРО се е загрижило за кюрдите, но я се сетете, кога т.нар. комити ще приемат кюрдски бежанци - точно никога. Или пък можех да кажа нещо за липсата на принципи - ВМРО е готово да се съюзи със всеки и да направи митинг и за правата на бездомните катерички ако трябва, стига това да носи гласове и/или популярност…

Мислех обаче вчера, както си пътувам из Пиринска Македония, виждам графит:

Каракачанов, ходи си във влашко!

Народният гений е събрал всичките ми мисли в едно изречение.

22 септември 2010

Историята ни е песен(и то каква!)

На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:

-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?

Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.

Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…

Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.

В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.

09 септември 2010

Емисия на радио Ереван по случай 9-ти септември


Радио Ереван(Р.Е.):
Здравейте, уважаеми слушатели. Днес е 9-ти септември и преди да пуснем телефоните бихме искали да отправим едно послание към тези, които празнуват: Абе вие нормални ли сте бе?!? А сега телефоните... Дзън. Вече имаме слушател. Добър ден.

Слушател(С.): Как трябва да отбележим празника по запомнящ се начин?

Р.Е.: Какъв празник бе... Но ако наистина искате да го отбележите, според нас фойерверките са най-подходящи за случая. Пробивате дупки в основата на Паметника на съветската армия в София, пълните дупките със силен експлозив, окичвате паметника с гирлянди, червени знаменца и бенгалски огън, а вечерта натискате копчето. По-запомнящо се от това - здраве му кажи.

С.: Как може тако нещо! Вие знаете ли за Септемврийското въстаниe, джандармеристите са копали хора по Илианци без присъда и...

Р.Е.: Знаем госпожа и не ги оправдаваме, но Вие явно не знаете, че и в Белене са ги копали без присъда. Следващият.

С.: През 23-та година клаха народа, както и турчин не го е клал!

Р.Е.: А предводителите на въстанието избягаха в чужбина. Хайде да не четем Страшимиров избирателно, моля Ви се!

С.: Аз съм бивш разузнавач от ДС, днес празнувам и съм горд, че работих за любимата си страна!

Р.Е.: Нещо сте се объркали, другарю. Любимата Ви страна празнува на 9-ти май.

С.: Абе вие навремето знаете ли какъв салам ядяхме..

Р.Е.: Странно, не бяхме чували, че другарят Живков е бил толкова надарен.

С.: Аз като виден участник в партизанското движение...

Р.Е.: Да и ние обичаме кашкавал. Следващият.

С.: Някой трябва да поеме вината за тази емисия!

Р.Е.: А-а-а, ние вината ги поемаме само с мезета.