Къде е българският Гроувър Клийвланд?

Имало едно време един американски президент - Гроувър Клийвланд(Grover Cleveland). През първия му мандат(1885-1889) фермерите в Тексас пострадали заради сушата, която се вихрела в щата и Конгресът решил да им помогна като им отпусне пари(които разбира се били пари на американските данъкоплатците). Решението на Конгреса наистина имало благородни подбуди, но президентът Клийвланд наложил вето и спрял парите.



Президентът явно бил късметлия, че се е родил през 19 век, защото днес с неговите възгледи щяха да го изберат ама друг път. Сега е прието, че държавата трябва да помага, а политиците не пропускат да се снимат с горките бедстващи хора... И все пак не било ли редно президентът Клийвланд да помогне на фермерите? Защо обричал горките хора на глад?

Аргументите му да наложи вето били следните:

Първо. В конституцията(американската) никъде не пише, че правителството трябва да помага в такива случай.

Второ. Ако помогне на фермерите правителството ще свърши нещо, което е от полза само на определена група хора, а според Гроувър Клийвланд(и не само) правителството трябва да служи на обществото и да върши(разбирай да дава пари за) само неща, които са от полза на всички граждани.

Трето. Президентът заявил, че американците са се доказали като приятелски настроени и милосърдни хора и на тях може да се разчита в такива моменти. Нещо повече - според него държавната помощ в такива случаи не е полезна, защото, забележете, отслабва твърдостта на националния характер и създава у хората очакването, че държавата трябва да се грижи за тях. Освен това, пак според президента Клийвланд, когато хората си помагат, укрепват братските чувства между тях т.е. стават по-сплотени. Държавната помощ би попречила това да се случи.

Гроувър Клийвланд се оказал прав - фермерите получили от съгражданите си повече отколкото Конгресът предвиждал да им даде.

Бил прав и че държавата трябва да стои настрана в такива случаи. Държавната помощ не само отслабва националния характер и разглезва населението, а и както много добре знаем в повечето случай не стига до хората, на които трябва да помогне. Всички помним големите наводнения през 2005 и 2006, а помним и че около година след това започнаха да излизат истории как парите за възстановяване били усвоени, но възстановяването не се случило. Помним взривовете в Челопечене и хората, които после се оплакваха, че сами са платили вратите и прозорците си, защото обещаната помощ така и не стигнала до тях.

Къде е българският Гроувър Клийвланд, за да гласувам за него?