Онзи ден попаднах на книгата(Или да кажа агитационния материал?) "Цар Фердинанд- циник, измамник, лицемер" и тя ми даде повод да напиша това. Издателя на книгата има претенции да ни покаже: "Истини за монарха, донесъл... неописуеми мъки на българския народ..." Но само Фердинанд ли е виновен? А правителствата, които управляваха през това време? А парламентите? А некадърниците в генералния щаб? Или те нямат нищо общо със споменатите "неописуеми мъки на българския народ" ? Някой трябва да разкаже за истинския Фердинанд...
В началото на мемоарите си "Служба на България в чужбина"* генерал Хесапчиев прави една изключително достоверна и безпристрастна характеристика на Фердинанд. На монарха нищо не е спестено, но няма и безпочвени обвинения. Като се има предвид кой е авторът и какви са заслугите му, на тази характеристика може да се има пълно доверие. Приятно четене.
_____________________________________________________________________
В продължение на повече от петнадесет години военно-дипломатическа и дипломатическа служба, аз бях в постоянни сношения с царът на българите. Многократно съм го посрещал, изпращал и придружавал при неговите чести пътувания и съм имал много аудиенции при него. Писал съм му писма поне два пъти в месеца, предмет на които са били или подчертавания на военни въпроси, по които съм бил изпращал поверителни рапорти до министра на външните работи, или съм го осветлявал по интересни за него случки от интимния живот на кралевските домове, при които съм бил акредитиран и из живота на висшето общество.

Безпристрастният близък наблюдател не би бил в хармония с истината, ако не признае,че въпреки това цар Фердинанд, като български господар, беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива, отзивчива интелигентност и духовитост и с широка култура по някои клонове на науката; той често имаше дивни вдъхновения и благотворни инициативи. Неговата амбиция да остави славно име в историята на българската държава се проявяваше в неумереното му старание да разшири и възвеличи България. Той мечтаеше за славата на Симеона Велики. При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък. Българският народ дължи голяма признателност на бившия си цар за онзи бърз културен подем, който в продължение само на тридесет години доста го приближи до великите, с вековна култура нации и му спечели симпатиите и уважението на цивилизования свят. Дълбокото съзнание на царя за първенствующа роля в това отношение се изрази в неговите станали пословични думи, казани през 1908 г. на кореспондента на в.„Матен": „Аз съм дроба, през който диша България"
Следва продължение...
*"Служба на България в чужбина" се продава в книжарницата на военното издателство на ул. "Иван Вазов" в София. 645 страници за 70(седемдесет) ст. Не лева, а стотинки. Добрите хора направо ни я подаряват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар