Пред външния висок политически свят цар Фердинанд минаваше за умен, просветен и амбициозен, но неискрен, двуличен и лукав политик и към него се отнасяха с подозрителност и недоверчивост. А в Русия и във Франция го считаха за австрийски агент-провокатор на Балканите. Видни французки дипломати изтъкваха неговата много подозрителна и некрасива роля през Балканската война спрямо Австро-Унгария.*
Но това твърдение не би могло да се аргументира с убедителни факти. На изявленията на бившия цар, след абдикацията му, пред кореспондент на в. „Берлинер тагбладт" в Кобург, че той работи усилено тридесет години, за да вкара България в германските политически води - което предизвика възмущение у българите - се погледна като на една искрена изповед. Но при липса на убедителни доказателства за подобна политическа тенденция през време на неговото царствувание би трябвало да се приеме, че целта на това царско изявление е била: да създаде благоприятна атмосфера за изгнаническия си живот на германска земя. Правдоподобността на тона обяснение се подкрепя и от факта, че той направи това изявление наскоро след като австро-унгарския министър на външните работи граф Берхтолд, от името на императора предложи на цар Фердинанд в Будапеща да напусне в 48 часа австро-унгарската територия. Схващайки добре положението на България при политическите към нея тенденции на Русия и Австрия, за да добие по-големи облаги за себе си и за държаната, бившия цар твърде похватливо лавираше между Виена и Петроград и, според обстоятелствата в дадения момент, проявяваше повече наклонност към едната или другата велики държави.
Като се е говори за отрицателните качества на цар Фердинанда, справедливостта налага да не се изпуща из предвид и грубата българска действителност в началото на неговото царствувание, и по-точно при диктаторския режим на Ст. Стамболова, младия княз беше формен пленник на своите министри. А те почти всички бяха малокултурни, невъзпитани и без морални начала и в обществения, и в частния им живот. Някои от тях бяха най-безскрупулни обирачи на държавните средства; известни голтаци - след смъртта си те оставиха големи богатства, а някои от живите и днес твърде охолно благоденствуват. За да се доберат по-скоро до властта, някои политически котерии използуваха широко печата, за да дразнят княза, изтъквайки непристойно неговия произход и развратния му младежки живот; при това алчущите за власт го отрупваха с мръсни заплашителни анонимни писма. В такава отровна атмосфера обезличения млад княз Фердинанд прекара много години. Няма съмнения, че вредните миязмии на тази политическа поквара засегнаха крехката впечатлителна душа на младия княз, макар седнал на българския престол може би и не с целомъдрена душевна чистота. За пълнота на тази характеристика на бившия цар на българите трябва да се прибавят и изказаните публично за него мнения от чужди и от наши изтъкнати обществени деятели.
Следва продължение...
*Raymond Poincare "Le Balcan en feu". Paris 1926 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар