Истинският Фердинанд. Част 4

Предишна част Към началото Следваща част

Цар Фердинанд се възхищаваше от безупречната деятелност на полезния държавен служител, но никак не се стесняваше да го използува като изкупителна жертва на собствените си безтактичности и прегрешения. Но тази некрасива характеристична негова черта би трябвало да се смекчи. Макар че неговата съвест и да не беше една от много чувствителните, но все пак често тя му подсказваше съзнанието за неоснователно оскърбление и той по косвен начин не закъсняваше да намали лошото впечатление чрез разни знакове на благоволение.

Цар Фердинанд ценеше и уважаваше способните държавни служители и осмиваше некадърните. Но ръководен от лични интереси, той често въздигаше до най-високи постове доказани посредствености. А пък за близки лични служители, с редки изключения, той държеше дълго само хора, неспособни да разъсждават и без кураж за собствено мнение. Ограничеността, безусловната преданост и безволната покорност бяха въобще изборния критерий за дворцовите служители. Достатъчно беше да се каже за някого, че е от свитата на царя, за да се охарактеризира неговия духовен образ. Такива безлични хора го придружаваха и при официалните посещения на дворовете и случваше се, че един много декориран глупец седеше на трапезата до един Делкасе или Аното. Това официално неласкателно представление на българите пред чуждия политически свят се правеше съзнателно и преднамерено, за да може царя да казва на своите високи събеседници с дълбока въздишка: „Можете да си представите колко е трудна моята цивилизаторска задача като ръководител на този прост и груб балкански народ, когото виждате тук по първите ми хора!" Пословичните безконечни странствувания на цар Фердинанд в чужбина - „manie locomotive", както го окачестви поета-сатирик, които далеч не му печелеха симпатиите на неговите поданици, бяха също един недостатък на неговата неспокойна натура, макар че пътуванията му понякога бяха полезни за държавата ни.*

Следва продължение...

*В брошурата си „Рrin Вulgaria la Constantinopole" от 1907 г. известният
румънски историк - шовинист, професор Никола Йорга, по този повод казва: „Фердинанд първи не намери за нужно да стои дълго време в една страна, която не го задоволява. Случва се понякога, че той стои в страната само два месеца в годината... но в България нищо не се получава без негово знание, понеже по тънкия си ум той превъзхожда своите поданици - мечкари."