Истинският Фердинанд. Част 1

Фердинанд несъмнено е имал недостатъци и е правил грешки. Нямам за цел да му бъда адвокат. И все пак си мисля, че на моменти сме прекалено жестоки към първия цар в новата ни история.

Онзи ден попаднах на книгата(Или да кажа агитационния материал?) "Цар Фердинанд- циник, измамник, лицемер" и тя ми даде повод да напиша това. Издателя на книгата има претенции да ни покаже: "Истини за монарха, донесъл... неописуеми мъки на българския народ..." Но само Фердинанд ли е виновен? А правителствата, които управляваха през това време? А парламентите? А некадърниците в генералния щаб? Или те нямат нищо общо със споменатите "неописуеми мъки на българския народ" ? Някой трябва да разкаже за истинския Фердинанд...

Всъщност някой вече е разказал - генерал Христофор Хесапчиев. Герой от Сръбско-българската война и изявен български дипломат. Именно той избира хълмовете край Сливница като най-добра отбранителна позиция за българската войска. Бил е български дипломатически представител в Сърбия и Румъния, а през Балканската война е наш представител при главната квартира на гръцката армия. За заслугите си във войната със сърбите е награден с орден "За Храброст" IV степен. Кавалер още на ордените "Свети Александър" и "За военна заслуга". Изключително образован. Носител на медала "За наука и изкуство". От 1898 г. е действителен член на Българската академия на науките. Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага през 1904 г.

В началото на мемоарите си "Служба на България в чужбина"* генерал Хесапчиев прави една изключително достоверна и безпристрастна характеристика на Фердинанд. На монарха нищо не е спестено, но няма и безпочвени обвинения. Като се има предвид кой е авторът и какви са заслугите му, на тази характеристика може да се има пълно доверие. Приятно четене.
_____________________________________________________________________

Следваща част

В продължение на повече от петнадесет години военно-дипломатическа и дипломатическа служба, аз бях в постоянни сношения с царът на българите. Многократно съм го посрещал, изпращал и придружавал при неговите чести пътувания и съм имал много аудиенции при него. Писал съм му писма поне два пъти в месеца, предмет на които са били или подчертавания на военни въпроси, по които съм бил изпращал поверителни рапорти до министра на външните работи, или съм го осветлявал по интересни за него случки от интимния живот на кралевските домове, при които съм бил акредитиран и из живота на висшето общество.
Цар Фердинанд не намери владетелската корона в люлката си и той сам трябваше да си извоюва тази корона и да я закрепи на главата си. Той зае българския престол на 25-годишна възраст при много тежки вътрешни и външни политически условия.Той стъпи на българска земя с опасната роля на „конспиратор" и трябваше да води усилена борба и да преживее тежки изпитания, за да консолидира положението си на български държавен глава. Съвършено обезличен от първия си министър-председател Ст.Стамболов и диктатор с желязна воля и силна ръка, княз Фердинанд неосторожно почна владетелската си деятелност с вредни за неговата популярност прояви - прекомерен вкус към външен блясък, фанатичен цербер на префинени етикети, с които искаше да порази въображението на българите - той безсъзнателно чертаеше рязка граница между своята възвишена особа и малокултурния български народ. Но тези неразумни проявления на младостта предизвикаха голямо недоумение в трезвото българско общество и туриха началото на онова недоверие към новия български господар, което той и не мисли да отстрани, и то го съпроводи до последната минута на неговото царствувание.

Безпристрастният близък наблюдател не би бил в хармония с истината, ако не признае,че въпреки това цар Фердинанд, като български господар, беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива, отзивчива интелигентност и духовитост и с широка култура по някои клонове на науката; той често имаше дивни вдъхновения и благотворни инициативи. Неговата амбиция да остави славно име в историята на българската държава се проявяваше в неумереното му старание да разшири и възвеличи България. Той мечтаеше за славата на Симеона Велики. При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък. Българският народ дължи голяма признателност на бившия си цар за онзи бърз културен подем, който в продължение само на тридесет години доста го приближи до великите, с вековна култура нации и му спечели симпатиите и уважението на цивилизования свят. Дълбокото съзнание на царя за първенствующа роля в това отношение се изрази в неговите станали пословични думи, казани през 1908 г. на кореспондента на в.„Матен": „Аз съм дроба, през който диша България"

Следва продължение...

*"Служба на България в чужбина" се продава в книжарницата на военното издателство на ул. "Иван Вазов" в София. 645 страници за 70(седемдесет) ст. Не лева, а стотинки. Добрите хора направо ни я подаряват.