23 февруари 2010

Когато генерал Вазов беше кмет на София

През май 1926 генерал Владимир Вазов - героят от Дойран - е избран за кмет на София. Следващият откъс от книгата му "Животописни бележки" описва какво е постигнал по време на управлението си.
_______________________________________________________________


СТОЛИЧЕН КМЕТ




През май 1926 г. бях избран за Кмет на гр. София като привърженик на Демократическия сговор. Тая отговорна длъжност заемах близо 6 години.

Поради войните столицата бе съвършено занемарена в благоустройствено отношение. Във финансово отношение - пълен хаос. Няма точни списъци за сградите, та приходите на общината не се събират редовно. Вода недостатъчна. Електрическа енергия — за осветление и за трамваите - също. Улиците непавирани и без бордюри. Трамваите - в окаяно положение. Релси — къси (6 м) и изпочупени. Мотриси недостатъчни на брой и често спират. Ремаркета - негодни. Движението на трамваите — нередовно и бавно, та гражданите предпочитаха да ходят пешком. Кланицата — гнездо на мръсотии.

През време на моето кметуване се извършиха следните по-важни работи.

Финансовата служба се приведе в ред. Приходите на общината се установиха и започнаха редовно да постъпват. Всеки гражданин бе снабден с общинска данъчна книжка и знаеше какво плаща.

Служещите в общината се стабилизираха без специален закон. Престана постоянната и срамна гавра с чиновници и други поради партизански уволнявания и назначавания.

Построи се големият водопровод Рила—София, най-главното условие за хигиена и чистота. Голямото количество чиста вода увеличи значително приходите на общинската каса. Строежът на водопровода продължи няколко години. За него дадохме стотици милиони левове. Приходите от голямото количество вода започнаха да се получават, когато вече напуснах общината.

Изобилната вода даде възможност да се увеличи електрическата енергия, което също увеличи приходите на общината. И тия големи приходи започнаха да постъпват наскоро след като напуснах общината.

Построи се модерна кланица, хигиенична, с хладилници и други, за около 100 милиона лева. Сега кланицата донася годишно десетки милиони левове чист приход, докато по-рано ние отделяхме ежегодно по 12 милиона лева за нея.

Построиха се няколко училища и голяма квартална баня. Уреди се народна баня под главната минерална баня. В минералната баня се въведоха чистота и ред и всекидневните кражби и нощни оргии престанаха.

Трамваите, съвършено запуснати, даваха дефицити. Ние ги откупихме от Белгийското дружество на износна цена и в скоро време те се много подобриха: всички релси се замениха с нови по-дълги; линиите се удвоиха и продължиха; доставиха се нови мотриси с електрическо отопление и ремаркета; построиха се много модерни стъклени чакални; движението на трамваите стана напълно редовно и по-бързо. Те започнаха да дават значителни приходи на общината.

Трамвайната работилница се разшири и снабди с нови машини и тя вече можеше да прави основен ремонт на захвърлените дотогава повредени трамвайни коли. Направиха се първите опити да се строят там съвършено нови ремаркета. Работилницата се снабди с модерна електрическа пещ за стоманени изделия, нужни за трамваите, и много други.

Построиха се електрически централи (Симеоново и Мала църква), както и две токоизправителни станции.

Също така се разшири и снабди с нови машини общинската работилница, леярницата и др.

Службата по чистотата се доста подобри. За първи път се доставиха автомобилни сметосъбирачки, поливачки и метачки. Построи се голяма казарма за служещите по чистотата, които се снабдиха и с прилично облекло.

Уредиха се за първи път няколко народни кухни, гдето бедните можеха да получат здрава и изобилна храна срещу нищожно плащане. Уредиха се нови сиропиталища. Увеличиха се помощите, давани на бедни софийски граждани - в пари и в натура.

Пожарната команда се снабди с модерни машини и с дисциплиниран личен състав. Уредиха се около 15 градинки - големи и малки. Започна се залесяването на западните окрайнина на София, за която цел се създадоха обширни разсадници със стотици хиляди дръвчета. Градските гробища се приведоха в приличен вид, прокараха се нови алеи с декоративни дръвчета, вода, помещения, морга, кражбите се прекратиха и т.н.

Уличното осветление се засили из целия град. Поставиха се много хиляди метра бордюри по улиците. И понеже гражданите с готовност си поставяха тротоари, то улиците, макар и непавирани, добиха по-приличен вид и станаха по-удобни за движение. Павирането на улиците не бе задоволително по липса на средства, обаче все пак много улици се павираха. Много улици се канализираха. Построиха се няколко моста. Основаха се общинска библиотека и музей. Започна се издаването на „Общински вестник". Построи се млечна станция - малка, за опит. Сградата на кметството се разшири значително. Започна се издаването на ежегодни сборници за извършените през годината работи, както и за предстоящите такива. В съгласие с Дирекцията на железниците се започна строежът на подлеза на Орханийското(Ботевградско - б.м.) шосе, като общината откупи и събори всичките къщи пред новата Подуянска гара. Поради върлуващата жилищна криза и наклонното към размирици бездомно население аз се съгласих с Общинския съвет да се продължи започнатото преди мене раздаване на общински места на бездомници, за да си построят жилища.

Нека кажа, че многобройните партии, представени в Общинския съвет, бяха източник на чести недоразумения, безпредметни спорове, бавене в работите и други такива. Законът за столичната община не даваше право на кмета да избира своите помощници, затова често пъти Общинският съвет избираше хора неподходящи, бездеятелни.

Като столичен кмет аз бях честит да посрещна на 31 октомври 1930 г. и поднеса от името на престолния град хляб и сол на Августейшите младоженци Негово величество цар Борис III и Нейно величество царица Йоанна.

Завърших кметската си кариера с една придобивка: диабет (на нервна почва)!

*Снимка: "Един Завет"

19 февруари 2010

Радикалите, които харесвам

Има радикали, за които дърветата са по-ценни от хората (за щастие у нас такива почти липсват), а има и радикали, които смятат, че имат право да взимат решения вместо гражданите(представителите на този вид обитават сградата на Народното събрание и не само).

Някои радикали искат да вземат "от всекиго според способностите" и да дават "на всекиго според потребностите"(тия за съжаление са доста), а други си мечтаят за България, в която живеят само руси, синеоки арийци(малко са обаче представляват доста досадна групичка).

НО

Съществуват и един вид радикали, които се различават от всички останали. Тези радикали искат "свята и чиста република" и смятат, че трябва "да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно."

Според тях: "На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили..." е нужно "да се издигне храм на истината и правата свобода" и да се "даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности."

Този особен вид радикали настояват, че в "нашата България... всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са" Тези закони ще се изработят "по вишегласие на всички народности" и "за всички еднакво ще е..."

Нещо повече - за тези радикали е очевидно, че в "нашата България" всички хора, независимо какви са, трябва да "бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било."

И тук не говорим само за празни приказки. Историята помни, че доста радикали от Българско виснаха на въжето, защото се бореха с "деспотско-тиранска система" не само на думи.

Такива радикали харесвам. Радикали като Васил Левски.

18 февруари 2010

Село Мусина

Село с толкова отзивчива и добронамерена общинска администрация заслужавана малко безплатна реклама.
_____________________________________________________________

Мусина и околностите й се обитават от дълбока древност. В Мусинската пещера са открити следи, които говорят, че още първобитните хора са обитавали местността.


Входът на Мусинската пещера

Корените на селото като населено място вероятно датират от древността и са свързани с разположения до р. Росица древен град Никополис ад Иструм, основан през 106 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата му над даките. Близо до селото на река Пещерска се намира каптаж с подземен канал, който е отвеждал питейна вода чак до града.

Според легендите село Мусина е образувано непосредствено след падането на България под турско робство. В местността „Водицата“ още стоят останки от манастира, където според преданието е живяла майката на Иван Шишман. След превземането на Търново оцелелите хора от близките местности се събират около извора на р. Пещерска и основават селото. Селото е кръстено на известния Мусьо войвода.

В далечната 1790 г. е открито първото килийно училище в областта. В училището са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. В него са се състояли и голяма част от сбирките на Поп-харитоновата чета. Самият Левски също е бил чест гост в селото и е проповядвал своите идеи сред местните. Всъщност Мусина е едно от основните революционни средища в Търновско по време на подготовката на Априлското въстание от 1876 г. Именно от Мусина започва славният си път четата на поп Харитон. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1899 Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.

Селото е известно и със своята църква. Построена през 1938 г. „Св. Параскева“ преживява тоталитарния режим, но е опустошавана многократно в годините след 1989 г. За радост през 2006 г. е създадено църковно настоятелство и започва ремонт и възстановяване на храма. Ремонтните работи приключват през 2009 г. и църквата е тържествено осветена на Великден с.г. от Павликенски архимандрит Георгий.

Поради факта, че от село Мусина започва Предбалканът релефът е много разнообразен. В района има много карстови образувания, а от тях най-известна е Мусинската пещера и изворът, който се намира в близост до нея.

Мусинската пещерата се намира до главния път Велико Търново — Павликени. Дълга е 340 м. и е изцяло е изучена и картографирана от спелеолозите. Пещерата се състои от две части: водна и сухоземна. Във водната част тече подземна река, която според учените идва от десетки километри, направо от Стара планина. В сухоземната част пък са намерили убежища колония прилепи. Препоръчително е в пещерата да се влиза само с водач. В близост се намира вече споменатия римски каптаж, който е захранвал с вода Никополис ад Иструм. В района на пещерата е и единственото в селото рибно стопанство, в което се отглежда пъстърва.

Само на 50 м от главния път Велико Търново — Павликени може да бъде видяна още една природна забележителност - геокомплекс "Пропастите", представляващ две карстови пропасти, свързани помежду си с тунел. По метални стълби може да се слезе до дъното, а на близо е изградена беседка, от която се открива прекрасна гледка към околността. Пещерата и "Пропастите" са свързани чрез подземна връзка с Еменската пещера, част от Еменския каньон.

Най-таченият празник в селото е 11 май. На този ден през 1876 г. четата на Поп Харитон излиза от селото и тръгва за Дряновския манастир. Празникът се отбелязва с панихида за упокой на душите на падналите за свободата на България. Вечерта на същия ден се провежда факелно шествие до паметника на загиналите в Априлското въстание. Вечерта завършва със заря. Другата значима дата за селото е 14 октомври(Петковден) храмовият празник на църквата "Св. Параскева". На този ден в Мусина се провежда местният събор.

До Мусина може да се стигне с автобус от Велико Търново или Павликени. От Велико Търново за селото пътуват и маршрутки.

16 февруари 2010

На т.нар. патриоти и националисти

Добрият пример все ще бъде за възхита,
но кой ни го е дал днес никой не се пита.
Ще се обърнат в гроба предците ни от стрес
да можеха да зърнат потомците си днес.
Как често ний се кичим със славни имена
и щастието наше крепим на старина.
А тя от нас със гняв би се разграничила
и родовата книга сама би изгорила.
Мошеници превзеха посмъртната й слава,
а само с лична доблест днес тук се преуспява.

Из "Чистокръвният англичанин" на Даниъл Дефо

08 февруари 2010

А отрязаните партизански глави?!

Да си призная - знам прекалено малко за комунизма и заради това от известно време се опитвам да наваксам.

Но докато се опитвам, едно нещо не спира да ми прави впечатление - винаги, когато стане въпрос за поредното престъпление, което са извършили комунистите се намира някой, който да отвори дума за отрязаните партизански глави, за Вапцаров, за Гео Милев, за Септемврийското въстание, за нацистите, за крепостничеството в Русия, за робството на негрите в САЩ, за Писаро и инките, за инквизицията и т.н. и т.н. и т.н.

Логиката е:"Верно, че наще са бастисали маса народ ама я глейте тия кви са ги свършили."

Онзи ден в Mediapool излезе статия(хубава статия между другото) за убийствата през февруари 1945 г. и веднага се намериха, хора, който да попитат: "А отрязаните партизански глави?!"

Аз пък бих искал да ги попитам как точно отрязаните партизански глави оправдават избиването на 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС и 47 генерали и висши офицери в нощта на 1 срещу 2 февруари?

Как точно убийствата по време на Септемврийското въстание оправдават зверствата в лагера "Белене"?

Как точно престъпленията на нацистите оправдават престъпленията на комунистите?

Отговорът на всички тези въпроси е никак. Това, че едните са лоши не прави другите по-малко зли!

05 февруари 2010

PROстащина

Първо беше трагедията в Ямбол, после едно риалити с претенции, но сега ProBG размазаха конкуренцията. Окончателно ме загубиха като зрител... Не че някога са ме печелили.

Тормозът върху близките на починали хора, който българските медии практикуват е отвратителен.