23 декември 2010

Месото е вредно за вашето здраве(А нашата полиция не пази)

Начи батка, две мангалета във Фантастикото при нас... Е, така на наща възраст горе-долу. Крали луканки, ма луканки от скъпите. Един, два, три... ама на шестия път ги фанали. Там у магазина, като краднат, после работниците плащат - един вид, че не са внимавали достатъчно. Фанали ги тия, затворили ги в некъв склад и докато дойдат куките - едни момчета от работниците - бой, бой. Направо ги помлели.

- Ми, като дошли куките?

- Нищо. Ония казали, че мангалите са паднали по стълбите и толко... Пука им на куките за некви цигани...

Пука ли им, бе, Цецо?

03 декември 2010

Да ти влезнат отзад...

 "Да ти влезне отзад" е обида там от където идвам, но, оказва се, е и вери куул слоган за антиСПИН клип. Изключително ме зарадва начинът, по който Яна Бюрер Тавание е "разкостила" въпросния клип и авторите му, та реших да зарадвам и вас, драги читатели.

Не, пичове

Имам приятел, който умря от СПИН. Това лято две седмици висях около местата, където се продава хероин в София, за да се видя с ХИВ-позитивни. И се видях с десетина - говореха как общността бавно пламва, как подпалва около себе си. Познавам момиче, отвлечено и заставено да проституира на Дунав мост, и инфектирано там, и нищо чудно от полицая, който често-често го чукал - с опрян в главата му пистолет. Познавам мъж и жена, прогонени с камъни от селото си, защото цапали въздуха на онези там. Познавам дете, заразено при кръвопреливане, което хич и не знае за диагнозата си.

Спирам да изброявам. Проблемът СПИН има десетки измерения и една национална антиспин кампания може да се съсредоточи върху което и да е от тях, но е длъжна, длъжна, длъжна да подходи отговорно.

Всъщност колонката тук щеше да е за нещо съвсем различно, но аре следващия път. Защото на 1 декември се случи „Презерватирай се" (цък с погнусa тук) - клипът на тазгодишната антиспин кампания, организирана от министерството на здравеопазването. Освен че е космично некадърен, непрофесионалeн и грозeн, той е елементарeн, тъп, просташки, несмешен, плашещо неадекватен и убийствено безотговорeн. Сега за малко ще си седна на ръцете. (чети нататък)

10 ноември 2010

Мръсно подсъзнание

На 10-ти ноември се сещам за фанариотския митрополит от "Ангария" на Асен Христофоров, който спял едновременно с една помакиня и с монахиня от самоковския метох, задирял по-личните моми и невести в Самоков, а когато му било скучно развличал себе си и гостите си с циганки, които играели кючек без горнища.

А, каква е връзката с 10-ти ноември - не знам. Понякога, точно, както моя любим философ Мечо Пух, просто си седя и не се насилвам да мисля.

П.П. Може пък и да има връзка. От пръв поглед личи, че Дели Матея(прякорът на смирения божи служител) е бил комунист... Точно, колко и някогашните управляващи. С тая разлика, че самоковци изгонили митрополита си цели 2 пъти, а на нас още ни е мъчно за някогашните. Даже Бойко се е разтъжил.

01 ноември 2010

Стачкоизменник

Кой т`ва? Ми, аз! (Студентите владееме отлично книжовния език, както е известно) Не бях на протеста миналата седмица, не бях и днес. Не мисля, че основният проблем е в липсата на пари. В Софийския(за други университети не мога да говоря) некадърното управление нанася повече вреди.

Как да повярвам, че университетът е беден, след като вече(хора, които работят в администрацията) са ми разказали историята за еди-кои си американци, дошли по еди-кой си проект, които видели един от хотелите на СУ по морето и били много учудени как при такива имоти университетът има финансови затруднения. За тези имоти се носят легенди, но колко са, какви приходи носят, къде отиват парите? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш.

Ами легендите за преподаватели, които продават изпити? Всъщност това не са легенди - знам го със сигурност. "Продавачите" явно взимат ниски заплати. Къде са парите, които се икономисват? А факултетите, които приемат определен брой студенти, но накрая завършват много повече? И те ли са бедни? Къде отиват парите от допълнителните такси? А таксите на чуждестранните студенти? Те плащат хиляди левове всяка година...

Много е неприятно да чуеш от преподавател(цитирам по памет): "Колеги не знам дали ще можем да отидем на планираната експедиция, защото студентският съвет иска да използва парите за други цели." Къде са финансовите отчети на студентския съвет? В случаи, че ви интересува - СеСе, в сегашния си вид е безполезна и вредна структура.

Тези неща са всеизвестни, но почти никой протестиращ не ги споменава. Всички искат пари, но за промени в начина на управление на СУ не става и дума. Накрая Бойко, ще даде пари, които ще пропаднат някъде, а после ще протестираме за още и... въобще не виждам къде е смисъла.

18 октомври 2010

Сергей, аз те подкрепям(с няколко месеца закъснение)




"По-добре късно отколкото, никога" важи с пълна сила за този пост.

Август, 2010 г.

БСП продължава със забавните рекламни кампании. Първо бяха бабите копунджиики, а сега "Воля за промяна". Каква промяна със синовете на апаратчиците от политбюро? Но както и да е. Разбрах, че на Бузлуджа младежите от т.нар. "младежко" БСП получили задачка да напишат как ще изглеждат новините след 20 или пък бяха 30 години. Две от нещата, които измислили са, че след 20-30 години Серго още ще е председател на БСП, а Бойко ще бъде пуснат предсрочно от затвора. Не че съм фен на господин премиера, дори не гласувах за него, но защо пък точно в затвора? Защо пък не? В миналото, доста често, БСП е вкарвала неудобните ѝ именно зад решетките. О, пардон, имах предвид БКП - двете партии нямат ама абсолютно нищо общо. Виж другото подкрепям. Аз съм за Сергей да остане председател на БСП до живот. С такива младежи и такъв председател след 30 години я отиде някой на Бузлуджа, я не.

П.П. Тук трябва да кажа, че съм бил на събора на БСП цели два пъти(не че нещо - разузнавам противника). Събитието доста наподобява селски сбор, със сергиите, скарите и народните песни. И двата пъти имаше много хора и това не е чудно, защото:

автобусните билети са евтини(БСП явно доплаща на фирмите)

за симпатизантите има безплатна бира и кебапчета

голяма част от хората отиват, за да се насладят на гледката или да разгледат "летящата чиния", в която, въпреки решетките, се влиза през дупките в стените

06 октомври 2010

Аман от радикален ислям!

Този път "радикалите" са в Лъжница. Телевизията е BTV. Всъщност радикален ислям няма. От ДАНС конфискували някакви книги от местния ходжа, но тепърва щели да ги превеждат, за да разберат какво пише вътре, ходжата пък казва, че същите книги ги конфискували преди 1 година и после му ги върнали, защото не открили нищо съмнително… Поредната безсмислена акция, може би? Естествено всичко това не пречи в BTV да говорят за спящи терористични клетки и "напрежение". Какво тук значи някаква си презумпция за невинност? А репортерът ни в клин, ни в ръкав обяснява, че това било едно от бунтовническите села които през 1972 г. са давали отпор срещу смяната на имената.

През 1972 г., по време на т.нар. Корнишко-брезнишки събития хората от "бунтовническите села" са защитавали исконните си и неотменими човешки права. Да се чуди човек, какво общо имат онези събитията и радикалният ислям?

Преди няколко месеца бях в съседното на Лъжница село Корница. Видях хубави неща и хубави хора, разбрах, че не липсват и проблеми. Това, което липсва е радикален ислям, сепаратизъм и други подобни глупости, за които често се говори. Читалището в Корница се казва "Отец Паисий", за какво по дяволите говорим. Лъжница е на 4 километра от Корница. Не ми се вярва в едното село да живеят нормални български граждани, а в другото откачени радикали.

Йордан Матеев ще се окаже прав в прогнозите си, че правителството ще увеличи показните акции, за да отвлече вниманието от състоянието на икономиката.

24 септември 2010

Акция "Каките" - неуспешна

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.

23 септември 2010

Каракачанов, ходи си във влашко!

Както съм ги подкарал националистите и комунистите, мислех да кажа нещо и за ВМРО(а.к.а МВРО ООД). Например нещо за лицемерието на т.нар. комити - ВМРО иска права за българите в Македония, но отричат дори съществуването на македонци в България, ВМРО се е загрижило за кюрдите, но я се сетете, кога т.нар. комити ще приемат кюрдски бежанци - точно никога. Или пък можех да кажа нещо за липсата на принципи - ВМРО е готово да се съюзи със всеки и да направи митинг и за правата на бездомните катерички ако трябва, стига това да носи гласове и/или популярност…

Мислех обаче вчера, както си пътувам из Пиринска Македония, виждам графит:

Каракачанов, ходи си във влашко!

Народният гений е събрал всичките ми мисли в едно изречение.

22 септември 2010

Историята ни е песен(и то каква!)

На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:

-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?

Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.

Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…

Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.

В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.

09 септември 2010

Емисия на радио Ереван по случай 9-ти септември


Радио Ереван(Р.Е.):
Здравейте, уважаеми слушатели. Днес е 9-ти септември и преди да пуснем телефоните бихме искали да отправим едно послание към тези, които празнуват: Абе вие нормални ли сте бе?!? А сега телефоните... Дзън. Вече имаме слушател. Добър ден.

Слушател(С.): Как трябва да отбележим празника по запомнящ се начин?

Р.Е.: Какъв празник бе... Но ако наистина искате да го отбележите, според нас фойерверките са най-подходящи за случая. Пробивате дупки в основата на Паметника на съветската армия в София, пълните дупките със силен експлозив, окичвате паметника с гирлянди, червени знаменца и бенгалски огън, а вечерта натискате копчето. По-запомнящо се от това - здраве му кажи.

С.: Как може тако нещо! Вие знаете ли за Септемврийското въстаниe, джандармеристите са копали хора по Илианци без присъда и...

Р.Е.: Знаем госпожа и не ги оправдаваме, но Вие явно не знаете, че и в Белене са ги копали без присъда. Следващият.

С.: През 23-та година клаха народа, както и турчин не го е клал!

Р.Е.: А предводителите на въстанието избягаха в чужбина. Хайде да не четем Страшимиров избирателно, моля Ви се!

С.: Аз съм бивш разузнавач от ДС, днес празнувам и съм горд, че работих за любимата си страна!

Р.Е.: Нещо сте се объркали, другарю. Любимата Ви страна празнува на 9-ти май.

С.: Абе вие навремето знаете ли какъв салам ядяхме..

Р.Е.: Странно, не бяхме чували, че другарят Живков е бил толкова надарен.

С.: Аз като виден участник в партизанското движение...

Р.Е.: Да и ние обичаме кашкавал. Следващият.

С.: Някой трябва да поеме вината за тази емисия!

Р.Е.: А-а-а, ние вината ги поемаме само с мезета.

27 юли 2010

Добър ни е интернета и т'ва си е

България е на 9-то място по скорост на интернет в света. Който не вярва да види в Netindex.com

Въпросната класация е нагледен пример за това колко хубаво нещо е свободният пазар. Само в моя(софийски) квартал има 5 големи големи фирми, които доставят интернет, а колко са малките квартални фирмички никой не знае. Като резултат интернет е единствената услуга, за която плащам все по-малко с времето. И най-хубавото е, че ако довставчика не ми харесва мога да го сменя в рамките на 2, 3 дни. Де да беше така и с електроразпределителните дружества...


22 юли 2010

Крайно време е да легализират тревата

В тъмносиньо са страните, където употребата на марихуана е напълно легална. В червено са страните, където марихуаната е забранена.

Обичам предградията - чалгия, голфове, Pink Plus, кебапчета, народна музика в стил Payner и хора на по 23 без средно и с деца(и въобще не става въпрос само за цигани). Онзи ден съм на гости в едно предградие т.е. село, което сега се води софийски квартал и точно на главната улица виждам... импровизирана нива с канабис. Дълга 5, 6 метра и широка 3, 4. Полицията явно не знае за нея пък и да знае не прави нищо. А и защо ли? Нивичката е насред полето, няма си собственик, никой не можеш да обвиниш. Местните сигурно се възползват, но иди, че доказвай кое точно 15 годишно "лапе" пуши.

В случая на някой му се е прищяло и е решил да си помогне сам. Подкрепям! Хората трябва да са свободни да пушат каквото искат. "Ами децата... младежта... наркотиците (тук сложи произволно избрано клише за вредата от дрогата)...", ще кажат противниците на тревата и може и да се окажат прави. Не се наемам да споря колко е вредно пушенето и дали води към използването на твърда дрога. Сигурен съм, че употребата на канабис си има своите последствия, както и употребата на други наркотици като тютюн и алкохол, но да бъдем честни - цялата работа със забраната на канабиса е чисто и просто безсмислена.

Държавата не може да спре употребата, не може да прекрати отглеждането, но продължава да държи марихуаната извън закона. Предполага се, за да пази гражданите. Гражданите обаче съвсем не искат да бъдат пазени, а заради голямото търсене всякакви организирани и неорганизирани престъпни групи правят добри пари и забраната е само в тяхна полза. Да си представим, че "Булгартабак" произвеждаше цигари с марихуана и те се продаваха свободно по улиците, както тютюневите. Щеше ли 1 грам трева да струват 30, 50, 100 лв или колкото там струва? Тези, които продават, щяха ли да имат работа? Но не, ние сме много загрижени за бъдещето на нацията и тревата остава извън закона. Все едно, че бъдещето на нацията не може да набере два телефона и да се снабди с няколко грама още същата вечер. Няма как да опазим всички. Едни хора биха си дали парите за марихуана, други ще ги похарчат за курсове по френски. Всеки поема отговорност за действията си. Не виждам защо нашата полиция трябва да харчи парите ни, за да се занимава с вече споменатите 15 годишни "лапета" и подобните им.

Та така. Изводът: по-добре френски, отколкото трева. Au revoir.

*Снимка: wikipedia.org

06 юли 2010

Да не се ограничаваме само с химна на МВР

След грандиозния успех на химна на МВР, предлагам:

"Палатка" на Коцето, Илиян и Борис Дали за химн на военното разузнаване



и "Огнеборецо мой" на Радка Куршума за химн на пожарната



Стилът пак е чалга, но текстовете и музиката са една идея по-смислени.

29 юни 2010

Междусъюзническата - забравената война

В нощта на на 16 срещу 17 юни(29 срещу 30 юни по нов стил) България напада бившите си съюзници и слага началото на Междусъюзническата война.

Пропагандна картичка, може би от Междусъюзническата война?

Подозирам, че годишнината няма да бъде отбелязана по никакъв начин. BTV и Нова, както всеки делник, ще пуснат турски сериали(За протокола - нищо против тях, обаче това е друга тема.), но съм готов да се обзаложа, че за разлика от 3-ти март, никой няма да се сети протестира. Просто няма да си спомнят какъв ден е. Всъщност и аз нямаше да си спомня. Добре че наскоро прочетох една прекрасна книга, която да ми напомни че и такава война имало.

Междусъюзническата война е забравена и не защото тогава са липсвали герои или славни битки. Забравена е защото така е по-удобно. У нас в България историята се използва като патерица - куца ни настоящето и затова се подпираме на миналото. Междусъюзническата война обаче не става за подпиралка и затова не заслужава да я споменаваме. Къде, къде по-интересно е да се занимаве с въпроси, които по никакъв начин нямат връзка с настоящето - например арийци ли са били прабългарите. Като че има някакво значение.

Но да се върнем на войната. Ако питате някой националист той ще ви каже, че всичко е започнало заради съюзниците разбойници. Това разбира се е вярно, но е само половината истина. Ето един откъс от прекрасната книга:

"Независимо от нелоялността, би могло да се каже с право и подлостта на съюзниците ни по договорните им задължения, не подлежи на съмнение, че нашата надменност и произтичащия от нея максимализъм много допринесоха не само за влошававнето на междусъюзническите отношения, но и за солунския гръцко-сръбски заговор против България и за намесванието на Румъния в Междусъюзническата война в 1913 г. В това отношение ние отидохме много далеч - появиха се византийски блянове."

И какво ни донесоха византийските блянове? Авторът на прекрасната книга продължава:

"При бързото отстъпление от Серско II армия остави на гърците цели 18 батареи(72 оръдия!). А ІV армия при Щип и Кочани изпадна в критическо положение... Много смутен от това положението на армията си, командующия генерал се обърна с молба към правителството за бързо спирание на неприятелските действия чрез вмешателството на великите сили. А пък когато, към 10-ий юлий, авангарда на румънската армия преминаваше Балканската верига и предните й отряди се явиха в с. Саранци, а турците, след заеманието на Лозенград и Одрин, се насочиха към пловдив, положението на нашата многострадална родина стана отчаяно... омаломощени, с покрусени идеали и съкрушени души, свихме смирено славните победоносни знамена уж "за по-добри дни"!"

Да, Междусъюзническата война определено не става за историческа патерица. Не обичам да чета такива неща става ми неприятно, тъжно дори. Представям си какво му е било на автора на прекрасната книга, който първо е преживял всичко това, а после го е преживял отново, когато го е писал в книгата си. Той е генерал Христофор Хесапчиев(вече го споменах веднъж, покрай поредицата за Фердинанд) и е бил наш представител при гръцката главна квартира през Балканската война. Гледал е "от първия ред" как отношенията между съюзните балкански държави постепенно отиват от лоши към ужасни. Да гърците са се държали подло и са нарушили съюзните договори, да сърбите са нарушли съюзните договори, но в момента, в който сме ги нападнали тези договори са загубили всякаква стойност. Да, румънците са нахлули в Северна България, но българските управници са знаели няколко години по-рано, че Румъния има териториални претенции към нас. Същият генерал Хесапчиев е бил посланик в Букурещ(всъщност първо дипломатически агент, а след Независимостта посланик) от 1905 до 1911 г. и през цялото време е докладвал на българските правителства, че румънците искат корекция на добруджанска граница и че смятат да търсят териториални компенсации от България ако тя спечели евентуална война с Турция. И какво са направили българските управници като са знаели - нищо. Сетили се да уреждат въпроса в навечерието на Междусъюзническата, когато вече било късно. Имаме класически случай на "Не е луд, който яде баницата..." И защо? Генералът се е изразил много точно - "византийски блянове"

Не обичам да чета такива неща, обаче трябва, защото, който не познава историята е осъден да я повтори. А византийските блянове са живи и сега. Чувал съм "патриоти" да казват, че с удоволствие биха пратили танковата бригада в северна Гърция, други открито искат да присъединяват Македония, трети си мечтаят за Одрин и Истанбул... Част от тях са обикновени хора, но други са политици, историци, "общественици". Уж са "патриоти", но ако по някаква нещастна случайност им попадне възможност да сбъднат мечтите си пак ще трябва да свиваме знамената... Толокава ли не могат да разберат?

26 юни 2010

Спорът за името на Македония - британската гледна точка



Вчера в сайта на "Гардиън" се появи статия за спора между Гърция и Македония относно името на последната. За пръв път чувам за автора, Иво Петковски, но статия ми хареса. Моите, макар и малки, познанения по въпроса ме карат почти изцяло да се съглася с него. Ето няколко откъса:

През 2003 Дейвид Камерън(сегашният министър-председател на Великобритания - б.м.) и аз посетихме Скопие, за да присъстваме на футболния мач Англия-Македония(бързам да кажа, че не бяхме заедно) и за разлика от мен той написа впечатленията си в материал за Гардиън. В него Камерън си спомня как неизвестен македонец го попитал: "Какво ще направите, за да ни помогнете?", на което той веднага отговорил: "От сега нататък ще наричам нашия многоуважаван европейски партньор(Гърция - б.м.) Бивше османско владение Гърция(БОВГ)."*

Естествено, той никога не изпълни обещанието си и сигурно се надява, че гръцкото правителство така и не е прочело неговата несериозна забележка. Въпреки това с изказването си Камерън напипа нещо доста значимо. Гръцката дребнавост, която той не одобрява, е плод на дълбоката несигурност у гърците, породена от 400 годишното владичество на османците над тях - време през, което Гърция е била известна на запад най-вече като "Европейска Турция"(Последното изречение важи в някаква степен и за държавите на север от Гърция ;) - б.м.). Когато Гърция извоювала своята независимост през 19 век започнали целенасочени опити новата гръцка идентичност да бъде свързана с прославената антична Гърция(И това изречения също, макар че трябва да заменим антична Гърция с Велика България - б.м.)[...]

От своя страна Македония, управлявана от националистическото ВМРО-ДПМНЕ, започна процес на антиквизация или целенасочено присвояване на древномакедонски личности и символи, които да послужат за основа на съвременната македонска идентичност. Летище "Петровец", край Скопие, вече беше преименувано на летище "Александър Македонски". Отдавна се обсъжда и план за построяване на 40 метрова сатуя на Александър на централния площад в Скопие, което несъмнено ще бъде катастрофа - естетическа и дипломатическа[...]

Античните македонци са гърци, също толкова, колкото римските императори са били италианци - може би, но в същност не[...] Папандрео и Груевски са толкова наследници на Александър, колкото Камерън е наследник на строителите на Стоунхендж.

Даниел Хана(английски консерватор, евродепутат) също прочел статията и също написал мнението си по въпроса:

Като студент ми се наложи да прочета "За управлението на империята“ от Константин Багренородни. Византийският император въобще не се церемони: "През десетия век - казва той - Гърция била пометена от славяните и изгубена за цивилизацията."

Не искам да кажа, че съвременна Гърция няма права върху историческото наследство на Александър, но БОВГ(виж горе какво е БОВГ - б.м.) и БЮРМ(Бивша югославска република Македония - б.м.) са по-близки отколкото, което и да е от двете правителства би искало да признае.(Това май важи за всички на Балканите - б.м.) Трудно е да не си спомним за фразата на Зигмунда Фройд "нарцисизъм на малките разлики".

А какво е "нарцисизъм на малките разлики" ли? Не знам определението на Фройд, но това на Анелия Кузманова много ми хареса:

И така, чудно е, когато прекараш двадесет и повече години в своята си държава и изведнъж установиш, сблъсквайки се със съседите си отвъд границата, че хем ги познаваш, хем никак даже. Хем ги мразиш вкупом, хем не поединично. Че какво им е на сръбските футболисти или на македонските девойчета, например. Хем хочеш да их разумеш, хем калиспера, хем машала и те сакаме. И хем все нещо не ни достига, все търсим какво ни дели и отличава. Не е моя идеята, Фройд го е казал “нарцисизъм на малките разлики”.

* "the former Ottoman possession of Greece (Fopog)." на английски.

** Снимка: http://history-of-macedonia.com

24 юни 2010

Читанката се зваръща!

„Моята библиотека“(chitanka.info) пак е на линия. Браво!

Междувременно случката с "Читанка", подтвърди две народни мъдрости:

Каквото си направиш сам, никой не може да ти направи. Читанката вече e най-известната онлайн библиотека у нас, сървърите ще бъдат преместени(предполагам) на по-сигурно място и ГДБОП няма да може пак да свали сайта, а тия, които са подали сигнала останаха с пръст в уста.

Когато си тъп обикновенно е за дълго. Някои хора трябва да разберат, че не могат да спрат споделянето на данни в интернет. Да оставим България и конкретния случай. В света има милиони "престъпници", които искат и знаят, и могат да направят, така че информацията(независимо дали са книги или порно) да е достъпна за всички. Споделянето не може да бъде спряно. Компаниите, които претендират, че са ощетени от торентите, виртуалните библиотеки и т.н., трябва да преразгледат начина, по който правят бизнес. Иначе може и да не правят бизнес още дълго.

30 май 2010

Алеко Константинов за българската история и природа

Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество мо напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.

Из "Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх"

19 май 2010

Корица на деня

Корицата на грузинското списание "Табула".По-добра не съм виждал отдавна.

10 май 2010

Какво му е “общественото” на държавното БНР?

Статията е от блога на Мерим Тенев. Още от Мерим тук.

*

“Из радиото търчат емисари и най-вече емисарки пред пенсия/ добре, че има вътрешни асансьори, че основната опора на Тодоров трудно качва стълби вече/и събират "подкрепа". Да не се гътне. Всичко е формално с тези "подкрепи" и фалшиво - просто началникът натиска да остане началник. А пък почти всички ги устройва да си остане всичко така. Честно казано - и мен ме устройва. Имам достатъчно време да си работя нещо друго, а заплатата и осигуровките да ми текат. Гледам, че много хора в радиото правят същото. Зор за работа - никакъв! Притесненията и натоварването от частните медии??? Забрави!!! ЛЕ-ТАР-ГИ-Я!!! Е, какво му лошото на Тодоров??? Една булка уредил с пост - ще я преглътнем!!! Може да е даровита, не я познавам. Ама някой слушал ли е това Радио София - да ми обади...”


(читателско мнение
под статия на
BNews за БНР)


БНР е пред избор на генерален директор. И както винаги това е съпроводено с някакво напрежение и изнервяне вътре и извън Радиото. Особено очевидно е това, когато не е ясно какво и как ще се случи. Някои искат да запазят постовете, властта и статуквото. Други се ослушват и ориентират какво и как може да стане. А трети се надяват всичко да свърши бързо и да продължат да си работят. Последните са малцинство.

Както е известно досегашният директор Валерий Тодоров иска да запази поста си, но всъщност е интересно да се направи дори и кратък преглед на постиженията в БНР.

Със сигурност през тези 3 години БНР не само не се доближи до идеята за обществена медиа, но й се отдалечи повече от всякога от нея. Вече съм писал по този въпрос и не желая да се повтарям.

Подменен беше директорският джип! Бяха закупени нови коли. Много нови коли...

Появи се радио “Видин” и официално тръгна...радио “София”. Всеки момент оригиналната стара радиосграда ще се сдобие с нов луксозен външен асансьор...

Едно от най-големите постижения е въвеждането на поста “продуцент” ...на програма, блокови предавания, новини, репортери и т.н. Всъщност и до ден днешен не е ясно защо и кому беше нужно това. Продуцентският пост просто увеличи бройката на шефовете, показвайки нагледно вица за многото вожд и малкото индианец... Е, и жената на Валерий Тодоров стана продуцент, главен ако не се лъжа, в Радио София.

Администрацията продължи да си живурка доста по-добре от средностатистическия журналист - с нови луксозни коли и техните шофьори; тънеща в лукс, разкош и спокойствие и отдаваща се на непрекъснат всекидневен купон в работно време, придружен от бутилка уиски (рефлекс от комунизма, когато това беше корекомско луксозно питие и издаваше статус), ядки и бонбони...

Повечето журналисти, но и доста служители работят в БНР за сигурните осигуровки и заплатки. Парите обаче се изкарват на второ работно място. И не защото хората искат да забогатеят лесно, а защото им се плаща смешно и трябва да се оцелява.

Всеки несъгласен със статуквото му се намираше колая и така демокрацията и редът в БНР процъфтяваха.

Появи се и нов (нескопосан) сайт на Радиото, както и ново “модерно” лого. И за двете нововъведения, по време на криза, на сайта не е публикувана информация колко точно са стрували на данъкоплатеца, който издържа БНР, с какъв конкурс са осъществени, кой е участвал в подобен конкурс!

Ремонтите продължиха...Във зала на входа на Радиото и във фоайето пред Първо студио се появиха огромни плазми. Беше направена и луксозна зала за пресконференции...на 5 етаж!?!

“Хоризонт” се сдоби с нови сигнали и няколко нови предавания. Някои от тях просто бяха с ново име...

Така за тези 3 години животът на Драган Цанков продължи да си тече безгрижно, безметежно и безумно.

Междувременно на фона на всичко това, сегашното ръководство е много притеснено, че конкурсът за директор може да бъде опорочен. Нима от личен опит да знае, че е възможно да се опорочи подобен конкурс?

ДЪРЖАВНОТО РАДИО

На 4 май се проведе дискусия за бъдещето на радиото, организирана от СЕМ в БТА. Това бяха най-безсмислено загубените 2 часа в моя живот. Отидох с голямото желание да кажа това, което си мисля. Отказах се, защото реших, но най-вече се убедих, че няма нужда и най-вече няма смисъл.

Малко предистория

Отивайки към БТА, мястото на провеждането, забелязах голяма групичка, която се изнизваше от ресторанта “Папараци”, който се помещава в БТА. Оказа се, че това са част от кореспондентите на БНР и шефовете на регионалните станции, командировани специално за случая от цялата страна...

Точно на входа – камионетки с надписи БНР докарараха и изсипаха едно мнозинство. Това беше цялото кралско войнство. Демек, цялата свита на сегашния генерален директор Валерий Тодоров.

Дискусия така и не се състоя. По-скоро настоящи и бивши кадри на БНР казаха нещата, които отдавна се знаят, шушукат и обсъждат вътре в радиото.

Интерес от страна на слушатели и граждани нямаше. Залата беше пълна предимно и само с журналисти. Присъстваше и високопоставен представител на АБРО, който май никой не разпозна...

Интересното е, че самото БНР не информира слушателите си за предстоящата дискусия в най-слушания си Сутрешен информационен бюлетин. А можеше даже дискусията да бъде препредавана на живо по радиото, за да чуят и данъкоплатците и слушателите за какво става въпрос. Та нима слушателите в Долно Нанагорнище нямат право да научат какво се случва в и с любимото им радио? Затова пък цели двама репортери на “Хоризонт” отразяваха събитието....Както и други за останалите подразделения на медиата.

Въобще няма да влизам в подробности около казаното, защото информационните сайтове пуснаха достатъчно, но не мога да не отбележа два коментара на тази дискусия.

Командированата от Варна кореспондентка на БНР Даниела Стойнова говори нещо за обществената функция на радиото, високопрофесионалната и нецензурирана работа на журналиста в БНР и т.н. Ако не си спомняте или не знаете как тя работи като общественик-журналист, прочетете тази статия на Иван Бедров, озаглавена “Гнусно”:

http://ivanbedrov.com/?p=1550

В защита на Валерий Тодоров се изказа и спортният журналист Калин Катев: „На мен никой не ми се е месил в работата и не ми е казвал какво и как да правя”, каза той. Катев припомни и, че БНР е първенец по рейтинг и е начело по пазарен дял.

А сега ви предлагам един запис от 13 април 2008 г. В този ден вътрешният министър Румен Петков подаде оставка, заради скандала с братя Галеви. А Хоризонт... се намира в Дупница, където в продължение на 40 минути възхвалява братя Галеви и ги интервюира в импровизираното си студио. Особено любопитно е от 20-тата минута нататък.

http://merimtenev.podomatic.com/player/web/2010-05-07T03_40_58-07_00

БНР НЕ Е BBC. ЗАЩО ЛИ?

По време на дискусията за БНР всички се надпреварваха да споделят какъв им е стажът в БНР и да правят сравнения с Би Би Си.

Моят стаж обаче е различен - 3 години като щатен в БНР след 2005 г., 3 години и нещо като нещатен в БНР до 1996 г. и над 8 години като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина, Гърция.

Твърде трудно е да се направят каквито и да било сравнения между БНР и Би Би Си. В британската корпорация не са преминали през 45 години комунизъм и 20 години посткомунистическо-мафиотски преход. В същото време, англосаксонската и българската журналистика нямат нищо общо.

Би Би Си има строги редакционни правила, написани в дебела книжка. Корпорацията има и гарантирана независимост. Журналистите преминават непрекъснати обучения и им се предоставя възможност за развитие, опит в различни отдели на Би Би Си, като всеки е наясно със задълженията и отговорностите си. Издръжката идва не от правителствения бюджет, а от директен данък “приемник”, който гарантира приходите й.

Поради всичко това слушателят и зрителят са в центъра на вниманието на Би Би Си и тя работи за тях, а не самоцелно. Корпорацията отделя голямо внимание на предпочитанията и нуждите на данъкоплатците, както и ги осведомява на Интернет сайта си за разходите й, целите й и всичко важно и необходимо. Ето годишният отчет на Би Би Си:

http://www.bbc.co.uk/annualreport/

Всеки може да научи точните заплати на ръководството на Корпорацията, както и заплатените пари за представителни нужди:

http://www.bbc.co.uk/aboutthebbc/running/executive/pdfs/Q3_0910/mark_thompson_e_expenses_q3_2009_10.pdf#zoom=100

У нас заплатите на шефовете на държавните медии не са обявени официално, няма публикуван отчет на Интернет страниците им, а само някъде на сайта на Сметната палата. Няма декларация за конфликт на интереси, която да е публично достъпна. Най-малко се знае какво и колко се плаща за представителни разходи.

Никой не мисли, че работи за хората. Така преди години направих забележка на една кореспондентката, че материалът и е с объркващи и неразбираеми детайли за слушателите. Тя ме “уби” с коментара: “Че на кого му пука за слушателя?”.....

Това е тъжната реалност. По-тъжното е, че промяна едва ли може да се очаква. За съжаление гумичката тук не върши работа...

ЛЕТ ИТ БИ

В една декларация на Управителния съвет на БНР, точно преди дискусията в БТА, долових някакви намеци за дестабилизация и стачки в БНР като тези от Бориславовото време, заради неясното бъдеще...на Радиото и Валерий Тодоров. Но нека си припомним, че с идването на власт на Тодоров в БНР, той заключи диска с “Лет ит би” или поне така твърдеше в едно интервю за пресата. Така че можем да спим спокойно... и да се надяваме, че бъдещето може да е не само светло, но и чисто и спретнато!

08 май 2010

Нищо не им дължим(по повод 9-ти май)

"Страните от Източна Европа и Балтика не дължат нищо на прототипа на Бронзовия войник(т.е. на съветската армия, Бронзовият войник е паметникът на съветските "освободители" в Талин-б.м.), защото танковете не донесоха със себе си освобождение, а съветски деспотизъм и робство."*

Толкова за братските народи и армията освободителка. Няма да споря с хората, които празнуват днес - тяхна работа. Но категорично не мога да приема, че българската държава организира тържества, митинги, богослужения и концерти, за да отпразнуват "победата". Нищо не им дължим! Българските граждани и българската държава не са длъжни да отбелязват този ден по какъвто и да е начин.

P.S. Ако толкова искахме да празнуваме победата над нацизма можеше да го направим на 8 май - денят, в който Дьониц подписва капитулацията на Германия. Датата 9-ти май отдавна се свързва най-вече с военни паради и избиване на комплекси, а не с разгрома на Хитлер.

P.P.S. Съветски освободители е по-голям оксиморон и от дървено желязо, според мен.

* Първият абзац е взет от лекцията на Валерия Новодворская в Талин(слушайте от 8-та минута нататък). Преводът е мой и е възможно да има неточности.

26 април 2010

"ОТОМАН е опит за провокация...", а Атака какво е?

Господин Сидеров се е загрижил, че: "ОТОМАН е опит за провокация към българското политическо пространство, но зад него може да стои влияние от вън." Хубаво, но ние помним едни посещения в руското посолство, а от друга страна не помним Атака и по-специално господин Сидеров някога да са казвали една дума срещу Русия и политиката й.

Да не се окаже накрая, че проводникът на чуждо влияние вика дръжте проводника на чуждо влияние...

24 април 2010

За плана "Баязид" и цар Фердинад, прадядото на Бойко

Следва един истински разговор, който случайно подслушах. Enjoy :)
*
(Първи господин) - ...това е плана "Баязид" за икономическото завладяване на Балканите. Планът "Баязид" и плана "Католик". Щото и католиците много мразат православните. Пък и от Америка идват разни адвентисти... Нали знаеш к`во е адвентист? Това са едни дето боготворът дявола. Идват тука и забаламосват хората и които са по-слаби прават камикадзета. Ама и ние сме едни. Съюз на прославните държави па обърни оръдията към католиците и турците. Само това е оправията. Пък и тоя европейски съюз. За какво ни е. Се едно малко цигани си имаме...

(Госпожа на средна възраст) -За какво ни е тоя европейския съюз... Казват ни няма да произвеждате това, а ще внасяте. И ние внасяме. Такава индустрия имахме...

-Аз едно време от 1400 лева заплата съм внасал 800 лева данъци. Сега нема индустрия и нема и данъци. От какво се издържа тая армия и полицията... Ама и тоя Кобурга - тръгнал си момченце дойде старец. И вика трябва да си сложим чип в главите.

(Втори господин) -Да си сменим чипа...

-Да си сложим чип. И бабите там като бех ми викат: "Какво е това да си сложим чип?" Аз вада картата за банкомата - там нали има чип - и им показвам чипа и викам: "Ей това трябва да си сложите в главите" Ха, ха. Така вика оня Кобурга. Ама народа го изгони. Единодушно го избра и единодушно го изгони. И тоя Бойко. Журналистите е преди време говориха за милионери, а него него споменават. Че има 300 милиона, а жена му продава банки. Махна се един Кобург и дойде друг...

-Кобург?

-Фердинанд изнасилва пернишка селянка. Те комунистите затова са го утрепали дедо му на Бойко - щото е продукт от това. И сега Бойко. Добре поне, че има само една дъщеря та нема наследници. С него да се свършат Кобургите дето ни управляват.

-Ама не те, ние сме си виновни...

-Плана "Баязид" и плана "Католик". Ама глей ги и евреите. Като паднаха тия сградите в Америка един евреин не е имало на работа. Един евреин. Всички са знаяли. Аз толко се зарадвах като стана това. Само като видех и два часа не съм мърдал от пред телевизора. Викам си: "Тия е сега си намериха майстора". Отначало си помислих, че са ги ударили руснаците...

-Да, да...

-А то какво се оказа. Били питеците. Питеците това са размразени пещерни хора. И точно те да земат да ги съборат тия сградите...

-Ние сме си виновни...

-Ние, ние. Казвам ти половината българи са за трепане. Турция има 3 милиона и половина редовна армия. Как че ги съпреш? А ние каква армия имаме? Имат 1 милион ракетни площадки "Стингер". Имат и руска и американска техника. Най-модерното оръжие. Три милиона и половина и 12 милиона резервисти заедно с жените.

-Ама ние сме си виновни...

-Виновни... Евреите са. В България има 200 000 евреи и всичките искат да стават милионери...

Rammstein - Asche Zu Asche Live from Volkerball

Има музика и музика...

20 април 2010

bTV и провакациите

В събота наблюдавахме поредното дъвкане на темата Юзеирови по bTV. Моите уважения към репортерката, но чак от космоса се виждаше колко е предубедена. През цялото време слушахме за провакаци, провокативно държане и т.н. Сякаш не разбират, че ако Юзеирови говорят глупости, то е защото медиите им осигуряват трибуна. Ако братята не бях сигурни, че ще им отделят толкова телевизонно време дали щяха да основават партия всеки месец?

В репортажа всички, се възмущават, че Юзеиров бил с фес. И какво като е с фес? Било провокация? А да се обличаш с нацистка униформа или да се разхождаш с образа на Сталин върху тениската не е ли провокация? Ако иска Юзеиров може да се облече като еничар и да си татуира на челото "Алах е велик". Щом закона не го забранява и не вреди на никого значи няма проблем. Живеем в свободна страна. Длъжни сме да търпим и тениски със Сталин и фесовете, колкото и да не ни харесват.

Видя се, че много от "истинските българи" като започнем от журналистите и свършим с господата от ВМРО бяха изключително възмутени, че Юзеирови направили учредяването на партия Отоман точно на Разпети петък. "На разпети петък ще ми прави партия Отоман. Туй малка провокация ли?", недоволства един, предполага се християнин, от ВМРО. Смешно, нали? Особено като се има предвид, че голяма част от тези хора сигурно ходят на църква само по Великден. Внезапно обаче се присетили, че е Разпети петък и протестират ли, протестират...

Същото и с реплика за Търговище. Брат Юзеиров казва, че иска Търговище да се казва Ески Джумая и изведнъж избухва вълна от възмущение. Как можело български град да носи турско име... А градовете София(от гръцки), Созопол(от гръцки), Пазарджик(от турски) и Казанлък(от турски)? Тях ще ги прекръстим ли? А онзи български град(Димитровград), който носи името на съветски шпионин? С него какво правим? Вманиачаването не води до нищо добро.

Между другото трябва да кажа, че авторката на репортажа заслужава поздравления, защото е проучила кой е полковник Константин Каварналиев и какво е направил. В репортажа за основаването на Отоман, излъчен на Разпети петък, същата репортерка твърдеше, че полковникът бил герой от Първата световна война. Грешката е незначителна - човек не може да знае всичко, но също толкова незначителни са и напъните на Юзеирови. Тогава защо всички се занимават с тях?

P.S. Юзеирови са прави за едно - в България има двоен стандарт по отношение на мюсюлманите.

P.P.S. Тонът на ВМРО много загрубя напоследък. А сега за капак ще искат и референдум за членството на Турция в ЕС. Дали наистина въпросът ги интересува или вече започнаха да се готвят за местните избори догодина?

16 април 2010

Атентатът в "Света Неделя"

14 април 1925 г., до църквата "Свети Седмочисленици"



16 април 1925 г., църквата "Света Неделя"


85 години от атентата в църквата "Света Неделя"
Бог да ги прости!

P.S. Втората снимка е от сайта "Стара София"

14 април 2010

Бойко Борисов за Тодор Живков



Интересно...

P.S. "Тодор Живков - титан на една отминала епоха" - заглавието на филма, от който е откъса. Руснаците определено имат чувство за хумор. :)

09 април 2010

Къде е заровено кучето в Киргизстан

Руснаците признаха новата власт в Киргизстан, но ето на какво попаднах:

Русия ще поиска от новите управляващи в Киргизстан да закрият американската военна база на летище "Манас" близо до Бишкек, съобщи високопоставен руски правителствен източник.

Значи тук е заровено кучето.

07 април 2010

Истинският Фердинанд. Част 6


В напечатаните през 1927 г. спомени на най-даровития от гръцките князе Никола - „Моите петдесет години" - са предадени впечатленията от срещата му с царя в Солун в 1912 г. със следующите думи: „През време на обяда и след него цар Фердинанд ни учуди със своята разговорчивост, духовитост, рядко умение, както и със забележителните у него: образованост и исторически познания."

В публикуваните през 1913 г. „Спомени" от бившия английски дипломатически представител в София и посланик в Петроград Джон Бъканан той казва, че княз Фердинанд е много интересна и сложна личност, която притежава най-разнообразни таланти. Въпреки всички очаквания той се проявил като умен и опитен водител на твърде неустойчивата балканска държава. „За своя бърз културен напредък България дължи в значителна степен на неговите инициативи и предвидливост." Но независимо от тези негови заслуги, князът не притежава онези специални качества, които предизвикват народния ентусиазъм и затова той никога не се радвал на обичта на своите поданици. „Външния блясък и царската помпозност, с които обичаше да се окръжава не се харесваха на добродушния и демократичен български народ." Като отрицателни страни на характера на бившия цар Бъканан изтъкваше още: неговото щестлавие, любовта му към театралните ефекти и интриги и извънредната му увереност в умението да надхитри всички.

През септември 1928 г. в тържествено заседание на французката академия на науките беше провъзгласен за неин член бившият французки дипломатически представител в София и посланик в Петроград. В отговорната си приветствена реч членът на академията, тогава министър на правосъдието Барту, засягайки дейността на палеолога в София казал, според в. „Тан" следующите думи, които, очевидно, съдържат известно отражение от френското следвоенно мръщение към българите: „Българите са груб и работлив народ - упорит, войнствен и мстителен. Това са вълци, би казал един ден княз Фердинанд, който не ги обича, но който знае какво може да очаква за своя византийски сън от тяхната гордост и от тяхната храброст. Няма в Европа, даже и в Германия, владетел като него, който е турял в служба на своята болна амбиция една по-пресметната студенина, едно по-двусмислено вероломство и едно по-извратено коварство. Този изроден Бурбон не е в същност освен един сарайски азиатец: Той се е измамил и в трон, и във времето. Но каква личност! Вие сте го отбелязали, господине, с неизличими черти. Ако тези черти съдържат едно безчестие, грешката не е в модела, който през пет години наблюдавахте и откривахте неговите постъпки, тайните му замисли и онзи макиавелизъм, който трябваше да го заведе към държавна измяна, срама на която не могат да изкупят никакви разкайвания." Бившият италиански министър, граф Сфорца, казва, че цар Фердинанд бил „Премного гъвкав и през целия си живот грешеше поради един излишък на евтин макиавелизъм."*

В публикуваните спомени „Последните години от живота на Стоилова"**, има следующите интересни редове: „Като пет-годишен министър, Стоилов, със своя прозорлив ум и чисто, благородно сърце, беше изучил основателно и достойнствата и слабостите на Фердинанда; той бе най-компетентен да знае до къде може да отиде в своите страсти нашия княз...; както мнозина от държавните мъже в България, тъй и Стоилов свърши живота си с дълбокото убеждение, че княз Фердинанд е по природа скрит и крайно егоистичен... не един път той ми казваше: „със своя импулсивен и отмъстителен характер, княз Фердинанд ще хвърли България в някоя страшна пропаст, от която мъчно ще излезе цяла". „Стамболов публично заяви, че ако има нещо за което най-много да се разкайва, то било довежданието в България на княз Фердинанд Кобургготски. Греков в интимни разговори правеше нелесни алюзии за характера му. А Начевич, старият астрофил, не можеше да намери думи, с които да укори княз Фердинанда. За другите дейци няма какво и да се говори; те всички са били зле третирани и зле настроени против него."

Има високопоставени държавни деятели, които са играли съдбоносни роли за историята на своите народи, и макар че за осветление на техните личности и държавническа деятелност да е натрупана голяма всесветска литература, но техните души и досега са останали неотгатнати. Със своите положителни и отрицателни качества, със своите душевни противоречия и парадокси, фаталният за България цар Фердинанд, остава за нас и досега, до известна степен, една загадка. Няма съмнение, че и най-малкият принос за осветление на неговата загадъчна личност, би бил ценен материал за историографа на неговото тридесетгодишно царствувание. От непосредствения ми контакт с цар Фердинанд в продължение на много години - през които съм се наслаждавал от благоуханието на неговите рози и съм изпитвал и острилата на техните бодли - аз съм записал много характеристични в това отношение факти.

*В.„Ню-Йорк Хералд Трибюн" от 9-ий ноемврий 1930 г.
**М.Ив.Маджаров - „Демократически преглед", книга № 13 от 15-ий януарий 1928г.

05 април 2010

Как и кога ще ги стигнем грузинците?

Интервюто на Олег Панфилов, руски журналист, противник на режима на Путин и Медведев, понастоящем живее в Грузия, за украинския вестник "День" ми направи приятно впечатление.

Сигурно има неща, които са ми е убягналия заради моя "добър" руски и все пак ето най-важното.

В Грузия конституцията забранява създаването на държавни медии. (Отлична идея като се има предвид в какво могат да се изродят такива медии.)

В Грузия неправителствена организация или политическа партия може да се регистрира за около 3 минути.

В Грузия няма нужда гражданите да се занимавате с чиновници - повечето справки се правят по Интернет.

В Грузия корупцията в образованието е изкоренена.

Преди пет години всичките 48 000 полицаи в Грузия са били уволнени. След това с конкурси са били назначени млади, "физически развити" и образовани хора(За да работиш в грузинската полиция трябва да знаеш поне един чужд език.) Резултатът - работата в полицията сега се смята за престижна, полицаите получават 1500 долара при минимална заплата 80 долара, а цели 83% от гражданите им имат доверие.

И най-важното - "като начин на мислене" Грузия вече не е бивша съветска република и това няма да се промени дори ако Кремъл изпрати там "всичките си самолети и танкове"

02 април 2010

Хляб и зрелища?

Чудя се дали, ако разни хора с камери не им се пречкаха, полицаите нямаше да си вършат работата по-бързо и по-добре?

Кратките филмчета на МВР създават впечатлението(поне у мен), че правителството е решило да успокоява хората с хляб и зрелища, но понеже се очаква кризата да създаде известни проблеми с хляба, наблягат на зрелищата. Дано бъркам...

31 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 5



Пред външния висок политически свят цар Фердинанд минаваше за умен, просветен и амбициозен, но неискрен, двуличен и лукав политик и към него се отнасяха с подозрителност и недоверчивост. А в Русия и във Франция го считаха за австрийски агент-провокатор на Балканите. Видни французки дипломати изтъкваха неговата много подозрителна и некрасива роля през Балканската война спрямо Австро-Унгария.*

Но това твърдение не би могло да се аргументира с убедителни факти. На изявленията на бившия цар, след абдикацията му, пред кореспондент на в. „Берлинер тагбладт" в Кобург, че той работи усилено тридесет години, за да вкара България в германските политически води - което предизвика възмущение у българите - се погледна като на една искрена изповед. Но при липса на убедителни доказателства за подобна политическа тенденция през време на неговото царствувание би трябвало да се приеме, че целта на това царско изявление е била: да създаде благоприятна атмосфера за изгнаническия си живот на германска земя. Правдоподобността на тона обяснение се подкрепя и от факта, че той направи това изявление наскоро след като австро-унгарския министър на външните работи граф Берхтолд, от името на императора предложи на цар Фердинанд в Будапеща да напусне в 48 часа австро-унгарската територия. Схващайки добре положението на България при политическите към нея тенденции на Русия и Австрия, за да добие по-големи облаги за себе си и за държаната, бившия цар твърде похватливо лавираше между Виена и Петроград и, според обстоятелствата в дадения момент, проявяваше повече наклонност към едната или другата велики държави.

Като се е говори за отрицателните качества на цар Фердинанда, справедливостта налага да не се изпуща из предвид и грубата българска действителност в началото на неговото царствувание, и по-точно при диктаторския режим на Ст. Стамболова, младия княз беше формен пленник на своите министри. А те почти всички бяха малокултурни, невъзпитани и без морални начала и в обществения, и в частния им живот. Някои от тях бяха най-безскрупулни обирачи на държавните средства; известни голтаци - след смъртта си те оставиха големи богатства, а някои от живите и днес твърде охолно благоденствуват. За да се доберат по-скоро до властта, някои политически котерии използуваха широко печата, за да дразнят княза, изтъквайки непристойно неговия произход и развратния му младежки живот; при това алчущите за власт го отрупваха с мръсни заплашителни анонимни писма. В такава отровна атмосфера обезличения млад княз Фердинанд прекара много години. Няма съмнения, че вредните миязмии на тази политическа поквара засегнаха крехката впечатлителна душа на младия княз, макар седнал на българския престол може би и не с целомъдрена душевна чистота. За пълнота на тази характеристика на бившия цар на българите трябва да се прибавят и изказаните публично за него мнения от чужди и от наши изтъкнати обществени деятели.

Следва продължение...

*Raymond Poincare "Le Balcan en feu". Paris 1926 г.

27 март 2010

Накратко за господин Д. и мадам В.

Господин Д., ако обича да не се прави на жертва - никой няма да му се върже.

Що се отнася до мадам В. - ако някой си мисли, че тя е "моралният стожер на обществото" или че е журналист за пример, съжалявам, но не мога да му помогна.

Добавка: Любослава Русева от "Дневник" е написала много интересен коментар по темата.

25 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 4


Цар Фердинанд се възхищаваше от безупречната деятелност на полезния държавен служител, но никак не се стесняваше да го използува като изкупителна жертва на собствените си безтактичности и прегрешения. Но тази некрасива характеристична негова черта би трябвало да се смекчи. Макар че неговата съвест и да не беше една от много чувствителните, но все пак често тя му подсказваше съзнанието за неоснователно оскърбление и той по косвен начин не закъсняваше да намали лошото впечатление чрез разни знакове на благоволение.

Цар Фердинанд ценеше и уважаваше способните държавни служители и осмиваше некадърните. Но ръководен от лични интереси, той често въздигаше до най-високи постове доказани посредствености. А пък за близки лични служители, с редки изключения, той държеше дълго само хора, неспособни да разъсждават и без кураж за собствено мнение. Ограничеността, безусловната преданост и безволната покорност бяха въобще изборния критерий за дворцовите служители. Достатъчно беше да се каже за някого, че е от свитата на царя, за да се охарактеризира неговия духовен образ. Такива безлични хора го придружаваха и при официалните посещения на дворовете и случваше се, че един много декориран глупец седеше на трапезата до един Делкасе или Аното. Това официално неласкателно представление на българите пред чуждия политически свят се правеше съзнателно и преднамерено, за да може царя да казва на своите високи събеседници с дълбока въздишка: „Можете да си представите колко е трудна моята цивилизаторска задача като ръководител на този прост и груб балкански народ, когото виждате тук по първите ми хора!" Пословичните безконечни странствувания на цар Фердинанд в чужбина - „manie locomotive", както го окачестви поета-сатирик, които далеч не му печелеха симпатиите на неговите поданици, бяха също един недостатък на неговата неспокойна натура, макар че пътуванията му понякога бяха полезни за държавата ни.*

Следва продължение...

*В брошурата си „Рrin Вulgaria la Constantinopole" от 1907 г. известният
румънски историк - шовинист, професор Никола Йорга, по този повод казва: „Фердинанд първи не намери за нужно да стои дълго време в една страна, която не го задоволява. Случва се понякога, че той стои в страната само два месеца в годината... но в България нищо не се получава без негово знание, понеже по тънкия си ум той превъзхожда своите поданици - мечкари."

24 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 3



Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."

Той беше възвел в система разцеплението на силните политически групировки и култивираше по най-разнообразни начини покварата между българските държавници и общественици. За постигането на целта си - деспотическа концентрация - той никога не се стесняваше в избора на средствата: инсинуация, интриги и клевети. Следвайки примера на Людовика XIV за унижение и завладяване на почтени сановници, той поощряваше необуздания лукс, защото според него това беше добра лична политика - обеднялите държавни чиновници се поставят в зависимост от царските благоволения. Той често сменяше министрите, но твърде рядко по държавни съображения, или по принципиални различия - по важни въпроси, а почти всякога само по лични причини. Цар Фердинанд беше злобен и отмъстителен спрямо всички, които право или косвено неприятно засягаха неговата богопомазана особа и владетелска деятелност. Но той се боеше от упоритите и независими противници, които обезвреждаше чрез знакове височайши благоволения и облагодетелствувания.В това отношение много характеристични са случаите, например, със скърцащия зъби авантюрист Д.Ризов и с язвителния поет-сатирик Стоян Михайловски.*

Бившият цар на българите мразеше безскрупулните грабители на държавните средства. Но за да има покорни и раболепни служители, той възвишаваше днес до най-високото стъпало на военната и гражданска йерархия онези, които вчера с възмущение наричаше „каналии" и „мръсни крадци". Когато цар Фердинанд намереше, че в дадения момент някой е подходящ за използувание за политически цели, той щедро му показваше знакове на уважение и благоволение, възхвалявайки прекомерно неговите способности и уверявайки го лицемерно, че в негово лице той вижда отдавна търсения държавник. Но след като го беше използувал, без всякаква причина, без всякакъв разумен повод, той му обръщаше гръб, а при случайни срещи с него не само го пренебрегваше, но с демонстративен жест му показваше своето неразположение и даже и презирание.

Следва продължение...

* След уволнението му за некоректна дейност като търговски агент в Скопие, Д.Ризов напечата едно остро открито писмо до княз Фердинанда досежно пакосната му македонска политика. Вестникарските пасквили и заплашвания зачестиха. Настръхнал и озлобен, Ризов ходеше по софийските улици обвит в черна алмавива на калабрийски конспиратор. За да се успокои, княза му даде дипломатически пост, въпреки всестра му поквара. По случай смъртта на С. Михайловски приятелят му Кирил Христов напечата във в. „Прагер пресе" някои бележки от неиздадения дневник на покойния поет. След публикуването на най-силната сатира на Михайловски - „Книга за българския народ" - с която във вид на изповед на един източен владетел, по безпощаден начин се бичуваха методите, по които цар Фердинанд управляваше България, развращавайки държавниците, българския държавен глава се опитал да направи от сатирика личен приятел. Той почнал да го кани често в двореца. Един ден към полунощ в дома на Михайловски дошел царски адютант и, казвайки че господаря не могъл да спи, поканил го да отиде при него на разговор. Царят показал на поета голямата си колекция заплашителни анонимни писма - някои писани с кръв, други илюстрирани (разрязват му корема, вадят му червата и го обесват с тях) - подавал му ту едно ту друго на Михайловски и го молил да ги прочете на глас. После, тичайки из кабинета си, разгневен и озлобен вика: „Един народ, който е в състояние да ми пише такива писма, не заслужава да бъде управляван с добро. Аз съм ги запазил като документ. Те ще бъдат моето оправдание, когато един ден се видя принуден да хвана за гушата българския народ. Тая страна е блато, мръсна клоака! Аз с нетърпение чакам кога ще ми бъде възможно да я напусна, да се отърва от смрад!" Напразно поета се старал да разясни на царя, че не българския народ му е писал тези писма, а онези развалени политици, които царската система за управление издига.

21 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 2



Когато беше разположен и искаше, цар Фердинанд беше очарователен събеседник. При решението на важни въпроси той не налагаше безусловно волята си, спокойно и внимателно изслушваше, променяше мнението си и приемаше съветите на своя събеседник, когато се убеждаваше в тяхната основателност и правота. Някои от добре познаващите го негови съветници се въздържаха да му говорят по големи въпроси, когато често по някакъв незначителен повод беше засегната неговата суетност или честолюбие.* В такива случаи цар Фердинанд губеше всяко самообладание и ставаше капризен и непреклонен и при най-убедителни доводи.

Но наред с творческия благотворен гений на цар Фердинанда той имаше многобройни отрицателни качества, които много вредно влияеха както за осъществяването на неговите добри инициативи по държавното управление, тъй и върху отношението им с големите и малки държави и върху неговите отношения към изтъкнатите, предани и почтени служители на българската държава. Възвишеното, умното и мъдрото се преплитаха у цар Фердинанд с дребнавото, лекомисленото, капризното и безтактното. Независимо от тънкия му и прозорлив ум, неговата душа представляваше едно много чудно съчетание от противоречия и парадоксални прояви.Често той беше велик в дребното, а малък в голямото, у него имаше, както казват французите „дребнавости на величието". Прекомерните у царя гордост, надменност и арогантност засягаха преди всичко неговите отношения към държавните глави въобще, а особено онези към кралете на Сърбия, Румъния и Гърция, на които той нанасяше,както ще се потвърди с факти, с нищо неоправдани оскърбления. А пък спрямо мнозина безукоризнени във всяко отношение и заслужили на народа ни държавници и общественици неговата безцеремонност преминаваше границата на най-елементарното благоприличие на обикновения смъртен.

Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."

Следва продължение...

* Като например, когато узнае,че румънския престолонаследник бил посрещнат във Виена или че някой изпъден висш чиновник му изпратил анонимно заплашително писмо; или алчущия за власт бивш министр, използувайки царското суеверие, изнася в партийния вестник зловещото предзнаменование от хвърчащото около двореца ято грачащи врани; понеже дразнението на царя с това предзнаменование многократно се изтъкваше, за да покаже,че то не му произвежда впечатление, той даде на новопостроения от него дворец името „Врана".

17 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 1

Фердинанд несъмнено е имал недостатъци и е правил грешки. Нямам за цел да му бъда адвокат. И все пак си мисля, че на моменти сме прекалено жестоки към първия цар в новата ни история.

Онзи ден попаднах на книгата(Или да кажа агитационния материал?) "Цар Фердинанд- циник, измамник, лицемер" и тя ми даде повод да напиша това. Издателя на книгата има претенции да ни покаже: "Истини за монарха, донесъл... неописуеми мъки на българския народ..." Но само Фердинанд ли е виновен? А правителствата, които управляваха през това време? А парламентите? А некадърниците в генералния щаб? Или те нямат нищо общо със споменатите "неописуеми мъки на българския народ" ? Някой трябва да разкаже за истинския Фердинанд...

Всъщност някой вече е разказал - генерал Христофор Хесапчиев. Герой от Сръбско-българската война и изявен български дипломат. Именно той избира хълмовете край Сливница като най-добра отбранителна позиция за българската войска. Бил е български дипломатически представител в Сърбия и Румъния, а през Балканската война е наш представител при главната квартира на гръцката армия. За заслугите си във войната със сърбите е награден с орден "За Храброст" IV степен. Кавалер още на ордените "Свети Александър" и "За военна заслуга". Изключително образован. Носител на медала "За наука и изкуство". От 1898 г. е действителен член на Българската академия на науките. Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага през 1904 г.

В началото на мемоарите си "Служба на България в чужбина"* генерал Хесапчиев прави една изключително достоверна и безпристрастна характеристика на Фердинанд. На монарха нищо не е спестено, но няма и безпочвени обвинения. Като се има предвид кой е авторът и какви са заслугите му, на тази характеристика може да се има пълно доверие. Приятно четене.
_____________________________________________________________________


В продължение на повече от петнадесет години военно-дипломатическа и дипломатическа служба, аз бях в постоянни сношения с царът на българите. Многократно съм го посрещал, изпращал и придружавал при неговите чести пътувания и съм имал много аудиенции при него. Писал съм му писма поне два пъти в месеца, предмет на които са били или подчертавания на военни въпроси, по които съм бил изпращал поверителни рапорти до министра на външните работи, или съм го осветлявал по интересни за него случки от интимния живот на кралевските домове, при които съм бил акредитиран и из живота на висшето общество.
Цар Фердинанд не намери владетелската корона в люлката си и той сам трябваше да си извоюва тази корона и да я закрепи на главата си. Той зае българския престол на 25-годишна възраст при много тежки вътрешни и външни политически условия.Той стъпи на българска земя с опасната роля на „конспиратор" и трябваше да води усилена борба и да преживее тежки изпитания, за да консолидира положението си на български държавен глава. Съвършено обезличен от първия си министър-председател Ст.Стамболов и диктатор с желязна воля и силна ръка, княз Фердинанд неосторожно почна владетелската си деятелност с вредни за неговата популярност прояви - прекомерен вкус към външен блясък, фанатичен цербер на префинени етикети, с които искаше да порази въображението на българите - той безсъзнателно чертаеше рязка граница между своята възвишена особа и малокултурния български народ. Но тези неразумни проявления на младостта предизвикаха голямо недоумение в трезвото българско общество и туриха началото на онова недоверие към новия български господар, което той и не мисли да отстрани, и то го съпроводи до последната минута на неговото царствувание.

Безпристрастният близък наблюдател не би бил в хармония с истината, ако не признае,че въпреки това цар Фердинанд, като български господар, беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива, отзивчива интелигентност и духовитост и с широка култура по някои клонове на науката; той често имаше дивни вдъхновения и благотворни инициативи. Неговата амбиция да остави славно име в историята на българската държава се проявяваше в неумереното му старание да разшири и възвеличи България. Той мечтаеше за славата на Симеона Велики. При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък. Българският народ дължи голяма признателност на бившия си цар за онзи бърз културен подем, който в продължение само на тридесет години доста го приближи до великите, с вековна култура нации и му спечели симпатиите и уважението на цивилизования свят. Дълбокото съзнание на царя за първенствующа роля в това отношение се изрази в неговите станали пословични думи, казани през 1908 г. на кореспондента на в.„Матен": „Аз съм дроба, през който диша България"

Следва продължение...

*"Служба на България в чужбина" се продава в книжарницата на военното издателство на ул. "Иван Вазов" в София. 645 страници за 70(седемдесет) ст. Не лева, а стотинки. Добрите хора направо ни я подаряват.

14 март 2010

Обществено мнение... WTF?


Покрай поредния глупав скандал медиите се разтуриха да питат хората какво мислят... Анкети, Фейсбук групи и ненам си какво още... И после коментират изключително сериозно - в групата на Дянков имало толкова, пък в тази на Първанов толкова, а едно проучване показало нещо друго...

Първо, социологическите проучвания са нещо необходимо, но в никакъв случай не бива да им се доверяваме сляпо. Достоверността на едно проучване зависи от това кой го прави, зависи от това кого питат, зависи и от това как ще го интерпретира медията, която го публикува.

Второ, всъщност на кого му пука за общественото мнение? Единственото мнение, за което хората ги е грижа е тяхното собствено. Интересува ли ме какво мисли някой в "Люлин 5"? Никак. Тогава защо ми го показват?

Трето, дори да предположим, че на въпросното проучване е проведено съвестно, трябва ли обезателно да приемем резултатите? Като се има предвид какви небивалици се смятат за истини - не. Съвсем наскоро чушкопекът беше обявен за изобретението на 20 в., а Димитровград за строежа на 20 в. Не съм инженер, нито архитект обаче чушкопекът и Димитровград?!?

10 март 2010

Канзуров vs. Димитров. Кой крив, кой прав?

Виктор Канзуров. Журналист на свободна практика от Македония. На свободна практика, защото е имал дързостта да се нарече българин и сега си носи последствията - разбирайте уволнения, заплахи, арести и т.н.


Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik

За Канзуров можем да кажем, че е един от хората, които постоянно го отнасят, заради т.нар. националисти. ВМРО-то на Каракачанов(по-запознати от мен го наричат "МВРо" ООД - правете си изводи), Хитлеровата младеж на Расате и други обичат да ходят в Македония и да вдигат шум. Снимат се с местните българи, а после хващат рейса и се прибират. Но македонските българи няма къде да се приберат и са принудени да посрещнат гнева на македонистите.

От блога на Петър разбирам, че преди няколко дни във Велес е открит паметник на Иван Михайлов, а на откриването Виктор Канзуров е произнесъл реч, в която критикувал Божидар Димитров и го нарекъл "фурнаджийска лопата". Димитров пък не закъснял да нарече Канзуров "професионален българин" и да го определи като част от паспортната мафия.

Вчера Виктор Канзуров е отговорил на обвиненията в едно много интересно интервю за e-vestnik. След като го прочете на човек веднага разбира кой е крив и кой е прав. Аз разбрах и още, че съм бил прав да нарека т.нар. националисти "жалки".

Из интервюто на Виктор Канзуров за e-vestnik

"Той(Божидар Димитров - б.м.) каза в едно интервю за агенция „Фокус“, че аз съм „професионален българин“ и печеля пари от посредничество за получаване на българско гражданство. Все едно съм част от паспортната мафия. Аз ще заведа дело срещу него за клевета, защото обвинението му е абсурдно. Всички в Македония знаят, че аз самият нямам българско гражданство. Дори не знам каква точно е процедурата за посредничество…"

"Непрекъснато ни се обаждаше (почти всеки ден) да му гостуваме в предаването „Памет българска“. Ние(Виктор Канзуров и Драги Каров - б.м.) приехме и той ни представи на зрителите с думите: „Сега ще ни гостуват двама благородни българи“. Как така аз веднъж съм благороден българин, а сега, две години по-късно, се превръщам в „професионален българин“? Ами той, с неговия живот на агент на ДС, не е ли могъл още тогава да разбере, че съм „професионален българин“? Как изведнъж го „научава“, точно след като аз съм го критикувал публично?"

08 март 2010

Гибель империи

Скандалът Първанов-Дянков

Е, трябва ли да ни пука за скандала Първанов-Дянков? Не, защото е поредният, от който няма да последва нищо и който скоро ще бъде забравен.

Една снимка от блога на Павел Николов казва всичко...

04 март 2010

Честит национален празник!

Малко късно, но все пак честито на всички, които вчера празнуваха 3-ти март!

P.S. Е, не мина и без традиционните глупости, но си мисля, че естественият подбор ще се погрижи за "мършата".

23 февруари 2010

Когато генерал Вазов беше кмет на София

През май 1926 генерал Владимир Вазов - героят от Дойран - е избран за кмет на София. Следващият откъс от книгата му "Животописни бележки" описва какво е постигнал по време на управлението си.
_______________________________________________________________


СТОЛИЧЕН КМЕТ




През май 1926 г. бях избран за Кмет на гр. София като привърженик на Демократическия сговор. Тая отговорна длъжност заемах близо 6 години.

Поради войните столицата бе съвършено занемарена в благоустройствено отношение. Във финансово отношение - пълен хаос. Няма точни списъци за сградите, та приходите на общината не се събират редовно. Вода недостатъчна. Електрическа енергия — за осветление и за трамваите - също. Улиците непавирани и без бордюри. Трамваите - в окаяно положение. Релси — къси (6 м) и изпочупени. Мотриси недостатъчни на брой и често спират. Ремаркета - негодни. Движението на трамваите — нередовно и бавно, та гражданите предпочитаха да ходят пешком. Кланицата — гнездо на мръсотии.

През време на моето кметуване се извършиха следните по-важни работи.

Финансовата служба се приведе в ред. Приходите на общината се установиха и започнаха редовно да постъпват. Всеки гражданин бе снабден с общинска данъчна книжка и знаеше какво плаща.

Служещите в общината се стабилизираха без специален закон. Престана постоянната и срамна гавра с чиновници и други поради партизански уволнявания и назначавания.

Построи се големият водопровод Рила—София, най-главното условие за хигиена и чистота. Голямото количество чиста вода увеличи значително приходите на общинската каса. Строежът на водопровода продължи няколко години. За него дадохме стотици милиони левове. Приходите от голямото количество вода започнаха да се получават, когато вече напуснах общината.

Изобилната вода даде възможност да се увеличи електрическата енергия, което също увеличи приходите на общината. И тия големи приходи започнаха да постъпват наскоро след като напуснах общината.

Построи се модерна кланица, хигиенична, с хладилници и други, за около 100 милиона лева. Сега кланицата донася годишно десетки милиони левове чист приход, докато по-рано ние отделяхме ежегодно по 12 милиона лева за нея.

Построиха се няколко училища и голяма квартална баня. Уреди се народна баня под главната минерална баня. В минералната баня се въведоха чистота и ред и всекидневните кражби и нощни оргии престанаха.

Трамваите, съвършено запуснати, даваха дефицити. Ние ги откупихме от Белгийското дружество на износна цена и в скоро време те се много подобриха: всички релси се замениха с нови по-дълги; линиите се удвоиха и продължиха; доставиха се нови мотриси с електрическо отопление и ремаркета; построиха се много модерни стъклени чакални; движението на трамваите стана напълно редовно и по-бързо. Те започнаха да дават значителни приходи на общината.

Трамвайната работилница се разшири и снабди с нови машини и тя вече можеше да прави основен ремонт на захвърлените дотогава повредени трамвайни коли. Направиха се първите опити да се строят там съвършено нови ремаркета. Работилницата се снабди с модерна електрическа пещ за стоманени изделия, нужни за трамваите, и много други.

Построиха се електрически централи (Симеоново и Мала църква), както и две токоизправителни станции.

Също така се разшири и снабди с нови машини общинската работилница, леярницата и др.

Службата по чистотата се доста подобри. За първи път се доставиха автомобилни сметосъбирачки, поливачки и метачки. Построи се голяма казарма за служещите по чистотата, които се снабдиха и с прилично облекло.

Уредиха се за първи път няколко народни кухни, гдето бедните можеха да получат здрава и изобилна храна срещу нищожно плащане. Уредиха се нови сиропиталища. Увеличиха се помощите, давани на бедни софийски граждани - в пари и в натура.

Пожарната команда се снабди с модерни машини и с дисциплиниран личен състав. Уредиха се около 15 градинки - големи и малки. Започна се залесяването на западните окрайнина на София, за която цел се създадоха обширни разсадници със стотици хиляди дръвчета. Градските гробища се приведоха в приличен вид, прокараха се нови алеи с декоративни дръвчета, вода, помещения, морга, кражбите се прекратиха и т.н.

Уличното осветление се засили из целия град. Поставиха се много хиляди метра бордюри по улиците. И понеже гражданите с готовност си поставяха тротоари, то улиците, макар и непавирани, добиха по-приличен вид и станаха по-удобни за движение. Павирането на улиците не бе задоволително по липса на средства, обаче все пак много улици се павираха. Много улици се канализираха. Построиха се няколко моста. Основаха се общинска библиотека и музей. Започна се издаването на „Общински вестник". Построи се млечна станция - малка, за опит. Сградата на кметството се разшири значително. Започна се издаването на ежегодни сборници за извършените през годината работи, както и за предстоящите такива. В съгласие с Дирекцията на железниците се започна строежът на подлеза на Орханийското(Ботевградско - б.м.) шосе, като общината откупи и събори всичките къщи пред новата Подуянска гара. Поради върлуващата жилищна криза и наклонното към размирици бездомно население аз се съгласих с Общинския съвет да се продължи започнатото преди мене раздаване на общински места на бездомници, за да си построят жилища.

Нека кажа, че многобройните партии, представени в Общинския съвет, бяха източник на чести недоразумения, безпредметни спорове, бавене в работите и други такива. Законът за столичната община не даваше право на кмета да избира своите помощници, затова често пъти Общинският съвет избираше хора неподходящи, бездеятелни.

Като столичен кмет аз бях честит да посрещна на 31 октомври 1930 г. и поднеса от името на престолния град хляб и сол на Августейшите младоженци Негово величество цар Борис III и Нейно величество царица Йоанна.

Завърших кметската си кариера с една придобивка: диабет (на нервна почва)!

*Снимка: "Един Завет"