10 август 2009

Лобното място на капитан Димитър Списаревски





(виж по-долу имената на загиналите)



Паметникът на Димитър Списаревски



През Втората световна война в епични въздушни битки
при отбраната на София геройски загинаха летците:

Капитан Павел Лазаров Павлов
загинал на 10.12.1943 г.

Поручик Димитър Светозаров Списаревски
загинал на 20.12.1943 г.

Поручик Тома Йорданов Боев
загинал на 10.01.1944 г.

Поручик Иван Василев Бояджиев
загинал на 30.03.1944 г.

Поручик Любен Захариев Кондаков
загинал на 17.04.1944 г.

Поручик Димитър Стефанов Попов
загинал на 17.04.1944 г.

Поручик Веселин Николов Рачев
загинал на 17.04.1944 г.

Поручик Христо Георгиев Арнаудов
загинал на 17.04.1944 г.

Подпоручик Лука Йовков Обрейков
загинал на 09.08.1943 г.

Подпоручик Георги Христов Гочев
загинал на 27.01.1944 г.

Подпоручик Митьо Симеонов Дисов
загинал на 24.11.1943 г.

Подпоручик Георги Райчев Кюмурджиев
загинал на 20.12.1943 г.

Подпоручик Виктор Димитров Атанасов
загинал на 24.04.1944 г.

Подпоручик Иван Тодоров Стефанов
загинал на 17.04.1944 г.

Подпоручик Иван Ненон Бонев
загинал на 11.06.1944 г.

Фелдфебел Йордан Славов Тодоров
загинал на 14.11.1944 г.

Фелдфебел Симеон Кирилов Михайлов
загинал на 10.01.1944 г.

Фелдфебел Йордан Николов Кубадинов
загинал на 30.03.1944 г.

Фелдфебел Христо Коев Цанков
загинал на 30.03.1944 г.

Фелдфебел Иван Минчев Сомлев
загинал на 16.04.1944 г.

Фелдфебел Цветко Марков Загорски
загинал на 24.06.1944 г.

Подофицер Атанас Атанасов Кръстев
загинал на 17.04.1944 г.

4 коментара:

Emil каза...

Здравейте,

Интересува ме къде е мястото на снимките? Край село Долни Пасарел?

Благодаря

Николай каза...

Здравей,

Паметникът наистина е до село Пасарел.

За да се стигне до него се тръгва от площада на селото(последната спирка на Автобус №3 - карта) по улица кап. Д. Спиревски, която минава покрай селските гробища и излиза на края на Пасарел. Там пътят се разделя на две - трябва да се тръгне по лявото разклонение и след 15-20 мин. ходене се стига до вилната зона на Пасарел. Към края на вилната зона(виж картата) пътят отново се разклонява. Сега трябва да се тръгне надясно(лявото разклонение отвежда до брега на язовира). След няколко минути се стига до малка рекичка, от която започва пътеката за паметника.

Пътят е маркиран, а при въпросната рекичка има и табела, която показва пътеката за паметника, така че ориентирането не би трябвало да е проблем.

Emil каза...

Благодаря ви още веднъж!

Анонимен каза...

Списаревски и Кюмурджиев са били двама невероятно смели мъже. Аз знам за тях от покойната ми баба, лека и пръст. Тя ми е разказвала за битката на двадесети декември 1943 година, в която тези двама изключителни патриоти, жертват живота си, за да защитят суверинитета на родината си. Фамилията ми, по майчина линия е родом от Панчарево. И до ден днешен си стои старата ни къща, в центъра на селото. Отсрещния на нашия двор, е един празен парцел, на който му казваме "Делевото". Та в "Делевото" има един огромен орех, който и по онова време явно е бил доста голям. Във въпросният двадесети декември 1943 година, небето е било почерняло от английски самолети, тръгнали да бомбардират София. Битката между нашите и английски летци е била много неравностойна, и двамата са били ранени по време на схватката, като единият от тях (баба ми не знаеше точно, кой от двамата е бил)явно много тежко ранен, пикира към земята. В последният момент явно с неимоверни усилия успява да издигне самолета, като отсича клоните по върха на ореха. От там се издига и са врязва в една от така наречените по онова време "Летящи крепости", става дума за тежък бомбардиривач. До колкото си спомням от нейните разкази и двамата загиват по един и същи начин, като истински патриоти, достойни да бъдат уважавани и почитани и от идните поколения. ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ, МИР НА ПРАХА ИМ!