28 октомври 2009

Къде е българският Гроувър Клийвланд?

Имало едно време един американски президент - Гроувър Клийвланд(Grover Cleveland). През първия му мандат(1885-1889) фермерите в Тексас пострадали заради сушата, която се вихрела в щата и Конгресът решил да им помогна като им отпусне пари(които разбира се били пари на американските данъкоплатците). Решението на Конгреса наистина имало благородни подбуди, но президентът Клийвланд наложил вето и спрял парите.



Президентът явно бил късметлия, че се е родил през 19 век, защото днес с неговите възгледи щяха да го изберат ама друг път. Сега е прието, че държавата трябва да помага, а политиците не пропускат да се снимат с горките бедстващи хора... И все пак не било ли редно президентът Клийвланд да помогне на фермерите? Защо обричал горките хора на глад?

Аргументите му да наложи вето били следните:

Първо. В конституцията(американската) никъде не пише, че правителството трябва да помага в такива случай.

Второ. Ако помогне на фермерите правителството ще свърши нещо, което е от полза само на определена група хора, а според Гроувър Клийвланд(и не само) правителството трябва да служи на обществото и да върши(разбирай да дава пари за) само неща, които са от полза на всички граждани.

Трето. Президентът заявил, че американците са се доказали като приятелски настроени и милосърдни хора и на тях може да се разчита в такива моменти. Нещо повече - според него държавната помощ в такива случаи не е полезна, защото, забележете, отслабва твърдостта на националния характер и създава у хората очакването, че държавата трябва да се грижи за тях. Освен това, пак според президента Клийвланд, когато хората си помагат, укрепват братските чувства между тях т.е. стават по-сплотени. Държавната помощ би попречила това да се случи.

Гроувър Клийвланд се оказал прав - фермерите получили от съгражданите си повече отколкото Конгресът предвиждал да им даде.

Бил прав и че държавата трябва да стои настрана в такива случаи. Държавната помощ не само отслабва националния характер и разглезва населението, а и както много добре знаем в повечето случай не стига до хората, на които трябва да помогне. Всички помним големите наводнения през 2005 и 2006, а помним и че около година след това започнаха да излизат истории как парите за възстановяване били усвоени, но възстановяването не се случило. Помним взривовете в Челопечене и хората, които после се оплакваха, че сами са платили вратите и прозорците си, защото обещаната помощ така и не стигнала до тях.

Къде е българският Гроувър Клийвланд, за да гласувам за него?

27 октомври 2009

Защо "ляво" и "дясно" не значат нищо

Много пъти съм се опитвал да разбера в коя част на политическия спектър попадат възгледите ми, но да си призная и до сега не съм много сигурен.



Политически тестове в Интернет много и винаги ме изкарват някакъв центрист. Понякога съм малко в ляво, понякога малко в дясно, но винаги около центъра. Случвало се е някой тест да ме изкара консерватор, но това е по-скоро рядкост.

От друга страна на последните президентски избори през 2006 г. гласувах за Първанов - май съм социалист т.е. намирам се в ляво? Най-вероятно не понеже на парламентарните избори тази година гласувах за Синята коалиция - тогава сигурно съм десен? Може, но на кметските избори в София следващия месец няма пак да гласувам за Синята коалиция. Не съм решил още за кого ще е този път, но има вероятност да избера блогъра и бивш заместник-министър в правителството на Костов, Теодор Дечев. Обаче той се определя като социалдемократ - пак излиза, че съм "у лево"... Обърквация, но спокойно сега ще я направим още по-голяма.

Какво значение всъщност имат думите "ляво" и "дясно"? Според мен никакво. Що се отнася до политиката това са празни думи, които показват само къде в пленарната зала са местата на дадена партия. БСП както знаем е лява партия, но прие плоския данък - питайте, който и да е политолог и той ще ви каже, че плоският данък няма нищо общо с левите политики. Волен Сидеров според някои медии е крайно-десен, но иска национализация, субсидии за нашите стоки и високи мита за чуждите - какво му е дясното на това?

Обикновено в двата края на политическия спектър слагат нацистите(и/или фашистите) и комунистите. Комунистите са крайно-леви, а нацистите съответно крайно-десни... Поне на теория... Глупава теория, бих казал.

Сталин също като Хитлер е избивал малцинства(включително евреи), а партията на Адолф се казва Националсоциалистическа германска работническа партия. И СССР и Третия райх са тоталитарни държави, където гражданските права се потъпкват и има държавен контрол над икономиката и личния живот. Естествено има малки различия заради културните особености, но това не ги прави крайни противоположности.

Та нали "Фашизмът" на Желю Желев е бил забранен точно заради многото прилики с тогавашния комунистически режим. Както пише в една биография на д-р Желев: "Фашизмът" ("Тоталитарната държава") е главният труд на Желю Желев, изправил на нокти апарата на Държавна сигурност и висшите партийни функционери. Макар никъде да не прави аналогии, философът привежда документален материал и го организира така, че става ясна ужасяващата истина: между нацистката и комунистическата политическа система не само няма съществени разлики, но доколкото ги има, те не са в полза на комунизма. Дори само заглавията на отделните глави са красноречиви: "Срастване на държавния апарат с партийния", "Тотално обхващане на населението в казионни организации", "Авторитарен начин на мислене с култ към националния водач" и т. н.".

Как две толкова еднакви системи се оказаха в двата края на политическия спектър?

Отгоре на всичко кой е "ляв" и кой "десен" зависи и от времето, в което е живяла въпросната личност. В момента в САЩ либералите се определят като леви - подкрепят харчене на държавни пари за всевъзможни каузи и намесата на държавата във всички сфери на живота. Но през 18 век, когато Америка е била основана либерали са били хората, които смятали, че държавата трябва да е със силно ограничени правомощия и хората трябва постоянно да следят тя да не ги надвишава, а държавните пари трябва да се харчат изключително внимателно и то само за неща, които ще допринесат за обществената полза. През 18 век либерал е значело някой с десни възгледи. Сега хора с такива възгледи в САЩ се наричат консерватори или либертарианци, или класически либерали(classical liberals). Да обаче през 18 век консерваторите... Схващате идеята.

Както се вижда политическата координатна система "ляво-дясно" въобще не е надеждна. Меко казано. Така че, господа политици да ви видим идеите. Това, че сте леви или десни не говори(вече) нищо на никого, а най-вероятно няма голямо значение и за вас самите.

25 октомври 2009

Кандидати

Наближават изборите за кмет на София и планът, както винаги е да гласувам, но все още не мога да реша за кого. За разлика от парламентарните избори този път "сините" ще трябва да минат без мен - все още имам резерви спрямо ГЕРБ, а отделно от това не върви да пиша, че не харесвам "Атака" и след това да гласувам за Йорданка Фандъкова при положение, че партията на Волен Сидеров я подкрепя. От останалите добро впечатление ми прави Теодор Дечев, но ще изчакам още малко преди да реша.

Не че вярвам в появата на идеалния кандидат и все пак ако се появи някой, който мисли, че държавата или в случая общината трябва да не се меси в живота на гражданите, да харчи парите, които събира от данъци разумно, а не за спорни проекти с големи комисионни за посредниците и т.н. или с две думи някой, който вярва в това, което англоговорещите наричат small government("малка държава"), най-вероятно бих гласувал за него.

Може би, някой с подобни идеи...

22 октомври 2009

Бунища за забравени хора




Някой пищи.

Някой се разкъсва от писъци в край от двора, който до момента е изглеждал необитаван. Oграда заобикаля някакви бараки и с всяка стъпка в тази посока писъците стават все по-силни. Още десет стъпки - ето врата в оградата. Още десет - и целият ад се отприщва.

Там е пищящата жена – боса, мършава, облечена в дрипи. Там е и друга жена, която не може да ходи и се въргаля по земята, покрита с мухи – стотици мухи. В ужасно мръсните си ръце тя стиска здраво две дебели парчета хляб. Там е и едно момиче, което топи сухия си хляб в мръсната локва пред външните тоалетни. И след това го яде. Никой не обръща внимание.

Обяд е – в Горен Чифлик, институция в Източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства. Институцията е наскоро реновирана, но мястото на ужасите, бараките за "най-увредените" домуващи, не са докоснати. Мястото е добре скрито; всъщност толкова добре, че ръководителят на местната дирекция за социално подпомагане казва, че никога не го е виждала въпреки многобройните си посещения в дома. На трийсетте жени тук не е позволено да ядат с останалите. Вместо това храна им се дава зад телената ограда, която обикновено е заключена, на практика превръщайки мястото в клетка.

Това разследване, проведено предимно под прикритие в институциите за възрастни с интелектуални и психични проблеми в България, Румъния и Сърбия, разкрива доказателства за потъпкване на човешки права, нечовешко и унизително отнасяне и ужасяваща липса на грижа. То показва, че реформата в тази сфера остава разпокъсана и бавна и твърде често забравя най-уязвимите.


Явно никое Могилино не идва само. Повече за бунищата за забравени хора, четете в разследването на Яна Бюрер Тавание.

17 октомври 2009

Дянков не е честен

Американците празнуват след отмяната на Сухия режим.


Министър Дянков ми е симпатичен, но вече два пъти го засичам да казва, че вдигането на акциза на цигарите покрай другото целяло и да подобри здравето на хората като ги откаже от пушенето. Всички знаем(а съм сигурен, че и той знае, че ние знаем), че вдигането на акциза на цигарите и засега още неосъщественото вдигане на акциза на алкохола нямат нищо общо със здравето.

В България не живеят идиоти и хората разбират, че това се прави, защото точно сега на правителството му трябват пари. Тогава защо са тия глупости за народното здраве?

Отделен въпрос е че подобни опити на държавата(и не само на нашата) да се погрижи за здравето на народа и да го отърве от пороците по правило не завършват добре. Справка - Сухият режим в САЩ. Има много хора, които обичат да пият/пушат и високите цени и забраните няма да ги откажат, а и веднага ще се намерят едни други хора, които да им предложат цигари и алкохол на изключително изгодни цени т.е. без бандерол.

Що се отнася до продължителността на живота, за която министърът се е притеснил, според мен той е наясно, че тя се влияе от много неща, а не само от пушенето. Един човек може да не пие, да не пуши, да се храни здравословно и да прави по сто лицеви упори сутрин, но ако в страната му 40% от населението е болно от СПИН или има гражданска война подозирам, че шансовете му да доживее до 90 години няма да са много големи.

06 октомври 2009

Само чистокръвните българите са истински българи. Дали?

Реших да публикувам два откъса от книгата на Георги Георгиев "Един от първа дивизия". В тях се разказва за смъртта на двама българи, които с живота си са доказали, че за да се наречеш истински българин(ако мога да използвам това клише) няма нужда прадядо ти да е иранец от Памир, да си чистокръвен или да имаш някакви точно опредени гени.

"В едно от най-славните сражения, в които нашата рота се отличи в Румъния, загина и Иван Андонов. Храбрият трябва да бъде навсякъде храбър. Ротата имаше нужда от око. Вляво се намираше съвсем малка височинна, която пречеше да се вижда. Оттам именно можеше да се яви страшна изненада. А вляво наши части няма.

Кой желае? Излиза един храбрец и при първите няколко крачки пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

Ужасен огън, смъртоносен, неспасяем. Но ротата трябва да се спаси.
Кой желае? Излиза втори храбрец и при първите няколко крачки пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

Ужасен огън, смъртоносен, неспасяем. Но ротата трябва да се спаси.
Кой? Този, който командува там... край Серет, не пита вече. По същия път ще отиде и третият, и четвъртият... цялата рота, а тя трябва не само да се пази, но въобще да се опази.

- Аз ще ида — извиква право пред очите ми редник Иван Андонов, и от София, и от моя набор.

Извиква, без някой да го извиква. Става и полетява. Но пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

И Иван Андонов падна. В същия миг на гърдите му като причастие засия сребърен кръст — орденът за храброст, който бе вече получил за предишната си храброст. В тоя миг светият кръст го опя, пречисти и заедно с другите прибра в полка на тези, които не умират.

Кой бе той? Син на чехи, внук на чехи, правнук на чехи — българинът редник Иван Антон Кисели даде живота си за България!"


"Добруджа. На 13 септември при Великъой Перикьой пада убит ротният командир подпоручик Давид Щернберг от София. Щернберг е зъболекар. Но вместо да вади на хората зъбите, когато на България се вади душата, този син на евреи, внук на евреи, правнук на евреи — българинът подпоручик Давид Щернберг предпочете да умре, но да живее. И умря пред картечницата."

04 октомври 2009

Дезинформация

Какви заключения трябва да си правим за Георги Първанов, след като раздава ордени на комунистически диктатори и отстрелва защитени животни?

Дали Волен Сидеров е честен с избирателите си, след като се обявява за патриот, а е свършил един куп неща, които не могат да се определят като патриотични?

Трябва ли да слушаме разни "величия", които се опитват да казват на обществото какво да мисли за историята, за политиката, за Македония, за турците, за това кои народи са ни братски и т.н., а забравят да споменат, че са станали "величия" с любезното съдействие на ДС(те всъщност се гордеят, че са работили за България, но странно защо не обичат да си спомнят миналото).

В тази връзка едно отклонение - всички се радват, че оня паметник в Славяново вече го няма - държавата показала, че я има разбираш ли(Костов е прав като нарече цялата шумотевица "кьорфишек"). А паметниците от времето на комунистическия режим? Кога държавата пак ще покаже, че я има и ще махне и тях?

Трябва ли ни "Белене" при положение, че инвеститорите се дърпат от този иначе тооолкова прекрасен проект и се очаква държавата т.е. хората да платят около 10 млрд. евро за него?

Могат да се измислят още много въпроси в този дух, но в случая и тези са достатъчни. Сега нека си представим един средно-информиран човек. Как би отговорил той?

Всъщност няма да може да отговори, защото ще е доста объркан.

Конкретно за тези факти свързани с президента той едва ли е чувал, а "национално-отговорните" постъпки на Волен Сидеров най-вероятно не са му известни.

Покрай комисията за досиетата той сигурно знае, че еди-кое си "величие" е било агент на ДС обаче:
1. авторитетът на въпросното "величие" някак си не е пострадал - то дори е гордо, че е работило за Родината.
2. има голяма вероятност на нашия човек(особено ако е по-млад) ДС да не му говори нищо - той знае само че това това са били някакви тайни служби. Няма и кой да му обясни - у нас още се излъчват партизански филми, но филмите за това какво е станало след партизаните са рядкост.

За "Белене" въображаемият ни приятел знае, че това би трябвало да е много изгоден проект и че ще ни направи енергиен център, но не може да си спомни дали и кога някой е споменал, че ще струва около 10 милиарда евро.

С две думи - липсата на информация е проблем. А хората, които трябва да информират - журналисти, експерти, политици - не се справят(понякога нарочно). Затова когато се сблъскаш с реалността шокът е голям.

За мен такъв сблъсък с реалността беше участието ми в проекта "Идеалист". Три месеца работа с най-добрия екип на българския медиен пазар(както пишеше в прессъобщението на вече бившия издател на "Идеалист" Стефан Гамизов - за него по-надолу) са достатъчни, за да разбереш, че наистина не всичко е такова каквото изглежда.

Днес не мога да кажа, че вече всичко ми се е изяснило, но поне се опитвам да отделя истината от пропагандата. Методът ми може да бъде описан с четири думи:"Съмнявай се във всичко". Ако съм научил нещо за краткия ми престой в медиите то е че хората и фактите трябва да се проверяват.

Не ме разбирайте погрешно - не мисля, че всички са маскари. НО безгрешни хора няма пък и никога не късно да станеш за резил.

За издателя на "Идеалист"

Не познавам Стефан Гамизов - виждал съм го само веднъж и не мога да кажа какъв човек е, какво иска да постигне, от къде са му парите и от къде черпи информацията за разкртията си, но спокойно мога да кажа, че му нямам доверие.

Голяма част от хората, които работиха над "Идеалист" все още не са си получили парите и няма изгледи това да се случи. Да не говорим, че след тази декларация на екипа на "Идеалист" той
заяви, че има по-важни неща за финансиране от "претенциите(напълно законни) на 40 души(с изрядни договори) за елитарност", а мнението му за екипа се промени изцяло - "най-добрите", чийто глас "трябва да бъде чуван в българското общество" станаха "така наречения екип на "Идеалист" и 40 души с претенции за елитарност. Вече съм писал, че не ми харесва поведението тип "фурнаджийска лопата" и няма как да го одобря.