На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:
-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?
Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.
Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…
Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.
В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар