28 март 2009

Напред

Слънцето грее, птичките пеят, а аз утре ще ходя на планина. С две думи животът е прекрасен! И въпреки това бях на косъм да напиша доста мрачен текст...

Всичко започна по-рано тази седмица. Първо разбрах, че в столично училище един първолак бил попитан от учителката си кога неговият дядо, музикант, ще дойде да й изсвири кючек. После видях какви простотии е говорил Мони при Иван Бедров. Онзи ден имах съмнителното удоволствие да прекарам 2 минути, гледайки как Василиса Прекрасна готви риба в благотворителния(да бе да) ВипБрадър. Изгледах целия дебат между Бойко и Сергей. Научих, че дедо ви Николай(онзи от Пловдив) e сърдит на министър Вълчев. И за капак прочетох, че всеки пети българин иска ама не може.

След всичко това бях готов да напиша един сърцераздирателен пост, който да разгроми пошлостта, чалгата и липсата на духовност в нашето общество...

НО

Тогава се сетих за думите на Бенджамин Франклин - "Any fool can criticize, condemn and complain and most fools do."

Аз определено не съм глупак(fool) та мисля да ви спестя поредната порция мрънкане за това колко ни е зле държавата, как обществото деградира и т.н.

Вместо това ще завърша с едно стихотворение на Стоян Михайловски. Ако повечето хора днес мислеха като автора проблемите и мрънкането щяха да са доста по-малко.

Напред!

Go ahead!

Напред! Живота е сраженье!
Напред! И прав всегда ходи!
Напред, макар към поражение!
Ако ще паднеш, прав падни!

Напред! Целта си не забравяй!
Напред, напред, по правий път!
Назад не гледай! Не оставяй
безплодно дните да текат!

Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу има всяка мъдрост
в таз само думица стои!

Че ще пропаднеш, що ти става?
Не пада вечний идеал!
След тебе друг ще продължава,
щото си вършил и мечтал!

Ще доде друг да доизкара
несвършените ти дела;
без свършек нищо не остава,
без край е само мисълта!

Създавайте и на времето
не гледайте като на враг;
еднъж създаденото нещо
не може да загине пак!

На работа, и без почивка,
без страх и без душевен смут!
Светата божия десница
бди върху человешкий труд!

Напред, о, ратници избрани,
о, първозвани труженици!
Напред, каквото и да стане,
и земний шар да се срути!

Не чакайте всегда сполука,
но в себе вярвайте всегда -
такваз е земната наука!
Напред, бащи! Напред, деца!


EDIT: простак - Гугъл-бомба един вид...

16 март 2009

Фалшива реалност

Забелязвате ли какво се случва покрай шумотевицата, която Яне Янев сътвори?

Не тук няма да коментирам има ли радикален ислям в Родопите или не. Това е много дълга тема и заслужава отделен пост. Не спира да ме учудва обаче начинът на мислене на една част от българите. Говоря за онези хора, които никога не са стъпвали в Родопите и изобщо не са виждали турчин в живота си, а с пяна на устата говорят за радикалния ислям, спящите терористични клетки, новото робство и т.н.

"В Нощен хоризонт казаха, че турците в Лудогорието уж правят ловни дружинки, а всъщност се въоръжават."

Нагледен пример, за това което имам предвид. И съвсем истински за съжаление. Естествено въпросният, загрижен за националната сигурност, гражданин никога не е ходил в Лудогорието, а кога за последно си е говорил с мюсюлманин и той сам не помни. Но щом го е чул по "Нощен хоризонт" значи трябва да е вярно.

Лошото е че тия същите хорица вярват и в почти всяка друга идиотщина, която чуят, видят или прочетат в нашите иначе безпристрастни, независими и обективни медии. И после са много учудени как така пак са ги излъгали.

Хубавото е че това състояние се лекува. Лекарството се казва "да-започнем-да-мислим-сами" и не струва нищо.

11 март 2009

За огнеупорната тухла, нейното приложение и още

Къде спи ли? Епа къде му падне. Като се напие некой път си лега даже и у яслите на кравите нищо, че е толко студено. Той при него нема печка. Даже у тоя студ си спи така - земе една огнеупорна тухла, нагрее я, после я гушне и айде у леглото. Ама със се ботушите де иначе не става. Ей казвам ти такъв студ и куче да е ше умре ма на него му нема нищо. Ама той преди да си легне секи път загрева я с ракия, я с вино. Е оня ден занесох една дамаджана с вино, две кила, а той я набарал и я изпил. Мани т`ва ами отишъл в плевнята и заспал там. Викам си: “Тоя ше се удръви нощеска и ше земе да умре!” Ама на другата сутрин го гледам прокопал снега като къртица оди си по двора и му нема нищо. Така се беше напил - само да приде до тебе и си втасал...

Ето как някои наши сънародници се справиха със студа и газовата криза :)

09 март 2009

Скалички

За Белоградчишките иде не реч, не за шоколадовите ;)

Както знаете Белоградчишките скали са втори в класацията за новите 7 чудеса на света. В това естествено няма нищо лошо. Няма лошо и в това да ги подкрепим. Аз дори вече го направих.

Обаче призивите за гласуване, които вървят навсякъде (включително в централните новини на националните телевизии) ми се струват прекалени. Не мога да разбера защо изведнъж това се оказа толкова важно? Все пак това е просто една интернет класация и то без никакви претенции за научност.

Какво толкова ще стане ако не сме първи? Какво ако Белоградчишките скали не се едно от новите 7 чудеса? Ще станат по-малко красиви ли?

Не ми се иска да мисля, че това е поредното избиване на комплекси в стил "ние сме малки и от нас нищо не зависи ма глей к`во си имаме".

До там ли го докарахме, че единственият ни източник на национална гордост и самочувствие да е една интернет класация?

Сигурен съм, че не сме! Затова подкрепете Белоградчишките скали ако искате и си живейте живота. И да не спечелят не е голяма работа.

07 март 2009

You are not put here to discover yourself… you are here to CREATE yourself.

Честно казано вече не помня от къде е този цитат, но съм го обявил за мое мото (или девиз или кредо - както предпочитате). С две ръце подкрепям идеята, че човек може да бъде всичко, което поиска ако положи малко усилия. И понеже държавата това сме ние следва, че и България може да се превърне в абсолютно всичко, което пожелаем стига да положим малко усилия. Можем да я направим Швейцария на Балканите, а можем и да направим, така че на Швейцария да започнат да казват България на Алпите. Възможностите ни са неограничени.

Това по-горе не е нищо ново или сложно. Сигурен съм, че същите мисли са хрумвали на почти всички. Ето защо не мога да разбера как така толкова много хора продължават да не вярват в себе си и в държавата си? Защо вместо да действат те започват да се самосъжаляват и/или да търсят вината някъде другаде - в турците, великите сили, правителството и т.н? Не ме разбирайте погрешно - не съм адвокат на никой, но Станишев например, не е виновен за боклуците около блоковете, за талибаните по пътищата или за кучешките ***** в градинките.

Хубавите неща обикновено не стават лесно и никога не стават със самосъжаление и бездействие.


Тук е много подходящо да разкажа историята за слона и въжето.

Когато едно малко слонче пристигне в цирка гледачът започват да го връзва със здраво въже, което то не може да скъса. След година слончето е пораснало, но все още още не може да скъса въжето. В този момент малкото слонче осъзнава, че колкото и да се опитва няма да успее да се освободи. Естествено слончето пораства и се превръща във възрастен слон, но все още помни колко дълго е опитвал и как не е могъл да скъса въжето. Сега гледачът може да го върже с тънка връв за дръжката на някоя врата и слонът дори няма да опита да се освободи.

Така виждам България - гигантски слон, който може да постигне всичко обаче не иска да скъса връвта, с която е вързан.

05 март 2009

Един от първа дивизия

Преди няколко месеца прочетох тази статия на Калин Донков и от тогава съм почитател на Георги Георгиев и неговата книга "Един от първа дивизия".



Давам си сметка, че най-вероятно този автор и това заглавие не ви говорят нищо затова нека видим един откъс от статията на г-н Донков:

"...Роден съм на 4 декември 1896 и с набора си (46) завърших Школата за зап. подпоручици, както се наричаше тогава, във възможно най-кратко време - 5 месеца и 12 дни. Попаднах в един от най-добрите полкове - 41-ви пехотен, Първа софийска дивизия. Участвах в Добруджа, гдето бях тежко ранен при първата атака на Кубадин - картечен куршум прониза гърдите ми до самото сърце. Военноинвалид съм. После в Румъния - страшните уморителни походи, боевете и студовете на Серет - 35 под нулата. Македония - най-напред в Завоя на Черна и после до края в Битолското поле. Попаднах в заложничество (в състава на трите дивизии: Първа, Шеста, Сборна - 80 хил. души). Организирах бягство и с четирима офицери избягах, като за единадесет нощи минах 230 километра. Газих в брод Вардара съвсем гол (13 ноември, в 3 часа през нощта).

В полка осем души поручици, седем от които гимназиални учители и адвокати и един на действителна служба, бяха взводни командири, аз подпоручик, студент с един семестър и на 21 година бях ротен командир. Действующият поручик подаде рапорт до командира на полка с оплакване как може той, по-възрастен от мене, с един чин в повече и действующ, да е взводен, а аз ротен. Но командирът на полка сложи на рапорта му следния надпис: "Аз раздавам ротите си не по старшинство, а по достойнство."

Награден съм с три ордена за храброст, два от които са златни, първа степен. За бягството от заложничество командирът сметна, че това е подвиг, представи ме, бях награден с Ордена за военна заслуга, със зелен венец (военно отличие). Изпълних дълга си докрай, като написах спомените си от войната "Един от Първа дивизия", които за седем години претърпяха пет издания..."



Впечатляващо, нали? А освен всичко друго Георги Георгиев е и невероятен писател. Тук аз отново ще млъкна и ще оставя другите да говорят за книгата:

"Тая книга ще стопли много български сърца."
Димитър Талев

"Един от първа дивизия" не е само наслада на читателя, но и диадема на нашата художествена книжнина. По достойнство, тя не отстъпва нито на "Огънят" на Барбюс, нито на "На западния фронт нищо ново" на Ремарк. Тя е и нещо повече. Тя ги превъзхожда не само със своята по-голяма картинност, но и поради по-голямата си топлота, сърдечност, човечност и размисъл."
Ив. М. Илиев

"Не познавам втора българска книга с преживелици от войната, която тъй умело да изтъкне покрай чисто военното - човешкото във войната, именно подвига и другарството."
д-р Алфред Лауфер

Да обобщим - три ордена за храброст, Ордена за военна заслуга, рана в гърдите, бягство от плен и една от най-хубавите български книги за Първата световна война, която за седем години е преиздадена пет пъти. Наистина впечатляващо.

Следва логичният въпрос - Как така, по дяволите, днес почти никой не знае за Георги Георгиев и книгата му? Елементарният отговор би бил - заради комунизмът. Вярно книгата е била забранена, но комунизъм няма от 20 години. Освен това нали днес патриотизмът е на мода? Така де първото нещо, което прави всеки, който иска да влезе в парламента е да се преквалифицира в патриот или още по-добре в националист.

Тогава? Според мен отговорът е много прост. Всякакво сравнение между него и днешните националисти и патриоти веднага ще разкрие колко жалки са те всъщност. Затова е по-удобно Георги Георгиев да бъде забравен.

Благодарение на dibo от форума Бойна слава “Един от първа дивизия” вече може да се намери и в интернет, така че мога да ви пожелая само приятно четене.

А за край ето един откъс от книгата:

"Какво от нашата дивизия остана? -
Името й само.
Макар тя отдавна не под знамената, името остава, ще остане вечно,
догдето не мине време бързотечно,
догдето живее последния шоп!
Сами знамената се преклониха пред него!
Сами знамената се преклониха пред нас!"

03 март 2009

Трети март...

Честит национален празник.

Много се чудих какво да измисля, за да избягам от клишетата, които слушаме всяка година и честно казано нищо не ми идва на ум.

Не ми се спори за това покорна рая ли сме били(глупости), това ли е истинският национален празник(това е), заслужихме ли свободата(естествено) и т.н.

Освен това не искам да занимавам никой с тъп исторически патос. Не знам за вас, но аз не се чувствам по-празнично като слушам речите на Георги "Гоце" Първанов или онези хорица, които по време на зарята четат с треперещи гласове имената на "Васил Левскии" и "Христоо Ботев".

Затова просто честит национален празник.