Пропагандна картичка, може би от Междусъюзническата война?Подозирам, че годишнината няма да бъде отбелязана по никакъв начин. BTV и Нова, както всеки делник, ще пуснат турски сериали(За протокола - нищо против тях, обаче това е друга тема.), но съм готов да се обзаложа, че за разлика от 3-ти март, никой няма да се сети протестира. Просто няма да си спомнят какъв ден е. Всъщност и аз нямаше да си спомня. Добре че наскоро прочетох една прекрасна книга, която да ми напомни че и такава война имало.
Междусъюзническата война е забравена и не защото тогава са липсвали герои или славни битки. Забравена е защото така е по-удобно. У нас в България историята се използва като патерица - куца ни настоящето и затова се подпираме на миналото. Междусъюзническата война обаче не става за подпиралка и затова не заслужава да я споменаваме. Къде, къде по-интересно е да се занимаве с въпроси, които по никакъв начин нямат връзка с настоящето - например арийци ли са били прабългарите. Като че има някакво значение.
Но да се върнем на войната. Ако питате някой националист той ще ви каже, че всичко е започнало заради съюзниците разбойници. Това разбира се е вярно, но е само половината истина. Ето един откъс от прекрасната книга:
"Независимо от нелоялността, би могло да се каже с право и подлостта на съюзниците ни по договорните им задължения, не подлежи на съмнение, че нашата надменност и произтичащия от нея максимализъм много допринесоха не само за влошававнето на междусъюзническите отношения, но и за солунския гръцко-сръбски заговор против България и за намесванието на Румъния в Междусъюзническата война в 1913 г. В това отношение ние отидохме много далеч - появиха се византийски блянове."
И какво ни донесоха византийските блянове? Авторът на прекрасната книга продължава:
"При бързото отстъпление от Серско II армия остави на гърците цели 18 батареи(72 оръдия!). А ІV армия при Щип и Кочани изпадна в критическо положение... Много смутен от това положението на армията си, командующия генерал се обърна с молба към правителството за бързо спирание на неприятелските действия чрез вмешателството на великите сили. А пък когато, към 10-ий юлий, авангарда на румънската армия преминаваше Балканската верига и предните й отряди се явиха в с. Саранци, а турците, след заеманието на Лозенград и Одрин, се насочиха към пловдив, положението на нашата многострадална родина стана отчаяно... омаломощени, с покрусени идеали и съкрушени души, свихме смирено славните победоносни знамена уж "за по-добри дни"!"
Да, Междусъюзническата война определено не става за историческа патерица. Не обичам да чета такива неща става ми неприятно, тъжно дори. Представям си какво му е било на автора на прекрасната книга, който първо е преживял всичко това, а после го е преживял отново, когато го е писал в книгата си. Той е генерал Христофор Хесапчиев(вече го споменах веднъж, покрай поредицата за Фердинанд) и е бил наш представител при гръцката главна квартира през Балканската война. Гледал е "от първия ред" как отношенията между съюзните балкански държави постепенно отиват от лоши към ужасни. Да гърците са се държали подло и са нарушили съюзните договори, да сърбите са нарушли съюзните договори, но в момента, в който сме ги нападнали тези договори са загубили всякаква стойност. Да, румънците са нахлули в Северна България, но българските управници са знаели няколко години по-рано, че Румъния има териториални претенции към нас. Същият генерал Хесапчиев е бил посланик в Букурещ(всъщност първо дипломатически агент, а след Независимостта посланик) от 1905 до 1911 г. и през цялото време е докладвал на българските правителства, че румънците искат корекция на добруджанска граница и че смятат да търсят териториални компенсации от България ако тя спечели евентуална война с Турция. И какво са направили българските управници като са знаели - нищо. Сетили се да уреждат въпроса в навечерието на Междусъюзническата, когато вече било късно. Имаме класически случай на "Не е луд, който яде баницата..." И защо? Генералът се е изразил много точно - "византийски блянове"
Не обичам да чета такива неща, обаче трябва, защото, който не познава историята е осъден да я повтори. А византийските блянове са живи и сега. Чувал съм "патриоти" да казват, че с удоволствие биха пратили танковата бригада в северна Гърция, други открито искат да присъединяват Македония, трети си мечтаят за Одрин и Истанбул... Част от тях са обикновени хора, но други са политици, историци, "общественици". Уж са "патриоти", но ако по някаква нещастна случайност им попадне възможност да сбъднат мечтите си пак ще трябва да свиваме знамената... Толокава ли не могат да разберат?
