Проба, проба 1, 2, 1, 2

На мен пък ми хареса днешното изявление на Плевнелиев, а най-вече някои части като например тази за контрола над службите и тази за борбата с омразата. Оттук натам ни остава само да се надяваме.

Ако поразгледате блога ще видите, че друг мой любимец, Воленчо, също се прояви, но според мен не е редно да ритаме някой, който вече се гърчи в калта, та за Волен нека замълчим.

P.S. Firefox под Линукс е отчайващо бавем понякога. Просто казвам.

 

Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades

Въпрос(към "Атака") за 100 000

Блога не е умрял, скъпи читатели, колкото и малко да сте останали :P Eто сега го съживявам и то с един много интересен въпрос:

Защо на test123.ataka.bg е качена долната картинка? "Атака" ли тества нещо или тях ги тестват?

Мъртвите не трябва да се превръщат в статистика

Според статистиката при атентата в "Св. Неделя" загиват над 200 души и са ранените над 500. В "Един завет" дори са публикувани голяма част от имената на убитите и ранените. Но си мисля, че имената и цифрите вече не говорят нищо на никого. Затова ето една история.

Виждам се в скромна селска стая. Край прозореца до вратата с превързан крак седи командирът на втора дружина майор Михайлов...

Пълно мълчание цари. Един лекар влиза и се спира пред майор Михайлов.

— Остави мене, докторе, виж тези двамата, тежко ранените — и посочва към нас.

В какъв полк попаднах! Всред какви хора! Ето и сега, когато пиша, макар десет години вече да е в гроба, виждам майор Михайлов като жив пред себе си.

16 април 1925. „Св. Неделя” е пълна, препълнена. Точно пред олтара, на тротоара отвън, сме застанали същият, вече полковник Спиро Михайлов, един полковник о.з., нашият Пенчо Будевски, друг поручик о.з. от 1 полк и аз.

— Хайде, Георгиев, да влезем за малко в черквата.
— Няма да можем, господин полковник, а и да успеем, няма да можем
да излезем.
— Хайде бе, само за пет минути.
Отвръщам, че е вече време да тръгнем за дома на Делчо Илчев (също наш другар от полка, убит при Арабаконак, защитавайки царя). Илчев живееше срещу Борисовата градина, отгдето трябваше да бъде изнесен.
— Хайде бе, нали сме бойни другари, ще ми откажеш ли — настоява приятелски и убедително полковник Михайлов.
И наистина, как може и защо въобще да се отказва! Но нещо съвсем необяснимо ме задържа. Напротив, хайде за другото погребение!
Полковник Михайлов се изкачва бавно към вратата. Аз тръгвам към ул. „Клементина”.
— Чакайте — извика полковникът о. з. и тръгна с другите двама към мен.
Само няколко крачки… и черквата бива вдигната във въздуха. Още в движение полковник Спиро Михайлов бива убит!

— Остави мене, докторе, виж тези двамата — тежко ранените...

Полковник Спиридон Михайлов, 24-ти по ред в списъка на убитите офицери. Полковник Михайлов може би щеше да направи нещо хубаво ако беше останал жив. Нещо, от което съвременниците му пък и ние може би щяхме да имаме полза. Може би, но няма как да знаем. А колко още Спиро Михайловци е имало сред убитите? А какво можеха да постигнат те?

* Снимката е от блога на Павел Николов.

Пенсионерски истории

1-ва история(по истински случай)

Отива малко внуче на гости при баба си и още през първия ден вижда как възрастните правят нещо на електромера. Оказва се, че слагат "моста".

"Мост" - медна пластина, с чиято помощ токът "заобикаля" електромера т.е. слагане на моста = кражба на ток.

Идва електриджията и пита:
- Мойто момче къде са вашите?
- А-а-а, слагат моста.
Шок и ужас. Добре че "вашите" са първи приятели с електриджията иначе "беема изгореле".

2-ра история(по истински случай)

Хората на eON са усетили, че в квартала всички крадат ток и идват, за да откачат старите електромери и да сложат външни.
- Закачи ли тока? - пита синът.
- Да - отговаря бабата.
- Бушоните зави ли?
- Да - отговаря бабата.

Пристигат електриджиите, но ужас - бабата е забравила моста при бушоните. Добре, че електриджиите се правят на ударени, защото иначе "цел живот немаше да се отплатим".

3-та история(100% реална и достоверна)

София, 5 часа сутринта, вали дъжд, пътниците от влака Бургас-София са пристигнали и чакат автобуса. Двама от чакащите започват разговор.
- Ей, младеж разпъвай, плажния чадър, че ни наваля. На море беше, а? Къде? Приморско? Не е лошо. Аз бех до Синеморец. Като се пенсионирах си взех апартаментче там и всяко лято си ходя по неколко пъти. Хубаво е апартаментчето, точно до морето. Тая нова година и синът беше там с приятели и всички го харесаха. Почти съм го изплатил, остават ми още няколко месеца. Не бе, не го изплащам само с пенсията. Работа като поддръжка в един хотел и взимам добри пари, а като ми свърши смяната, по 4 дена почивам и имам време да ходя до Синеморец. Що ходя с влак ли? Бензина 2 лева, бе братче. Много скъпо излиза. А с влака имам намаление - за 8 лева отивам и се връщам.

Анализ

Първите две истории говорят, че част от пенсионерите в България не могат да си плащат сметките за електричество, а липсата на конкуренция в доставките на ток прави, така че няма кой да им предложи по-ниски цени(браво на гениалните български правителства от 1991 до сега). Поради тази причина мостовете ще бъдат на мода още дълго време.

Третата история не е нищо особено. Поредният пенсионер, който работи и след пенсия и трябва да го поздравим за това. Но винаги, когато БСП или някой друг започне говори за отнетите привилегии на пенсионерите, аз се сещам точно за него, пенсионерът с апартамент в Синеморец, който ползва намаленията в БДЖ, защото бензинът е много скъп. Дали трябва да плащаме и за неговия билет?