30 май 2010

Алеко Константинов за българската история и природа

Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество мо напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.

Из "Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх"

19 май 2010

Корица на деня

Корицата на грузинското списание "Табула".По-добра не съм виждал отдавна.

10 май 2010

Какво му е “общественото” на държавното БНР?

Статията е от блога на Мерим Тенев. Още от Мерим тук.

*

“Из радиото търчат емисари и най-вече емисарки пред пенсия/ добре, че има вътрешни асансьори, че основната опора на Тодоров трудно качва стълби вече/и събират "подкрепа". Да не се гътне. Всичко е формално с тези "подкрепи" и фалшиво - просто началникът натиска да остане началник. А пък почти всички ги устройва да си остане всичко така. Честно казано - и мен ме устройва. Имам достатъчно време да си работя нещо друго, а заплатата и осигуровките да ми текат. Гледам, че много хора в радиото правят същото. Зор за работа - никакъв! Притесненията и натоварването от частните медии??? Забрави!!! ЛЕ-ТАР-ГИ-Я!!! Е, какво му лошото на Тодоров??? Една булка уредил с пост - ще я преглътнем!!! Може да е даровита, не я познавам. Ама някой слушал ли е това Радио София - да ми обади...”


(читателско мнение
под статия на
BNews за БНР)


БНР е пред избор на генерален директор. И както винаги това е съпроводено с някакво напрежение и изнервяне вътре и извън Радиото. Особено очевидно е това, когато не е ясно какво и как ще се случи. Някои искат да запазят постовете, властта и статуквото. Други се ослушват и ориентират какво и как може да стане. А трети се надяват всичко да свърши бързо и да продължат да си работят. Последните са малцинство.

Както е известно досегашният директор Валерий Тодоров иска да запази поста си, но всъщност е интересно да се направи дори и кратък преглед на постиженията в БНР.

Със сигурност през тези 3 години БНР не само не се доближи до идеята за обществена медиа, но й се отдалечи повече от всякога от нея. Вече съм писал по този въпрос и не желая да се повтарям.

Подменен беше директорският джип! Бяха закупени нови коли. Много нови коли...

Появи се радио “Видин” и официално тръгна...радио “София”. Всеки момент оригиналната стара радиосграда ще се сдобие с нов луксозен външен асансьор...

Едно от най-големите постижения е въвеждането на поста “продуцент” ...на програма, блокови предавания, новини, репортери и т.н. Всъщност и до ден днешен не е ясно защо и кому беше нужно това. Продуцентският пост просто увеличи бройката на шефовете, показвайки нагледно вица за многото вожд и малкото индианец... Е, и жената на Валерий Тодоров стана продуцент, главен ако не се лъжа, в Радио София.

Администрацията продължи да си живурка доста по-добре от средностатистическия журналист - с нови луксозни коли и техните шофьори; тънеща в лукс, разкош и спокойствие и отдаваща се на непрекъснат всекидневен купон в работно време, придружен от бутилка уиски (рефлекс от комунизма, когато това беше корекомско луксозно питие и издаваше статус), ядки и бонбони...

Повечето журналисти, но и доста служители работят в БНР за сигурните осигуровки и заплатки. Парите обаче се изкарват на второ работно място. И не защото хората искат да забогатеят лесно, а защото им се плаща смешно и трябва да се оцелява.

Всеки несъгласен със статуквото му се намираше колая и така демокрацията и редът в БНР процъфтяваха.

Появи се и нов (нескопосан) сайт на Радиото, както и ново “модерно” лого. И за двете нововъведения, по време на криза, на сайта не е публикувана информация колко точно са стрували на данъкоплатеца, който издържа БНР, с какъв конкурс са осъществени, кой е участвал в подобен конкурс!

Ремонтите продължиха...Във зала на входа на Радиото и във фоайето пред Първо студио се появиха огромни плазми. Беше направена и луксозна зала за пресконференции...на 5 етаж!?!

“Хоризонт” се сдоби с нови сигнали и няколко нови предавания. Някои от тях просто бяха с ново име...

Така за тези 3 години животът на Драган Цанков продължи да си тече безгрижно, безметежно и безумно.

Междувременно на фона на всичко това, сегашното ръководство е много притеснено, че конкурсът за директор може да бъде опорочен. Нима от личен опит да знае, че е възможно да се опорочи подобен конкурс?

ДЪРЖАВНОТО РАДИО

На 4 май се проведе дискусия за бъдещето на радиото, организирана от СЕМ в БТА. Това бяха най-безсмислено загубените 2 часа в моя живот. Отидох с голямото желание да кажа това, което си мисля. Отказах се, защото реших, но най-вече се убедих, че няма нужда и най-вече няма смисъл.

Малко предистория

Отивайки към БТА, мястото на провеждането, забелязах голяма групичка, която се изнизваше от ресторанта “Папараци”, който се помещава в БТА. Оказа се, че това са част от кореспондентите на БНР и шефовете на регионалните станции, командировани специално за случая от цялата страна...

Точно на входа – камионетки с надписи БНР докарараха и изсипаха едно мнозинство. Това беше цялото кралско войнство. Демек, цялата свита на сегашния генерален директор Валерий Тодоров.

Дискусия така и не се състоя. По-скоро настоящи и бивши кадри на БНР казаха нещата, които отдавна се знаят, шушукат и обсъждат вътре в радиото.

Интерес от страна на слушатели и граждани нямаше. Залата беше пълна предимно и само с журналисти. Присъстваше и високопоставен представител на АБРО, който май никой не разпозна...

Интересното е, че самото БНР не информира слушателите си за предстоящата дискусия в най-слушания си Сутрешен информационен бюлетин. А можеше даже дискусията да бъде препредавана на живо по радиото, за да чуят и данъкоплатците и слушателите за какво става въпрос. Та нима слушателите в Долно Нанагорнище нямат право да научат какво се случва в и с любимото им радио? Затова пък цели двама репортери на “Хоризонт” отразяваха събитието....Както и други за останалите подразделения на медиата.

Въобще няма да влизам в подробности около казаното, защото информационните сайтове пуснаха достатъчно, но не мога да не отбележа два коментара на тази дискусия.

Командированата от Варна кореспондентка на БНР Даниела Стойнова говори нещо за обществената функция на радиото, високопрофесионалната и нецензурирана работа на журналиста в БНР и т.н. Ако не си спомняте или не знаете как тя работи като общественик-журналист, прочетете тази статия на Иван Бедров, озаглавена “Гнусно”:

http://ivanbedrov.com/?p=1550

В защита на Валерий Тодоров се изказа и спортният журналист Калин Катев: „На мен никой не ми се е месил в работата и не ми е казвал какво и как да правя”, каза той. Катев припомни и, че БНР е първенец по рейтинг и е начело по пазарен дял.

А сега ви предлагам един запис от 13 април 2008 г. В този ден вътрешният министър Румен Петков подаде оставка, заради скандала с братя Галеви. А Хоризонт... се намира в Дупница, където в продължение на 40 минути възхвалява братя Галеви и ги интервюира в импровизираното си студио. Особено любопитно е от 20-тата минута нататък.

http://merimtenev.podomatic.com/player/web/2010-05-07T03_40_58-07_00

БНР НЕ Е BBC. ЗАЩО ЛИ?

По време на дискусията за БНР всички се надпреварваха да споделят какъв им е стажът в БНР и да правят сравнения с Би Би Си.

Моят стаж обаче е различен - 3 години като щатен в БНР след 2005 г., 3 години и нещо като нещатен в БНР до 1996 г. и над 8 години като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина, Гърция.

Твърде трудно е да се направят каквито и да било сравнения между БНР и Би Би Си. В британската корпорация не са преминали през 45 години комунизъм и 20 години посткомунистическо-мафиотски преход. В същото време, англосаксонската и българската журналистика нямат нищо общо.

Би Би Си има строги редакционни правила, написани в дебела книжка. Корпорацията има и гарантирана независимост. Журналистите преминават непрекъснати обучения и им се предоставя възможност за развитие, опит в различни отдели на Би Би Си, като всеки е наясно със задълженията и отговорностите си. Издръжката идва не от правителствения бюджет, а от директен данък “приемник”, който гарантира приходите й.

Поради всичко това слушателят и зрителят са в центъра на вниманието на Би Би Си и тя работи за тях, а не самоцелно. Корпорацията отделя голямо внимание на предпочитанията и нуждите на данъкоплатците, както и ги осведомява на Интернет сайта си за разходите й, целите й и всичко важно и необходимо. Ето годишният отчет на Би Би Си:

http://www.bbc.co.uk/annualreport/

Всеки може да научи точните заплати на ръководството на Корпорацията, както и заплатените пари за представителни нужди:

http://www.bbc.co.uk/aboutthebbc/running/executive/pdfs/Q3_0910/mark_thompson_e_expenses_q3_2009_10.pdf#zoom=100

У нас заплатите на шефовете на държавните медии не са обявени официално, няма публикуван отчет на Интернет страниците им, а само някъде на сайта на Сметната палата. Няма декларация за конфликт на интереси, която да е публично достъпна. Най-малко се знае какво и колко се плаща за представителни разходи.

Никой не мисли, че работи за хората. Така преди години направих забележка на една кореспондентката, че материалът и е с объркващи и неразбираеми детайли за слушателите. Тя ме “уби” с коментара: “Че на кого му пука за слушателя?”.....

Това е тъжната реалност. По-тъжното е, че промяна едва ли може да се очаква. За съжаление гумичката тук не върши работа...

ЛЕТ ИТ БИ

В една декларация на Управителния съвет на БНР, точно преди дискусията в БТА, долових някакви намеци за дестабилизация и стачки в БНР като тези от Бориславовото време, заради неясното бъдеще...на Радиото и Валерий Тодоров. Но нека си припомним, че с идването на власт на Тодоров в БНР, той заключи диска с “Лет ит би” или поне така твърдеше в едно интервю за пресата. Така че можем да спим спокойно... и да се надяваме, че бъдещето може да е не само светло, но и чисто и спретнато!

08 май 2010

Нищо не им дължим(по повод 9-ти май)

"Страните от Източна Европа и Балтика не дължат нищо на прототипа на Бронзовия войник(т.е. на съветската армия, Бронзовият войник е паметникът на съветските "освободители" в Талин-б.м.), защото танковете не донесоха със себе си освобождение, а съветски деспотизъм и робство."*

Толкова за братските народи и армията освободителка. Няма да споря с хората, които празнуват днес - тяхна работа. Но категорично не мога да приема, че българската държава организира тържества, митинги, богослужения и концерти, за да отпразнуват "победата". Нищо не им дължим! Българските граждани и българската държава не са длъжни да отбелязват този ден по какъвто и да е начин.

P.S. Ако толкова искахме да празнуваме победата над нацизма можеше да го направим на 8 май - денят, в който Дьониц подписва капитулацията на Германия. Датата 9-ти май отдавна се свързва най-вече с военни паради и избиване на комплекси, а не с разгрома на Хитлер.

P.P.S. Съветски освободители е по-голям оксиморон и от дървено желязо, според мен.

* Първият абзац е взет от лекцията на Валерия Новодворская в Талин(слушайте от 8-та минута нататък). Преводът е мой и е възможно да има неточности.