От както се помня всички избори минават под лозунга "Аз съм X от партията Y и идвам да ви оправя живота и да ви спася от предишните управляващи". В началото този лозунг даваше добри резултати т.е. абсолютни мнозинства, но вече не работи.
Затова сега се появи нов лозунг "Мажоритарните избори - път към прогрес и благоденствие". То не бяха телевизионни предавания, то не бяха подписки, то не бяха президентски речи...
Е, случи се ще избираме 31 депутати мажоритарно. Вярно законът се променя около два месеца преди изборите, а доста от нововъведенията са меко(ама много меко) казано съмнителни, но какво от това - нали народът го иска (според депутатите от БСП и ДПС)!
Тая работа ми прилича на идването на Царя, но сега всички се надяват, че ще ги оправи не някакъв човек, а мажоритарната система.
Ами ако противниците на мажоритарния вот (templar например) са прави? Ами ако от мажоритарната система не излезе нищо? Какво правим после?
Пак ще опрем до старата поговорка: "Господи, ние ли се криво молихме ти ли ни криво разбра?". А търсенето на този(или това), което ще ни оправи, ще започне отново.
Не е ли по-добре да спрем да чакаме това прословуто "оправяне" и да започнем да работим за нашето собствено щастие сами?
Няма коментари:
Публикуване на коментар