24 март 2010

Истинският Фердинанд. Част 3



Бившият цар беше голям поклонник на максимата: „Раздели, развращавай и владей."

Той беше възвел в система разцеплението на силните политически групировки и култивираше по най-разнообразни начини покварата между българските държавници и общественици. За постигането на целта си - деспотическа концентрация - той никога не се стесняваше в избора на средствата: инсинуация, интриги и клевети. Следвайки примера на Людовика XIV за унижение и завладяване на почтени сановници, той поощряваше необуздания лукс, защото според него това беше добра лична политика - обеднялите държавни чиновници се поставят в зависимост от царските благоволения. Той често сменяше министрите, но твърде рядко по държавни съображения, или по принципиални различия - по важни въпроси, а почти всякога само по лични причини. Цар Фердинанд беше злобен и отмъстителен спрямо всички, които право или косвено неприятно засягаха неговата богопомазана особа и владетелска деятелност. Но той се боеше от упоритите и независими противници, които обезвреждаше чрез знакове височайши благоволения и облагодетелствувания.В това отношение много характеристични са случаите, например, със скърцащия зъби авантюрист Д.Ризов и с язвителния поет-сатирик Стоян Михайловски.*

Бившият цар на българите мразеше безскрупулните грабители на държавните средства. Но за да има покорни и раболепни служители, той възвишаваше днес до най-високото стъпало на военната и гражданска йерархия онези, които вчера с възмущение наричаше „каналии" и „мръсни крадци". Когато цар Фердинанд намереше, че в дадения момент някой е подходящ за използувание за политически цели, той щедро му показваше знакове на уважение и благоволение, възхвалявайки прекомерно неговите способности и уверявайки го лицемерно, че в негово лице той вижда отдавна търсения държавник. Но след като го беше използувал, без всякаква причина, без всякакъв разумен повод, той му обръщаше гръб, а при случайни срещи с него не само го пренебрегваше, но с демонстративен жест му показваше своето неразположение и даже и презирание.

Следва продължение...

* След уволнението му за некоректна дейност като търговски агент в Скопие, Д.Ризов напечата едно остро открито писмо до княз Фердинанда досежно пакосната му македонска политика. Вестникарските пасквили и заплашвания зачестиха. Настръхнал и озлобен, Ризов ходеше по софийските улици обвит в черна алмавива на калабрийски конспиратор. За да се успокои, княза му даде дипломатически пост, въпреки всестра му поквара. По случай смъртта на С. Михайловски приятелят му Кирил Христов напечата във в. „Прагер пресе" някои бележки от неиздадения дневник на покойния поет. След публикуването на най-силната сатира на Михайловски - „Книга за българския народ" - с която във вид на изповед на един източен владетел, по безпощаден начин се бичуваха методите, по които цар Фердинанд управляваше България, развращавайки държавниците, българския държавен глава се опитал да направи от сатирика личен приятел. Той почнал да го кани често в двореца. Един ден към полунощ в дома на Михайловски дошел царски адютант и, казвайки че господаря не могъл да спи, поканил го да отиде при него на разговор. Царят показал на поета голямата си колекция заплашителни анонимни писма - някои писани с кръв, други илюстрирани (разрязват му корема, вадят му червата и го обесват с тях) - подавал му ту едно ту друго на Михайловски и го молил да ги прочете на глас. После, тичайки из кабинета си, разгневен и озлобен вика: „Един народ, който е в състояние да ми пише такива писма, не заслужава да бъде управляван с добро. Аз съм ги запазил като документ. Те ще бъдат моето оправдание, когато един ден се видя принуден да хвана за гушата българския народ. Тая страна е блато, мръсна клоака! Аз с нетърпение чакам кога ще ми бъде възможно да я напусна, да се отърва от смрад!" Напразно поета се старал да разясни на царя, че не българския народ му е писал тези писма, а онези развалени политици, които царската система за управление издига.

Няма коментари: