Честит национален празник.
Много се чудих какво да измисля, за да избягам от клишетата, които слушаме всяка година и честно казано нищо не ми идва на ум.
Не ми се спори за това покорна рая ли сме били(глупости), това ли е истинският национален празник(това е), заслужихме ли свободата(естествено) и т.н.
Освен това не искам да занимавам никой с тъп исторически патос. Не знам за вас, но аз не се чувствам по-празнично като слушам речите на Георги "Гоце" Първанов или онези хорица, които по време на зарята четат с треперещи гласове имената на "Васил Левскии" и "Христоо Ботев".
Затова просто честит национален празник.
1 коментар:
хъхъхъ това за патоса и треперещите гласове по време на зарята си го казал право в десетката :)
Публикуване на коментар