Има Надежда да се справим с ACTA

Длъжен съм да отбележа едно събитие. Преди точно 6 дни писах до госпожа Надежда Нейнски. Реших, че тъй като е десен човек ще е най-удачно точно на нея да пратя едно писмо, в което да ѝ обясня колко не харесвам ACTA и как тя трябва да направи всичко, за да се противопостави на това споразумение в ЕП.

Дали е прочела писмото или не - не мога да кажа, но е факт, че същият ден тя и Светослав Малинов, за когото пък гласувах на изборите за евродепутати, са излезли с позиция против ACTA. Едва вчера разбрах, но моите поздравления!

След поднасянето на венци пред паметника на жертвите на комунизма от страна на президента Плевнелиев, това е вторият акт на български политици, който успя да ме зарадва и то в рамките само на седмица. Както ми каза един човек, когото много уважавам, може би сме свидетели на "размразяване". Ще видим до кога и до къде. Отново - моите поздравленията за Плевнелиев, Нейнски и Малинов.

Защо законите против "пиратството" са тъпа идея

Клей Шърки, обяснява кратко и ясно от къде идва желанието на някои компании да спрат споделянето и защо трябва да кажем "Не". Видеото е за SOPA, но както и самият Шърки казва SOPA е просто брънка във веригата от опити да бъде спряно споделянето. Опити, които са започнали преди 20 години, продължават и в момента, а краят им не се вижда. Enjoy. Има български субтитри.

ACTA или един въпрос към госпожа Мария Илиева

Имам един въпрос към госпожа Мария Илиева... но ще ѝ го задам накрая.

Днес чувам, че и Димитър Митовски се радвал заради ACTA. Моите уважения, господин Митовски, но точно за българските филми Интернет е животоспасяващ. Въпреки, че българското кино би трябвало да е във възход, част от българските филми все още представляват негледаеми, претенциозни бозици. Ако ги нямаше торентите, аз нямаше да имам начин, по който да отсея добрите филми и след това да отида да ги гледам на кино. Нали така? Да не говорим, че без торентите някои филми биха си останали съвсем без зрители.

Чувам също, че и шефа на компютърни престъпления, Явор Колев, се изказал за ACTA. От неговите изказвания страдам лично, защото от време на време се опитвам да убедя разни близки и приятели, че полицията не е чак толкова лоша и там работят и свестни хора, но после тия близки и приятели четат бисерите или по-скоро брилянтите на господин Колев(и не само на него) и моите усилия отиват на вятъра.

Толкова за днес. И след като свършихте да чете, защо не пишете до някой депутат и евродепутат?

А, да не забравя въпроса към госпожа Мария Илиев. Ще ѝ го зададе големият Бате Сашо. Видеото долу, 1:34...

ACTA. Мерки за противодействие.

ACTA e зло и ако не знаете защо прочетете поста на Комитата, после прочетете и връзките, които е дал е ще ви се изясни. Тук няма да се спирам на подробностите.

Когато чух каква я свършило нашето правителство с ACTA, му дръпнах един брайнсторминг и ето какво се появи на листа(в произволен ред):

GPG - вариант на PGP, използва криптография с публичен ключ. Идеално за криптиране на единични файлове, поща, съобщения във форуми, текстове и други подобни. Ако си изберете подходящия алгоритъм за криптиране нито доставчикът ви, нито МВР, нито който и да е ще може да разбере какво има в мейла, който току що сте пратили.

VPN - ISP-то ви следи всичко, което правите в интернет? Избирате си някой свестен доставчик на услугата VPN(например PirateBay, 5 eвро на месец) и след това вече ще се свързвате с криптирана връзка към техния сървър, а от него към мрежата. ISP-то ви няма да може да следи какво правите, а всички сайтове, който посещавате ще си мислят, че сте от Швеция. През VPN може да пренасочите и Skype и торент клиента си, ако искате. И не само тях разбира се. Покрай ACTA току виж забранили тази технология. Всъщност някои прогресивни, еднопартийни, диктаторски режими вече са свършили тази работа. Ние просто следваме светлия пример.

Tor - прилича на VPN, но не е съвсем същото. Скрива IP-то, но не винаги криптира трафика. По-принцип може да се използва и за други неща освен за браузване и съобщения, но скоростите са толкова ниски понякога, че просто не си струва. Използват го дисиденти, военни, журналисти, иранци и други, които искат да останат анонимни в интернет.

OpenDNS - DNS e фундаментална технология. Без нея интернет трудно би бил това, което е. DNS позволява да се свързваме с даден сайт само като напишем името му, а не трябва да помним десетки IP-та. Една от причините толкова хора да се надигнат срещу SOPA беше, че в законопроекта се предвиждаше възможността да бъдат изтривани DNS записите на "пиратски" сайтове. Решава Universal, че сайтът е пиратски, след което всички доставчици го изтриват от DNS сървърите си и като резултат името на сайта не отвежда към него, а към съобщение за грешка. Сайтът си съществува, но никой не може да го посети. Подло. Затова се регистрирате в OpenDNS или друг подобен сайт, започвате да използвате техните DNS сървъри вместо тези на доставчика ви и сте сигурни, че никой не ви пречи да видите това или онова.

TrueCrypt - сега се опитват да прецакат интернет, но я си представете, че след време хората, които държат правата на Веско Маринов, например, решат във всяко негово CD да включат по една малка, зловредна програмка, която да претърсва диска ви за нелегални песни и след това да съобщава "вкъщи", че сте пират. Няма да са първите. Или друг сценарии. ГДБОП нахлува у вас и ви взима компютъра. Намират 3-те песни на Веско и ви обявяват за пират. Иди се оправяй после. Затова има TrueCrypt. Програмата прилича донякъде на GPG, но е насочена към криптирането на множество файлове. Може да криптирате една директория, един партишън или дори целия диск. Ако спазите всички препоръки на авторите, много трудно някой ще декриптира данните ви. Така де, преди време TrueCrypt се опря дори на ФБР :)

Нещо забравям, но мисля, че тези неща са достатъчни за начало. Ако ще ни цакат с ACTA, не мисля, че просто трябва да стоим и да гледаме.

Мъртвите не трябва да се превръщат в статистика

Според статистиката при атентата в "Св. Неделя" загиват над 200 души и са ранените над 500. В "Един завет" дори са публикувани голяма част от имената на убитите и ранените. Но си мисля, че имената и цифрите вече не говорят нищо на никого. Затова ето една история.

Виждам се в скромна селска стая. Край прозореца до вратата с превързан крак седи командирът на втора дружина майор Михайлов...

Пълно мълчание цари. Един лекар влиза и се спира пред майор Михайлов.

— Остави мене, докторе, виж тези двамата, тежко ранените — и посочва към нас.

В какъв полк попаднах! Всред какви хора! Ето и сега, когато пиша, макар десет години вече да е в гроба, виждам майор Михайлов като жив пред себе си.

16 април 1925. „Св. Неделя” е пълна, препълнена. Точно пред олтара, на тротоара отвън, сме застанали същият, вече полковник Спиро Михайлов, един полковник о.з., нашият Пенчо Будевски, друг поручик о.з. от 1 полк и аз.

— Хайде, Георгиев, да влезем за малко в черквата.
— Няма да можем, господин полковник, а и да успеем, няма да можем
да излезем.
— Хайде бе, само за пет минути.
Отвръщам, че е вече време да тръгнем за дома на Делчо Илчев (също наш другар от полка, убит при Арабаконак, защитавайки царя). Илчев живееше срещу Борисовата градина, отгдето трябваше да бъде изнесен.
— Хайде бе, нали сме бойни другари, ще ми откажеш ли — настоява приятелски и убедително полковник Михайлов.
И наистина, как може и защо въобще да се отказва! Но нещо съвсем необяснимо ме задържа. Напротив, хайде за другото погребение!
Полковник Михайлов се изкачва бавно към вратата. Аз тръгвам към ул. „Клементина”.
— Чакайте — извика полковникът о. з. и тръгна с другите двама към мен.
Само няколко крачки… и черквата бива вдигната във въздуха. Още в движение полковник Спиро Михайлов бива убит!

— Остави мене, докторе, виж тези двамата — тежко ранените...

Полковник Спиридон Михайлов, 24-ти по ред в списъка на убитите офицери. Полковник Михайлов може би щеше да направи нещо хубаво ако беше останал жив. Нещо, от което съвременниците му пък и ние може би щяхме да имаме полза. Може би, но няма как да знаем. А колко още Спиро Михайловци е имало сред убитите? А какво можеха да постигнат те?

* Снимката е от блога на Павел Николов.

Призракът

Призракът

(Йордан Йовков)

Той, старият ветеран, се изгуби...

Но вчера аз го видях...

Разбира се, в това няма нищо чудно, нищо необикновено. Видях един войник. Но един войник не от днес, а такъв, какъвто беше във войната. Аз гледах него — стария ветеран. Боже мой, та това беше той, същият той! По средата на улицата той вървеше приведен, наметнат със сивия си шинел, изцапан и измачкан, като че току-що бе излязъл от окопа. И същото загоряло бронзово лице, покрито с гъста брада. Същият твърд, уверен поглед и мудна, стремителна походка. Единият ръкав свободно се развяваше. Може би едната ръка липсвашe...

Той беше с цървулите, мокри, кални. Като други ранени, той не гледаше минувачите, не търсеше състрадание в очите им. Той гледаше замислен пред себе си. Не просеше, не искаше нищо, апатичен и чужд на всичко...

Той не гледаше никого, но сам събираше всички погледи. И защо душата потръпва, пронизана от внезапната болка на забравена рана? Защо идеше от тоя човек леденият поразяваш, лъх от едно видение, от един призрак? Насреща, по гладкия паваж, идеха натруфени дами, идеха спокойно пушещи мъже, идеха офицери, пригладени и чисти, със сини, пришити в петелките ленти. Но защо разговорът се прекъсва, защо усмивките изчезват и широко разкритите очи не могат да се откъснат от тая странна фигура?...

Аз гледах след него. Струваше мe се, че той все така мълчеливо продължава да върви. Ще върви още много, ще трябва да стигне тъжните полета на Тракия, Одрин, Еркене, Чаталджа, да стигне оная велика гробница, където падат вечери на тъмна скръб и болезнена носталгия. Може би той е един от тия безбройни сенки, които безутешни и скръбни бродят там. Може би той е дошел оттам, чакат го там. Дошел за ласката на родния край или за жесток, мълчелив укор на гузни съвести. И отиваше си разочарован и безнадежден. Или, може би, съзрял сред суровия егоизъм младия, надежден кълн на бъдащето, той си отива доволен, отнасящ за себе си и за другите тая малка утеха, която ще даде сила да се чака търпеливо, да бъде по-малка скръбта за родния край и по-малко да тежи надгробната пръст на чуждата земя.

Аз ходих дълго и тоя странен и поразителен призрак на скорошното минало все още стоеше пред мене. Нима няма да се появи пак някога? По-ясно от всеки друг път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Аз си спомних старата приказка за крал Артура и рицарите от кръглата маса. Те стоят скрити в незнайно убежище, стоят безмълвни и строги. Но в душите им като жив, тлеещ огън гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Сложили ръце върху тежките си мечове, те безмълвно чакат. Чакат уречения час...

Напук на миналото старите войници са все още тук. Не всичко е загубено.

ЗА паметник на турските султани в София

Мисля, всички са наясно, че т.нар. турско робство не е било толкова ужасно, за колкото се опитват да ни го представят. Определение прослойки от българското обществото са си живеели много добре. Толкова добре, че, след като поживели малко в свободна България, взело да им дожалява за "старото време". Самите турски правителства също имат заслуги към българския народ. Да не забравяме, че именно турските власти построяват много железопътни линии и пътища, които от своя страна осигуряват работни места за населението. Българите са можели да правят бизнес на територията на цялата империя, а властите са защитавали и тях и стоката им от разбойници...

Османската империя е управлявала българските земи 482 години - повече, от който и да е друг период в българската история. Не заслужават ли османците един паметник, с който да почетем заслугите им? Все пак това е част от българската народна памет.

Какво? Заслугите на османците бледнеят в сравнение със злодействата им? Османците унищожили цвета на българския народ? Османците смазали църквата? Османците прекъснали естественото развитие на българската държава, култура и т.н? Османците се разправили жестоко с всички, несъгласни с политиката им? Османците ни отдалечили от Европа?...

Съветската армия също пък я какъв хубав и голям паметник има в центъра на София. Ако за съветите може, трябва да може и за османците. Другото е лицемерие.

Чичкото с шмайзера върху паметника пази работниците и селяните, които така или иначе са вързани и няма къде да ходят.
Автор: Неизвестен

Да ти влезнат отзад...

 "Да ти влезне отзад" е обида там от където идвам, но, оказва се, е и вери куул слоган за антиСПИН клип. Изключително ме зарадва начинът, по който Яна Бюрер Тавание е "разкостила" въпросния клип и авторите му, та реших да зарадвам и вас, драги читатели.

Не, пичове

Имам приятел, който умря от СПИН. Това лято две седмици висях около местата, където се продава хероин в София, за да се видя с ХИВ-позитивни. И се видях с десетина - говореха как общността бавно пламва, как подпалва около себе си. Познавам момиче, отвлечено и заставено да проституира на Дунав мост, и инфектирано там, и нищо чудно от полицая, който често-често го чукал - с опрян в главата му пистолет. Познавам мъж и жена, прогонени с камъни от селото си, защото цапали въздуха на онези там. Познавам дете, заразено при кръвопреливане, което хич и не знае за диагнозата си.

Спирам да изброявам. Проблемът СПИН има десетки измерения и една национална антиспин кампания може да се съсредоточи върху което и да е от тях, но е длъжна, длъжна, длъжна да подходи отговорно.

Всъщност колонката тук щеше да е за нещо съвсем различно, но аре следващия път. Защото на 1 декември се случи „Презерватирай се" (цък с погнусa тук) - клипът на тазгодишната антиспин кампания, организирана от министерството на здравеопазването. Освен че е космично некадърен, непрофесионалeн и грозeн, той е елементарeн, тъп, просташки, несмешен, плашещо неадекватен и убийствено безотговорeн. Сега за малко ще си седна на ръцете. (чети нататък)

Стачкоизменник

Кой т`ва? Ми, аз! (Студентите владееме отлично книжовния език, както е известно) Не бях на протеста миналата седмица, не бях и днес. Не мисля, че основният проблем е в липсата на пари. В Софийския(за други университети не мога да говоря) некадърното управление нанася повече вреди.

Как да повярвам, че университетът е беден, след като вече(хора, които работят в администрацията) са ми разказали историята за еди-кои си американци, дошли по еди-кой си проект, които видели един от хотелите на СУ по морето и били много учудени как при такива имоти университетът има финансови затруднения. За тези имоти се носят легенди, но колко са, какви приходи носят, къде отиват парите? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш.

Ами легендите за преподаватели, които продават изпити? Всъщност това не са легенди - знам го със сигурност. "Продавачите" явно взимат ниски заплати. Къде са парите, които се икономисват? А факултетите, които приемат определен брой студенти, но накрая завършват много повече? И те ли са бедни? Къде отиват парите от допълнителните такси? А таксите на чуждестранните студенти? Те плащат хиляди левове всяка година...

Много е неприятно да чуеш от преподавател(цитирам по памет): "Колеги не знам дали ще можем да отидем на планираната експедиция, защото студентският съвет иска да използва парите за други цели." Къде са финансовите отчети на студентския съвет? В случаи, че ви интересува - СеСе, в сегашния си вид е безполезна и вредна структура.

Тези неща са всеизвестни, но почти никой протестиращ не ги споменава. Всички искат пари, но за промени в начина на управление на СУ не става и дума. Накрая Бойко, ще даде пари, които ще пропаднат някъде, а после ще протестираме за още и... въобще не виждам къде е смисъла.

Акция "Каките" - неуспешна

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.

Историята ни е песен(и то каква!)

На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:

-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?

Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.

Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…

Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.

В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.

Емисия на радио Ереван по случай 9-ти септември

Радио Ереван(Р.Е.): Здравейте, уважаеми слушатели. Днес е 9-ти септември и преди да пуснем телефоните бихме искали да отправим едно послание към тези, които празнуват: Абе вие нормални ли сте бе?!? А сега телефоните... Дзън. Вече имаме слушател. Добър ден.

Слушател(С.): Как трябва да отбележим празника по запомнящ се начин?

Р.Е.: Какъв празник бе... Но ако наистина искате да го отбележите, според нас фойерверките са най-подходящи за случая. Пробивате дупки в основата на Паметника на съветската армия в София, пълните дупките със силен експлозив, окичвате паметника с гирлянди, червени знаменца и бенгалски огън, а вечерта натискате копчето. По-запомнящо се от това - здраве му кажи.

С.: Как може тако нещо! Вие знаете ли за Септемврийското въстаниe, джандармеристите са копали хора по Илианци без присъда и...

Р.Е.: Знаем госпожа и не ги оправдаваме, но Вие явно не знаете, че и в Белене са ги копали без присъда. Следващият.

С.: През 23-та година клаха народа, както и турчин не го е клал!

Р.Е.: А предводителите на въстанието избягаха в чужбина. Хайде да не четем Страшимиров избирателно, моля Ви се!

С.: Аз съм бивш разузнавач от ДС, днес празнувам и съм горд, че работих за любимата си страна!

Р.Е.: Нещо сте се объркали, другарю. Любимата Ви страна празнува на 9-ти май.

С.: Абе вие навремето знаете ли какъв салам ядяхме..

Р.Е.: Странно, не бяхме чували, че другарят Живков е бил толкова надарен.

С.: Аз като виден участник в партизанското движение...

Р.Е.: Да и ние обичаме кашкавал. Следващият.

С.: Някой трябва да поеме вината за тази емисия!

Р.Е.: А-а-а, ние вината ги поемаме само с мезета.

Крайно време е да легализират тревата

В тъмносиньо са страните, където употребата на марихуана е напълно легална. В червено са страните, където марихуаната е забранена.

Обичам предградията - чалгия, голфове, Pink Plus, кебапчета, народна музика в стил Payner и хора на по 23 без средно и с деца(и въобще не става въпрос само за цигани). Онзи ден съм на гости в едно предградие т.е. село, което сега се води софийски квартал и точно на главната улица виждам... импровизирана нива с канабис. Дълга 5, 6 метра и широка 3, 4. Полицията явно не знае за нея пък и да знае не прави нищо. А и защо ли? Нивичката е насред полето, няма си собственик, никой не можеш да обвиниш. Местните сигурно се възползват, но иди, че доказвай кое точно 15 годишно "лапе" пуши.

В случая на някой му се е прищяло и е решил да си помогне сам. Подкрепям! Хората трябва да са свободни да пушат каквото искат. "Ами децата... младежта... наркотиците (тук сложи произволно избрано клише за вредата от дрогата)...", ще кажат противниците на тревата и може и да се окажат прави. Не се наемам да споря колко е вредно пушенето и дали води към използването на твърда дрога. Сигурен съм, че употребата на канабис си има своите последствия, както и употребата на други наркотици като тютюн и алкохол, но да бъдем честни - цялата работа със забраната на канабиса е чисто и просто безсмислена.

Държавата не може да спре употребата, не може да прекрати отглеждането, но продължава да държи марихуаната извън закона. Предполага се, за да пази гражданите. Гражданите обаче съвсем не искат да бъдат пазени, а заради голямото търсене всякакви организирани и неорганизирани престъпни групи правят добри пари и забраната е само в тяхна полза. Да си представим, че "Булгартабак" произвеждаше цигари с марихуана и те се продаваха свободно по улиците, както тютюневите. Щеше ли 1 грам трева да струват 30, 50, 100 лв или колкото там струва? Тези, които продават, щяха ли да имат работа? Но не, ние сме много загрижени за бъдещето на нацията и тревата остава извън закона. Все едно, че бъдещето на нацията не може да набере два телефона и да се снабди с няколко грама още същата вечер. Няма как да опазим всички. Едни хора биха си дали парите за марихуана, други ще ги похарчат за курсове по френски. Всеки поема отговорност за действията си. Не виждам защо нашата полиция трябва да харчи парите ни, за да се занимава с вече споменатите 15 годишни "лапета" и подобните им.

Та така. Изводът: по-добре френски, отколкото трева. Au revoir.

*Снимка: wikipedia.org

Междусъюзническата - забравената война

В нощта на на 16 срещу 17 юни(29 срещу 30 юни по нов стил) България напада бившите си съюзници и слага началото на Междусъюзническата война.

Пропагандна картичка, може би от Междусъюзническата война?

Подозирам, че годишнината няма да бъде отбелязана по никакъв начин. BTV и Нова, както всеки делник, ще пуснат турски сериали(За протокола - нищо против тях, обаче това е друга тема.), но съм готов да се обзаложа, че за разлика от 3-ти март, никой няма да се сети протестира. Просто няма да си спомнят какъв ден е. Всъщност и аз нямаше да си спомня. Добре че наскоро прочетох една прекрасна книга, която да ми напомни че и такава война имало.

Междусъюзническата война е забравена и не защото тогава са липсвали герои или славни битки. Забравена е защото така е по-удобно. У нас в България историята се използва като патерица - куца ни настоящето и затова се подпираме на миналото. Междусъюзническата война обаче не става за подпиралка и затова не заслужава да я споменаваме. Къде, къде по-интересно е да се занимаве с въпроси, които по никакъв начин нямат връзка с настоящето - например арийци ли са били прабългарите. Като че има някакво значение.

Но да се върнем на войната. Ако питате някой националист той ще ви каже, че всичко е започнало заради съюзниците разбойници. Това разбира се е вярно, но е само половината истина. Ето един откъс от прекрасната книга:

"Независимо от нелоялността, би могло да се каже с право и подлостта на съюзниците ни по договорните им задължения, не подлежи на съмнение, че нашата надменност и произтичащия от нея максимализъм много допринесоха не само за влошававнето на междусъюзническите отношения, но и за солунския гръцко-сръбски заговор против България и за намесванието на Румъния в Междусъюзническата война в 1913 г. В това отношение ние отидохме много далеч - появиха се византийски блянове."

И какво ни донесоха византийските блянове? Авторът на прекрасната книга продължава:

"При бързото отстъпление от Серско II армия остави на гърците цели 18 батареи(72 оръдия!). А ІV армия при Щип и Кочани изпадна в критическо положение... Много смутен от това положението на армията си, командующия генерал се обърна с молба към правителството за бързо спирание на неприятелските действия чрез вмешателството на великите сили. А пък когато, към 10-ий юлий, авангарда на румънската армия преминаваше Балканската верига и предните й отряди се явиха в с. Саранци, а турците, след заеманието на Лозенград и Одрин, се насочиха към пловдив, положението на нашата многострадална родина стана отчаяно... омаломощени, с покрусени идеали и съкрушени души, свихме смирено славните победоносни знамена уж "за по-добри дни"!"

Да, Междусъюзническата война определено не става за историческа патерица. Не обичам да чета такива неща става ми неприятно, тъжно дори. Представям си какво му е било на автора на прекрасната книга, който първо е преживял всичко това, а после го е преживял отново, когато го е писал в книгата си. Той е генерал Христофор Хесапчиев(вече го споменах веднъж, покрай поредицата за Фердинанд) и е бил наш представител при гръцката главна квартира през Балканската война. Гледал е "от първия ред" как отношенията между съюзните балкански държави постепенно отиват от лоши към ужасни. Да гърците са се държали подло и са нарушили съюзните договори, да сърбите са нарушли съюзните договори, но в момента, в който сме ги нападнали тези договори са загубили всякаква стойност. Да, румънците са нахлули в Северна България, но българските управници са знаели няколко години по-рано, че Румъния има териториални претенции към нас. Същият генерал Хесапчиев е бил посланик в Букурещ(всъщност първо дипломатически агент, а след Независимостта посланик) от 1905 до 1911 г. и през цялото време е докладвал на българските правителства, че румънците искат корекция на добруджанска граница и че смятат да търсят териториални компенсации от България ако тя спечели евентуална война с Турция. И какво са направили българските управници като са знаели - нищо. Сетили се да уреждат въпроса в навечерието на Междусъюзническата, когато вече било късно. Имаме класически случай на "Не е луд, който яде баницата..." И защо? Генералът се е изразил много точно - "византийски блянове"

Не обичам да чета такива неща, обаче трябва, защото, който не познава историята е осъден да я повтори. А византийските блянове са живи и сега. Чувал съм "патриоти" да казват, че с удоволствие биха пратили танковата бригада в северна Гърция, други открито искат да присъединяват Македония, трети си мечтаят за Одрин и Истанбул... Част от тях са обикновени хора, но други са политици, историци, "общественици". Уж са "патриоти", но ако по някаква нещастна случайност им попадне възможност да сбъднат мечтите си пак ще трябва да свиваме знамената... Толокава ли не могат да разберат?

Спорът за името на Македония - британската гледна точка

Вчера в сайта на "Гардиън" се появи статия за спора между Гърция и Македония относно името на последната. За пръв път чувам за автора, Иво Петковски, но статия ми хареса. Моите, макар и малки, познанения по въпроса ме карат почти изцяло да се съглася с него. Ето няколко откъса:

През 2003 Дейвид Камерън(сегашният министър-председател на Великобритания - б.м.) и аз посетихме Скопие, за да присъстваме на футболния мач Англия-Македония(бързам да кажа, че не бяхме заедно) и за разлика от мен той написа впечатленията си в материал за Гардиън. В него Камерън си спомня как неизвестен македонец го попитал: "Какво ще направите, за да ни помогнете?", на което той веднага отговорил: "От сега нататък ще наричам нашия многоуважаван европейски партньор(Гърция - б.м.) Бивше османско владение Гърция(БОВГ)."*

Естествено, той никога не изпълни обещанието си и сигурно се надява, че гръцкото правителство така и не е прочело неговата несериозна забележка. Въпреки това с изказването си Камерън напипа нещо доста значимо. Гръцката дребнавост, която той не одобрява, е плод на дълбоката несигурност у гърците, породена от 400 годишното владичество на османците над тях - време през, което Гърция е била известна на запад най-вече като "Европейска Турция"(Последното изречение важи в някаква степен и за държавите на север от Гърция ;) - б.м.). Когато Гърция извоювала своята независимост през 19 век започнали целенасочени опити новата гръцка идентичност да бъде свързана с прославената антична Гърция(И това изречения също, макар че трябва да заменим антична Гърция с Велика България - б.м.)[...]

От своя страна Македония, управлявана от националистическото ВМРО-ДПМНЕ, започна процес на антиквизация или целенасочено присвояване на древномакедонски личности и символи, които да послужат за основа на съвременната македонска идентичност. Летище "Петровец", край Скопие, вече беше преименувано на летище "Александър Македонски". Отдавна се обсъжда и план за построяване на 40 метрова сатуя на Александър на централния площад в Скопие, което несъмнено ще бъде катастрофа - естетическа и дипломатическа[...]

Античните македонци са гърци, също толкова, колкото римските императори са били италианци - може би, но в същност не[...] Папандрео и Груевски са толкова наследници на Александър, колкото Камерън е наследник на строителите на Стоунхендж.

Даниел Хана(английски консерватор, евродепутат) също прочел статията и също написал мнението си по въпроса:

Като студент ми се наложи да прочета "За управлението на империята“ от Константин Багренородни. Византийският император въобще не се церемони: "През десетия век - казва той - Гърция била пометена от славяните и изгубена за цивилизацията."

Не искам да кажа, че съвременна Гърция няма права върху историческото наследство на Александър, но БОВГ(виж горе какво е БОВГ - б.м.) и БЮРМ(Бивша югославска република Македония - б.м.) са по-близки отколкото, което и да е от двете правителства би искало да признае.(Това май важи за всички на Балканите - б.м.) Трудно е да не си спомним за фразата на Зигмунда Фройд "нарцисизъм на малките разлики".

А какво е "нарцисизъм на малките разлики" ли? Не знам определението на Фройд, но това на Анелия Кузманова много ми хареса:

И така, чудно е, когато прекараш двадесет и повече години в своята си държава и изведнъж установиш, сблъсквайки се със съседите си отвъд границата, че хем ги познаваш, хем никак даже. Хем ги мразиш вкупом, хем не поединично. Че какво им е на сръбските футболисти или на македонските девойчета, например. Хем хочеш да их разумеш, хем калиспера, хем машала и те сакаме. И хем все нещо не ни достига, все търсим какво ни дели и отличава. Не е моя идеята, Фройд го е казал “нарцисизъм на малките разлики”.

* "the former Ottoman possession of Greece (Fopog)." на английски.

** Снимка: http://history-of-macedonia.com

Истинският Фердинанд. Част 1

Фердинанд несъмнено е имал недостатъци и е правил грешки. Нямам за цел да му бъда адвокат. И все пак си мисля, че на моменти сме прекалено жестоки към първия цар в новата ни история.

Онзи ден попаднах на книгата(Или да кажа агитационния материал?) "Цар Фердинанд- циник, измамник, лицемер" и тя ми даде повод да напиша това. Издателя на книгата има претенции да ни покаже: "Истини за монарха, донесъл... неописуеми мъки на българския народ..." Но само Фердинанд ли е виновен? А правителствата, които управляваха през това време? А парламентите? А некадърниците в генералния щаб? Или те нямат нищо общо със споменатите "неописуеми мъки на българския народ" ? Някой трябва да разкаже за истинския Фердинанд...

Всъщност някой вече е разказал - генерал Христофор Хесапчиев. Герой от Сръбско-българската война и изявен български дипломат. Именно той избира хълмовете край Сливница като най-добра отбранителна позиция за българската войска. Бил е български дипломатически представител в Сърбия и Румъния, а през Балканската война е наш представител при главната квартира на гръцката армия. За заслугите си във войната със сърбите е награден с орден "За Храброст" IV степен. Кавалер още на ордените "Свети Александър" и "За военна заслуга". Изключително образован. Носител на медала "За наука и изкуство". От 1898 г. е действителен член на Българската академия на науките. Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага през 1904 г.

В началото на мемоарите си "Служба на България в чужбина"* генерал Хесапчиев прави една изключително достоверна и безпристрастна характеристика на Фердинанд. На монарха нищо не е спестено, но няма и безпочвени обвинения. Като се има предвид кой е авторът и какви са заслугите му, на тази характеристика може да се има пълно доверие. Приятно четене.
_____________________________________________________________________

Следваща част

В продължение на повече от петнадесет години военно-дипломатическа и дипломатическа служба, аз бях в постоянни сношения с царът на българите. Многократно съм го посрещал, изпращал и придружавал при неговите чести пътувания и съм имал много аудиенции при него. Писал съм му писма поне два пъти в месеца, предмет на които са били или подчертавания на военни въпроси, по които съм бил изпращал поверителни рапорти до министра на външните работи, или съм го осветлявал по интересни за него случки от интимния живот на кралевските домове, при които съм бил акредитиран и из живота на висшето общество.
Цар Фердинанд не намери владетелската корона в люлката си и той сам трябваше да си извоюва тази корона и да я закрепи на главата си. Той зае българския престол на 25-годишна възраст при много тежки вътрешни и външни политически условия.Той стъпи на българска земя с опасната роля на „конспиратор" и трябваше да води усилена борба и да преживее тежки изпитания, за да консолидира положението си на български държавен глава. Съвършено обезличен от първия си министър-председател Ст.Стамболов и диктатор с желязна воля и силна ръка, княз Фердинанд неосторожно почна владетелската си деятелност с вредни за неговата популярност прояви - прекомерен вкус към външен блясък, фанатичен цербер на префинени етикети, с които искаше да порази въображението на българите - той безсъзнателно чертаеше рязка граница между своята възвишена особа и малокултурния български народ. Но тези неразумни проявления на младостта предизвикаха голямо недоумение в трезвото българско общество и туриха началото на онова недоверие към новия български господар, което той и не мисли да отстрани, и то го съпроводи до последната минута на неговото царствувание.

Безпристрастният близък наблюдател не би бил в хармония с истината, ако не признае,че въпреки това цар Фердинанд, като български господар, беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива, отзивчива интелигентност и духовитост и с широка култура по някои клонове на науката; той често имаше дивни вдъхновения и благотворни инициативи. Неговата амбиция да остави славно име в историята на българската държава се проявяваше в неумереното му старание да разшири и възвеличи България. Той мечтаеше за славата на Симеона Велики. При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък. Българският народ дължи голяма признателност на бившия си цар за онзи бърз културен подем, който в продължение само на тридесет години доста го приближи до великите, с вековна култура нации и му спечели симпатиите и уважението на цивилизования свят. Дълбокото съзнание на царя за първенствующа роля в това отношение се изрази в неговите станали пословични думи, казани през 1908 г. на кореспондента на в.„Матен": „Аз съм дроба, през който диша България"

Следва продължение...

*"Служба на България в чужбина" се продава в книжарницата на военното издателство на ул. "Иван Вазов" в София. 645 страници за 70(седемдесет) ст. Не лева, а стотинки. Добрите хора направо ни я подаряват.

Канзуров vs. Димитров. Кой крив, кой прав?

Виктор Канзуров. Журналист на свободна практика от Македония. На свободна практика, защото е имал дързостта да се нарече българин и сега си носи последствията - разбирайте уволнения, заплахи, арести и т.н.

Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik

За Канзуров можем да кажем, че е един от хората, които постоянно го отнасят, заради т.нар. националисти. ВМРО-то на Каракачанов(по-запознати от мен го наричат "МВРо" ООД - правете си изводи), Хитлеровата младеж на Расате и други обичат да ходят в Македония и да вдигат шум. Снимат се с местните българи, а после хващат рейса и се прибират. Но македонските българи няма къде да се приберат и са принудени да посрещнат гнева на македонистите.

От блога на Петър разбирам, че преди няколко дни във Велес е открит паметник на Иван Михайлов, а на откриването Виктор Канзуров е произнесъл реч, в която критикувал Божидар Димитров и го нарекъл "фурнаджийска лопата". Димитров пък не закъснял да нарече Канзуров "професионален българин" и да го определи като част от паспортната мафия.

Вчера Виктор Канзуров е отговорил на обвиненията в едно много интересно интервю за e-vestnik. След като го прочете на човек веднага разбира кой е крив и кой е прав. Аз разбрах и още, че съм бил прав да нарека т.нар. националисти "жалки".

Из интервюто на Виктор Канзуров за e-vestnik

"Той(Божидар Димитров - б.м.) каза в едно интервю за агенция „Фокус“, че аз съм „професионален българин“ и печеля пари от посредничество за получаване на българско гражданство. Все едно съм част от паспортната мафия. Аз ще заведа дело срещу него за клевета, защото обвинението му е абсурдно. Всички в Македония знаят, че аз самият нямам българско гражданство. Дори не знам каква точно е процедурата за посредничество…"

"Непрекъснато ни се обаждаше (почти всеки ден) да му гостуваме в предаването „Памет българска“. Ние(Виктор Канзуров и Драги Каров - б.м.) приехме и той ни представи на зрителите с думите: „Сега ще ни гостуват двама благородни българи“. Как така аз веднъж съм благороден българин, а сега, две години по-късно, се превръщам в „професионален българин“? Ами той, с неговия живот на агент на ДС, не е ли могъл още тогава да разбере, че съм „професионален българин“? Как изведнъж го „научава“, точно след като аз съм го критикувал публично?"

Радикалите, които харесвам

Има радикали, за които дърветата са по-ценни от хората (за щастие у нас такива почти липсват), а има и радикали, които смятат, че имат право да взимат решения вместо гражданите(представителите на този вид обитават сградата на Народното събрание и не само).

Някои радикали искат да вземат "от всекиго според способностите" и да дават "на всекиго според потребностите"(тия за съжаление са доста), а други си мечтаят за България, в която живеят само руси, синеоки арийци(малко са обаче представляват доста досадна групичка).

НО

Съществуват и един вид радикали, които се различават от всички останали. Тези радикали искат "свята и чиста република" и смятат, че трябва "да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно."

Според тях: "На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили..." е нужно "да се издигне храм на истината и правата свобода" и да се "даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности."

Този особен вид радикали настояват, че в "нашата България... всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са" Тези закони ще се изработят "по вишегласие на всички народности" и "за всички еднакво ще е..."

Нещо повече - за тези радикали е очевидно, че в "нашата България" всички хора, независимо какви са, трябва да "бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било."

И тук не говорим само за празни приказки. Историята помни, че доста радикали от Българско виснаха на въжето, защото се бореха с "деспотско-тиранска система" не само на думи.

Такива радикали харесвам. Радикали като Васил Левски.

Георги Заркин

Едно време, когато Георги Димитров, а не Тутанкамон бил най-известната мумия в България, казват се живеело добре.

Не знам. Не съм бил свидетел. И все пак си мисля, че хора като Георги Заркин нямаше да се съгласят с това твърдение.

Генеалогия или как да изследваме своя род

"Генеалогия или как да изследваме своя род" на Антоанета Запрянова е книга, която ви препоръчвам, защото ще ви помогне да започнете да изследвате своя род. Но още по-силно ви препоръчвам да вземете и наистина да изследвате своя род, след като си купите книгата.

Ако се вярва на всеобщото мнение у нас много жени, мъже, деца и старци се прехласват по сапунки и отделят голяма част от времето си в стоене пред телевизора, но повечето от тях вероятно не подозират, че ако решат да изследват рода си ще се "вкарат" в такъв филм, пред който дори най-добрите сериали не струват нищо, защото действителността винаги е по-интересна от всеки сценарий.