05 март 2009

Един от първа дивизия

Преди няколко месеца прочетох тази статия на Калин Донков и от тогава съм почитател на Георги Георгиев и неговата книга "Един от първа дивизия".



Давам си сметка, че най-вероятно този автор и това заглавие не ви говорят нищо затова нека видим един откъс от статията на г-н Донков:

"...Роден съм на 4 декември 1896 и с набора си (46) завърших Школата за зап. подпоручици, както се наричаше тогава, във възможно най-кратко време - 5 месеца и 12 дни. Попаднах в един от най-добрите полкове - 41-ви пехотен, Първа софийска дивизия. Участвах в Добруджа, гдето бях тежко ранен при първата атака на Кубадин - картечен куршум прониза гърдите ми до самото сърце. Военноинвалид съм. После в Румъния - страшните уморителни походи, боевете и студовете на Серет - 35 под нулата. Македония - най-напред в Завоя на Черна и после до края в Битолското поле. Попаднах в заложничество (в състава на трите дивизии: Първа, Шеста, Сборна - 80 хил. души). Организирах бягство и с четирима офицери избягах, като за единадесет нощи минах 230 километра. Газих в брод Вардара съвсем гол (13 ноември, в 3 часа през нощта).

В полка осем души поручици, седем от които гимназиални учители и адвокати и един на действителна служба, бяха взводни командири, аз подпоручик, студент с един семестър и на 21 година бях ротен командир. Действующият поручик подаде рапорт до командира на полка с оплакване как може той, по-възрастен от мене, с един чин в повече и действующ, да е взводен, а аз ротен. Но командирът на полка сложи на рапорта му следния надпис: "Аз раздавам ротите си не по старшинство, а по достойнство."

Награден съм с три ордена за храброст, два от които са златни, първа степен. За бягството от заложничество командирът сметна, че това е подвиг, представи ме, бях награден с Ордена за военна заслуга, със зелен венец (военно отличие). Изпълних дълга си докрай, като написах спомените си от войната "Един от Първа дивизия", които за седем години претърпяха пет издания..."



Впечатляващо, нали? А освен всичко друго Георги Георгиев е и невероятен писател. Тук аз отново ще млъкна и ще оставя другите да говорят за книгата:

"Тая книга ще стопли много български сърца."
Димитър Талев

"Един от първа дивизия" не е само наслада на читателя, но и диадема на нашата художествена книжнина. По достойнство, тя не отстъпва нито на "Огънят" на Барбюс, нито на "На западния фронт нищо ново" на Ремарк. Тя е и нещо повече. Тя ги превъзхожда не само със своята по-голяма картинност, но и поради по-голямата си топлота, сърдечност, човечност и размисъл."
Ив. М. Илиев

"Не познавам втора българска книга с преживелици от войната, която тъй умело да изтъкне покрай чисто военното - човешкото във войната, именно подвига и другарството."
д-р Алфред Лауфер

Да обобщим - три ордена за храброст, Ордена за военна заслуга, рана в гърдите, бягство от плен и една от най-хубавите български книги за Първата световна война, която за седем години е преиздадена пет пъти. Наистина впечатляващо.

Следва логичният въпрос - Как така, по дяволите, днес почти никой не знае за Георги Георгиев и книгата му? Елементарният отговор би бил - заради комунизмът. Вярно книгата е била забранена, но комунизъм няма от 20 години. Освен това нали днес патриотизмът е на мода? Така де първото нещо, което прави всеки, който иска да влезе в парламента е да се преквалифицира в патриот или още по-добре в националист.

Тогава? Според мен отговорът е много прост. Всякакво сравнение между него и днешните националисти и патриоти веднага ще разкрие колко жалки са те всъщност. Затова е по-удобно Георги Георгиев да бъде забравен.

Благодарение на dibo от форума Бойна слава “Един от първа дивизия” вече може да се намери и в интернет, така че мога да ви пожелая само приятно четене.

А за край ето един откъс от книгата:

"Какво от нашата дивизия остана? -
Името й само.
Макар тя отдавна не под знамената, името остава, ще остане вечно,
догдето не мине време бързотечно,
догдето живее последния шоп!
Сами знамената се преклониха пред него!
Сами знамената се преклониха пред нас!"

Няма коментари: