06 октомври 2009

Само чистокръвните българите са истински българи. Дали?

Реших да публикувам два откъса от книгата на Георги Георгиев "Един от първа дивизия". В тях се разказва за смъртта на двама българи, които с живота си са доказали, че за да се наречеш истински българин(ако мога да използвам това клише) няма нужда прадядо ти да е иранец от Памир, да си чистокръвен или да имаш някакви точно опредени гени.

"В едно от най-славните сражения, в които нашата рота се отличи в Румъния, загина и Иван Андонов. Храбрият трябва да бъде навсякъде храбър. Ротата имаше нужда от око. Вляво се намираше съвсем малка височинна, която пречеше да се вижда. Оттам именно можеше да се яви страшна изненада. А вляво наши части няма.

Кой желае? Излиза един храбрец и при първите няколко крачки пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

Ужасен огън, смъртоносен, неспасяем. Но ротата трябва да се спаси.
Кой желае? Излиза втори храбрец и при първите няколко крачки пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

Ужасен огън, смъртоносен, неспасяем. Но ротата трябва да се спаси.
Кой? Този, който командува там... край Серет, не пита вече. По същия път ще отиде и третият, и четвъртият... цялата рота, а тя трябва не само да се пази, но въобще да се опази.

- Аз ще ида — извиква право пред очите ми редник Иван Андонов, и от София, и от моя набор.

Извиква, без някой да го извиква. Става и полетява. Но пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.

И Иван Андонов падна. В същия миг на гърдите му като причастие засия сребърен кръст — орденът за храброст, който бе вече получил за предишната си храброст. В тоя миг светият кръст го опя, пречисти и заедно с другите прибра в полка на тези, които не умират.

Кой бе той? Син на чехи, внук на чехи, правнук на чехи — българинът редник Иван Антон Кисели даде живота си за България!"


"Добруджа. На 13 септември при Великъой Перикьой пада убит ротният командир подпоручик Давид Щернберг от София. Щернберг е зъболекар. Но вместо да вади на хората зъбите, когато на България се вади душата, този син на евреи, внук на евреи, правнук на евреи — българинът подпоручик Давид Щернберг предпочете да умре, но да живее. И умря пред картечницата."

7 коментара:

templar каза...

Бъди здрав!

Николай каза...

Благодаря.

Georgi Stankov каза...

Поздрав и от мене! Прекрасни думи!

Николай каза...

Благодаря, още веднъж.

Belomore каза...

Много, много на време и на място.
Поздравления и от мен!

Жалко, че днес именно хората, които навсякъде тръбят, че са патриоти, нанасят най-коварните рани на нацията. Защото от кражбите и бедността сигурно ще се излекуваме, но борбата с глупостта ще е на живот и смърт...

Николай каза...

Не мисля,че глупостта ще спечели.В това отношение съм оптимист.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.