Когато беше разположен и искаше, цар Фердинанд беше очарователен събеседник. При решението на важни въпроси той не налагаше безусловно волята си, спокойно и внимателно изслушваше, променяше мнението си и приемаше съветите на своя събеседник, когато се убеждаваше в тяхната основателност и правота. Някои от добре познаващите го негови съветници се въздържаха да му говорят по големи въпроси, когато често по някакъв незначителен повод беше засегната неговата суетност или честолюбие.* В такива случаи цар Фердинанд губеше всяко самообладание и ставаше капризен и непреклонен и при най-убедителни доводи.
Но наред с творческия благотворен гений на цар Фердинанда той имаше многобройни отрицателни качества, които много вредно влияеха както за осъществяването на неговите добри инициативи по държавното управление, тъй и върху отношението им с големите и малки държави и върху неговите отношения към изтъкнатите, предани и почтени служители на българската държава. Възвишеното, умното и мъдрото се преплитаха у цар Фердинанд с дребнавото, лекомисленото, капризното и безтактното. Независимо от тънкия му и прозорлив ум, неговата душа представляваше едно много чудно съчетание от противоречия и парадоксални прояви.Често той беше велик в дребното, а малък в голямото, у него имаше, както казват французите „дребнавости на величието". Прекомерните у царя гордост, надменност и арогантност засягаха преди всичко неговите отношения към държавните глави въобще, а особено онези към кралете на Сърбия, Румъния и Гърция, на които той нанасяше,както ще се потвърди с факти, с нищо неоправдани оскърбления. А пък спрямо мнозина безукоризнени във всяко отношение и заслужили на народа ни държавници и общественици неговата безцеремонност преминаваше границата на най-елементарното благоприличие на обикновения смъртен.
Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."
Следва продължение...
* Като например, когато узнае,че румънския престолонаследник бил посрещнат във Виена или че някой изпъден висш чиновник му изпратил анонимно заплашително писмо; или алчущия за власт бивш министр, използувайки царското суеверие, изнася в партийния вестник зловещото предзнаменование от хвърчащото около двореца ято грачащи врани; понеже дразнението на царя с това предзнаменование многократно се изтъкваше, за да покаже,че то не му произвежда впечатление, той даде на новопостроения от него дворец името „Врана".
Няма коментари:
Публикуване на коментар