Най-откачената народна песен

The Free Software song

Ричард Столман е ексцентричен и дори малко луд, но това не му пречи да е една от най-значимите личности в света на софтуера. Той е автор на идеята за свободния софтуер и без него неща като GPL и Linux едва ли щяха да са възможни или поне нямаше да са същите. 

Около 1991 г. Столман написва Free Software Song, която се превръща в нещо като неофициален химн на движението за свободен софтуер. И от къде е взета мелодията на тая песен? От българската народна песен "Сади мома бела роза". Чудно как още никой не е размахал този факт като повод за национална гордост, но никога не е късно. Повече подробности за най-откачената народна песен тук.

Има Надежда да се справим с ACTA

Длъжен съм да отбележа едно събитие. Преди точно 6 дни писах до госпожа Надежда Нейнски. Реших, че тъй като е десен човек ще е най-удачно точно на нея да пратя едно писмо, в което да ѝ обясня колко не харесвам ACTA и как тя трябва да направи всичко, за да се противопостави на това споразумение в ЕП.

Дали е прочела писмото или не - не мога да кажа, но е факт, че същият ден тя и Светослав Малинов, за когото пък гласувах на изборите за евродепутати, са излезли с позиция против ACTA. Едва вчера разбрах, но моите поздравления!

След поднасянето на венци пред паметника на жертвите на комунизма от страна на президента Плевнелиев, това е вторият акт на български политици, който успя да ме зарадва и то в рамките само на седмица. Както ми каза един човек, когото много уважавам, може би сме свидетели на "размразяване". Ще видим до кога и до къде. Отново - моите поздравленията за Плевнелиев, Нейнски и Малинов.

Защо законите против "пиратството" са тъпа идея

Клей Шърки, обяснява кратко и ясно от къде идва желанието на някои компании да спрат споделянето и защо трябва да кажем "Не". Видеото е за SOPA, но както и самият Шърки казва SOPA е просто брънка във веригата от опити да бъде спряно споделянето. Опити, които са започнали преди 20 години, продължават и в момента, а краят им не се вижда. Enjoy. Има български субтитри.

ACTA или един въпрос към госпожа Мария Илиева

Имам един въпрос към госпожа Мария Илиева... но ще ѝ го задам накрая.

Днес чувам, че и Димитър Митовски се радвал заради ACTA. Моите уважения, господин Митовски, но точно за българските филми Интернет е животоспасяващ. Въпреки, че българското кино би трябвало да е във възход, част от българските филми все още представляват негледаеми, претенциозни бозици. Ако ги нямаше торентите, аз нямаше да имам начин, по който да отсея добрите филми и след това да отида да ги гледам на кино. Нали така? Да не говорим, че без торентите някои филми биха си останали съвсем без зрители.

Чувам също, че и шефа на компютърни престъпления, Явор Колев, се изказал за ACTA. От неговите изказвания страдам лично, защото от време на време се опитвам да убедя разни близки и приятели, че полицията не е чак толкова лоша и там работят и свестни хора, но после тия близки и приятели четат бисерите или по-скоро брилянтите на господин Колев(и не само на него) и моите усилия отиват на вятъра.

Толкова за днес. И след като свършихте да чете, защо не пишете до някой депутат и евродепутат?

А, да не забравя въпроса към госпожа Мария Илиев. Ще ѝ го зададе големият Бате Сашо. Видеото долу, 1:34...

ACTA. Мерки за противодействие.

ACTA e зло и ако не знаете защо прочетете поста на Комитата, после прочетете и връзките, които е дал е ще ви се изясни. Тук няма да се спирам на подробностите.

Когато чух каква я свършило нашето правителство с ACTA, му дръпнах един брайнсторминг и ето какво се появи на листа(в произволен ред):

GPG - вариант на PGP, използва криптография с публичен ключ. Идеално за криптиране на единични файлове, поща, съобщения във форуми, текстове и други подобни. Ако си изберете подходящия алгоритъм за криптиране нито доставчикът ви, нито МВР, нито който и да е ще може да разбере какво има в мейла, който току що сте пратили.

VPN - ISP-то ви следи всичко, което правите в интернет? Избирате си някой свестен доставчик на услугата VPN(например PirateBay, 5 eвро на месец) и след това вече ще се свързвате с криптирана връзка към техния сървър, а от него към мрежата. ISP-то ви няма да може да следи какво правите, а всички сайтове, който посещавате ще си мислят, че сте от Швеция. През VPN може да пренасочите и Skype и торент клиента си, ако искате. И не само тях разбира се. Покрай ACTA току виж забранили тази технология. Всъщност някои прогресивни, еднопартийни, диктаторски режими вече са свършили тази работа. Ние просто следваме светлия пример.

Tor - прилича на VPN, но не е съвсем същото. Скрива IP-то, но не винаги криптира трафика. По-принцип може да се използва и за други неща освен за браузване и съобщения, но скоростите са толкова ниски понякога, че просто не си струва. Използват го дисиденти, военни, журналисти, иранци и други, които искат да останат анонимни в интернет.

OpenDNS - DNS e фундаментална технология. Без нея интернет трудно би бил това, което е. DNS позволява да се свързваме с даден сайт само като напишем името му, а не трябва да помним десетки IP-та. Една от причините толкова хора да се надигнат срещу SOPA беше, че в законопроекта се предвиждаше възможността да бъдат изтривани DNS записите на "пиратски" сайтове. Решава Universal, че сайтът е пиратски, след което всички доставчици го изтриват от DNS сървърите си и като резултат името на сайта не отвежда към него, а към съобщение за грешка. Сайтът си съществува, но никой не може да го посети. Подло. Затова се регистрирате в OpenDNS или друг подобен сайт, започвате да използвате техните DNS сървъри вместо тези на доставчика ви и сте сигурни, че никой не ви пречи да видите това или онова.

TrueCrypt - сега се опитват да прецакат интернет, но я си представете, че след време хората, които държат правата на Веско Маринов, например, решат във всяко негово CD да включат по една малка, зловредна програмка, която да претърсва диска ви за нелегални песни и след това да съобщава "вкъщи", че сте пират. Няма да са първите. Или друг сценарии. ГДБОП нахлува у вас и ви взима компютъра. Намират 3-те песни на Веско и ви обявяват за пират. Иди се оправяй после. Затова има TrueCrypt. Програмата прилича донякъде на GPG, но е насочена към криптирането на множество файлове. Може да криптирате една директория, един партишън или дори целия диск. Ако спазите всички препоръки на авторите, много трудно някой ще декриптира данните ви. Така де, преди време TrueCrypt се опря дори на ФБР :)

Нещо забравям, но мисля, че тези неща са достатъчни за начало. Ако ще ни цакат с ACTA, не мисля, че просто трябва да стоим и да гледаме.

Проба, проба 1, 2, 1, 2

На мен пък ми хареса днешното изявление на Плевнелиев, а най-вече някои части като например тази за контрола над службите и тази за борбата с омразата. Оттук натам ни остава само да се надяваме.

Ако поразгледате блога ще видите, че друг мой любимец, Воленчо, също се прояви, но според мен не е редно да ритаме някой, който вече се гърчи в калта, та за Волен нека замълчим.

P.S. Firefox под Линукс е отчайващо бавем понякога. Просто казвам.

 

Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades

Въпрос(към "Атака") за 100 000

Блога не е умрял, скъпи читатели, колкото и малко да сте останали :P Eто сега го съживявам и то с един много интересен въпрос:

Защо на test123.ataka.bg е качена долната картинка? "Атака" ли тества нещо или тях ги тестват?

Мъртвите не трябва да се превръщат в статистика

Според статистиката при атентата в "Св. Неделя" загиват над 200 души и са ранените над 500. В "Един завет" дори са публикувани голяма част от имената на убитите и ранените. Но си мисля, че имената и цифрите вече не говорят нищо на никого. Затова ето една история.

Виждам се в скромна селска стая. Край прозореца до вратата с превързан крак седи командирът на втора дружина майор Михайлов...

Пълно мълчание цари. Един лекар влиза и се спира пред майор Михайлов.

— Остави мене, докторе, виж тези двамата, тежко ранените — и посочва към нас.

В какъв полк попаднах! Всред какви хора! Ето и сега, когато пиша, макар десет години вече да е в гроба, виждам майор Михайлов като жив пред себе си.

16 април 1925. „Св. Неделя” е пълна, препълнена. Точно пред олтара, на тротоара отвън, сме застанали същият, вече полковник Спиро Михайлов, един полковник о.з., нашият Пенчо Будевски, друг поручик о.з. от 1 полк и аз.

— Хайде, Георгиев, да влезем за малко в черквата.
— Няма да можем, господин полковник, а и да успеем, няма да можем
да излезем.
— Хайде бе, само за пет минути.
Отвръщам, че е вече време да тръгнем за дома на Делчо Илчев (също наш другар от полка, убит при Арабаконак, защитавайки царя). Илчев живееше срещу Борисовата градина, отгдето трябваше да бъде изнесен.
— Хайде бе, нали сме бойни другари, ще ми откажеш ли — настоява приятелски и убедително полковник Михайлов.
И наистина, как може и защо въобще да се отказва! Но нещо съвсем необяснимо ме задържа. Напротив, хайде за другото погребение!
Полковник Михайлов се изкачва бавно към вратата. Аз тръгвам към ул. „Клементина”.
— Чакайте — извика полковникът о. з. и тръгна с другите двама към мен.
Само няколко крачки… и черквата бива вдигната във въздуха. Още в движение полковник Спиро Михайлов бива убит!

— Остави мене, докторе, виж тези двамата — тежко ранените...

Полковник Спиридон Михайлов, 24-ти по ред в списъка на убитите офицери. Полковник Михайлов може би щеше да направи нещо хубаво ако беше останал жив. Нещо, от което съвременниците му пък и ние може би щяхме да имаме полза. Може би, но няма как да знаем. А колко още Спиро Михайловци е имало сред убитите? А какво можеха да постигнат те?

* Снимката е от блога на Павел Николов.

Пенсионерски истории

1-ва история(по истински случай)

Отива малко внуче на гости при баба си и още през първия ден вижда как възрастните правят нещо на електромера. Оказва се, че слагат "моста".

"Мост" - медна пластина, с чиято помощ токът "заобикаля" електромера т.е. слагане на моста = кражба на ток.

Идва електриджията и пита:
- Мойто момче къде са вашите?
- А-а-а, слагат моста.
Шок и ужас. Добре че "вашите" са първи приятели с електриджията иначе "беема изгореле".

2-ра история(по истински случай)

Хората на eON са усетили, че в квартала всички крадат ток и идват, за да откачат старите електромери и да сложат външни.
- Закачи ли тока? - пита синът.
- Да - отговаря бабата.
- Бушоните зави ли?
- Да - отговаря бабата.

Пристигат електриджиите, но ужас - бабата е забравила моста при бушоните. Добре, че електриджиите се правят на ударени, защото иначе "цел живот немаше да се отплатим".

3-та история(100% реална и достоверна)

София, 5 часа сутринта, вали дъжд, пътниците от влака Бургас-София са пристигнали и чакат автобуса. Двама от чакащите започват разговор.
- Ей, младеж разпъвай, плажния чадър, че ни наваля. На море беше, а? Къде? Приморско? Не е лошо. Аз бех до Синеморец. Като се пенсионирах си взех апартаментче там и всяко лято си ходя по неколко пъти. Хубаво е апартаментчето, точно до морето. Тая нова година и синът беше там с приятели и всички го харесаха. Почти съм го изплатил, остават ми още няколко месеца. Не бе, не го изплащам само с пенсията. Работа като поддръжка в един хотел и взимам добри пари, а като ми свърши смяната, по 4 дена почивам и имам време да ходя до Синеморец. Що ходя с влак ли? Бензина 2 лева, бе братче. Много скъпо излиза. А с влака имам намаление - за 8 лева отивам и се връщам.

Анализ

Първите две истории говорят, че част от пенсионерите в България не могат да си плащат сметките за електричество, а липсата на конкуренция в доставките на ток прави, така че няма кой да им предложи по-ниски цени(браво на гениалните български правителства от 1991 до сега). Поради тази причина мостовете ще бъдат на мода още дълго време.

Третата история не е нищо особено. Поредният пенсионер, който работи и след пенсия и трябва да го поздравим за това. Но винаги, когато БСП или някой друг започне говори за отнетите привилегии на пенсионерите, аз се сещам точно за него, пенсионерът с апартамент в Синеморец, който ползва намаленията в БДЖ, защото бензинът е много скъп. Дали трябва да плащаме и за неговия билет?

Призракът

Призракът

(Йордан Йовков)

Той, старият ветеран, се изгуби...

Но вчера аз го видях...

Разбира се, в това няма нищо чудно, нищо необикновено. Видях един войник. Но един войник не от днес, а такъв, какъвто беше във войната. Аз гледах него — стария ветеран. Боже мой, та това беше той, същият той! По средата на улицата той вървеше приведен, наметнат със сивия си шинел, изцапан и измачкан, като че току-що бе излязъл от окопа. И същото загоряло бронзово лице, покрито с гъста брада. Същият твърд, уверен поглед и мудна, стремителна походка. Единият ръкав свободно се развяваше. Може би едната ръка липсвашe...

Той беше с цървулите, мокри, кални. Като други ранени, той не гледаше минувачите, не търсеше състрадание в очите им. Той гледаше замислен пред себе си. Не просеше, не искаше нищо, апатичен и чужд на всичко...

Той не гледаше никого, но сам събираше всички погледи. И защо душата потръпва, пронизана от внезапната болка на забравена рана? Защо идеше от тоя човек леденият поразяваш, лъх от едно видение, от един призрак? Насреща, по гладкия паваж, идеха натруфени дами, идеха спокойно пушещи мъже, идеха офицери, пригладени и чисти, със сини, пришити в петелките ленти. Но защо разговорът се прекъсва, защо усмивките изчезват и широко разкритите очи не могат да се откъснат от тая странна фигура?...

Аз гледах след него. Струваше мe се, че той все така мълчеливо продължава да върви. Ще върви още много, ще трябва да стигне тъжните полета на Тракия, Одрин, Еркене, Чаталджа, да стигне оная велика гробница, където падат вечери на тъмна скръб и болезнена носталгия. Може би той е един от тия безбройни сенки, които безутешни и скръбни бродят там. Може би той е дошел оттам, чакат го там. Дошел за ласката на родния край или за жесток, мълчелив укор на гузни съвести. И отиваше си разочарован и безнадежден. Или, може би, съзрял сред суровия егоизъм младия, надежден кълн на бъдащето, той си отива доволен, отнасящ за себе си и за другите тая малка утеха, която ще даде сила да се чака търпеливо, да бъде по-малка скръбта за родния край и по-малко да тежи надгробната пръст на чуждата земя.

Аз ходих дълго и тоя странен и поразителен призрак на скорошното минало все още стоеше пред мене. Нима няма да се появи пак някога? По-ясно от всеки друг път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Аз си спомних старата приказка за крал Артура и рицарите от кръглата маса. Те стоят скрити в незнайно убежище, стоят безмълвни и строги. Но в душите им като жив, тлеещ огън гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Сложили ръце върху тежките си мечове, те безмълвно чакат. Чакат уречения час...

Напук на миналото старите войници са все още тук. Не всичко е загубено.

В тия наш'те телевизии само кретени ли работят?

След атентата на летище Домодедово веднага се намериха телевизии, които да пуснат първите попаднали им кадри с убити и ранени хора. Breaking news? Ексклузивни кадри? Чиста проба идиотщина!

В Кърджали се случва трагедия. Едно момче е заподозряно в убийството на майка си и на по-малкия си брат, но заподозрян не е същото като виновен. Тази дребна подробност обаче не попречи телевизиите да разпространят снимката на момчето и дори да поразсъждават какво го е подтикнало - нали уж си невинен до доказване на противното... Тук не е ли нарушен етичният кодекс на българските медии? И да е нарушен - все тая. Така или иначе този кодекс никой го няма за нищо.

Изглежда ми остават само готварските предавания и Discovery... Ризотото и двамата луди с митовете поне са забавни и не ме нервират.

ЗА паметник на турските султани в София

Мисля, всички са наясно, че т.нар. турско робство не е било толкова ужасно, за колкото се опитват да ни го представят. Определение прослойки от българското обществото са си живеели много добре. Толкова добре, че, след като поживели малко в свободна България, взело да им дожалява за "старото време". Самите турски правителства също имат заслуги към българския народ. Да не забравяме, че именно турските власти построяват много железопътни линии и пътища, които от своя страна осигуряват работни места за населението. Българите са можели да правят бизнес на територията на цялата империя, а властите са защитавали и тях и стоката им от разбойници...

Османската империя е управлявала българските земи 482 години - повече, от който и да е друг период в българската история. Не заслужават ли османците един паметник, с който да почетем заслугите им? Все пак това е част от българската народна памет.

Какво? Заслугите на османците бледнеят в сравнение със злодействата им? Османците унищожили цвета на българския народ? Османците смазали църквата? Османците прекъснали естественото развитие на българската държава, култура и т.н? Османците се разправили жестоко с всички, несъгласни с политиката им? Османците ни отдалечили от Европа?...

Съветската армия също пък я какъв хубав и голям паметник има в центъра на София. Ако за съветите може, трябва да може и за османците. Другото е лицемерие.

Чичкото с шмайзера върху паметника пази работниците и селяните, които така или иначе са вързани и няма къде да ходят.
Автор: Неизвестен

Месото е вредно за вашето здраве(А нашата полиция не пази)

Начи батка, две мангалета във Фантастикото при нас... Е, така на наща възраст горе-долу. Крали луканки, ма луканки от скъпите. Един, два, три... ама на шестия път ги фанали. Там у магазина, като краднат, после работниците плащат - един вид, че не са внимавали достатъчно. Фанали ги тия, затворили ги в некъв склад и докато дойдат куките - едни момчета от работниците - бой, бой. Направо ги помлели.

- Ми, като дошли куките?

- Нищо. Ония казали, че мангалите са паднали по стълбите и толко... Пука им на куките за некви цигани...

Пука ли им, бе, Цецо?

Да ти влезнат отзад...

 "Да ти влезне отзад" е обида там от където идвам, но, оказва се, е и вери куул слоган за антиСПИН клип. Изключително ме зарадва начинът, по който Яна Бюрер Тавание е "разкостила" въпросния клип и авторите му, та реших да зарадвам и вас, драги читатели.

Не, пичове

Имам приятел, който умря от СПИН. Това лято две седмици висях около местата, където се продава хероин в София, за да се видя с ХИВ-позитивни. И се видях с десетина - говореха как общността бавно пламва, как подпалва около себе си. Познавам момиче, отвлечено и заставено да проституира на Дунав мост, и инфектирано там, и нищо чудно от полицая, който често-често го чукал - с опрян в главата му пистолет. Познавам мъж и жена, прогонени с камъни от селото си, защото цапали въздуха на онези там. Познавам дете, заразено при кръвопреливане, което хич и не знае за диагнозата си.

Спирам да изброявам. Проблемът СПИН има десетки измерения и една национална антиспин кампания може да се съсредоточи върху което и да е от тях, но е длъжна, длъжна, длъжна да подходи отговорно.

Всъщност колонката тук щеше да е за нещо съвсем различно, но аре следващия път. Защото на 1 декември се случи „Презерватирай се" (цък с погнусa тук) - клипът на тазгодишната антиспин кампания, организирана от министерството на здравеопазването. Освен че е космично некадърен, непрофесионалeн и грозeн, той е елементарeн, тъп, просташки, несмешен, плашещо неадекватен и убийствено безотговорeн. Сега за малко ще си седна на ръцете. (чети нататък)

Мръсно подсъзнание

На 10-ти ноември се сещам за фанариотския митрополит от "Ангария" на Асен Христофоров, който спял едновременно с една помакиня и с монахиня от самоковския метох, задирял по-личните моми и невести в Самоков, а когато му било скучно развличал себе си и гостите си с циганки, които играели кючек без горнища.

А, каква е връзката с 10-ти ноември - не знам. Понякога, точно, както моя любим философ Мечо Пух, просто си седя и не се насилвам да мисля.

П.П. Може пък и да има връзка. От пръв поглед личи, че Дели Матея(прякорът на смирения божи служител) е бил комунист... Точно, колко и някогашните управляващи. С тая разлика, че самоковци изгонили митрополита си цели 2 пъти, а на нас още ни е мъчно за някогашните. Даже Бойко се е разтъжил.

Стачкоизменник

Кой т`ва? Ми, аз! (Студентите владееме отлично книжовния език, както е известно) Не бях на протеста миналата седмица, не бях и днес. Не мисля, че основният проблем е в липсата на пари. В Софийския(за други университети не мога да говоря) некадърното управление нанася повече вреди.

Как да повярвам, че университетът е беден, след като вече(хора, които работят в администрацията) са ми разказали историята за еди-кои си американци, дошли по еди-кой си проект, които видели един от хотелите на СУ по морето и били много учудени как при такива имоти университетът има финансови затруднения. За тези имоти се носят легенди, но колко са, какви приходи носят, къде отиват парите? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш.

Ами легендите за преподаватели, които продават изпити? Всъщност това не са легенди - знам го със сигурност. "Продавачите" явно взимат ниски заплати. Къде са парите, които се икономисват? А факултетите, които приемат определен брой студенти, но накрая завършват много повече? И те ли са бедни? Къде отиват парите от допълнителните такси? А таксите на чуждестранните студенти? Те плащат хиляди левове всяка година...

Много е неприятно да чуеш от преподавател(цитирам по памет): "Колеги не знам дали ще можем да отидем на планираната експедиция, защото студентският съвет иска да използва парите за други цели." Къде са финансовите отчети на студентския съвет? В случаи, че ви интересува - СеСе, в сегашния си вид е безполезна и вредна структура.

Тези неща са всеизвестни, но почти никой протестиращ не ги споменава. Всички искат пари, но за промени в начина на управление на СУ не става и дума. Накрая Бойко, ще даде пари, които ще пропаднат някъде, а после ще протестираме за още и... въобще не виждам къде е смисъла.

Сергей, аз те подкрепям(с няколко месеца закъснение)

"По-добре късно отколкото, никога" важи с пълна сила за този пост.

Август, 2010 г.

БСП продължава със забавните рекламни кампании. Първо бяха бабите копунджиики, а сега "Воля за промяна". Каква промяна със синовете на апаратчиците от политбюро? Но както и да е. Разбрах, че на Бузлуджа младежите от т.нар. "младежко" БСП получили задачка да напишат как ще изглеждат новините след 20 или пък бяха 30 години. Две от нещата, които измислили са, че след 20-30 години Серго още ще е председател на БСП, а Бойко ще бъде пуснат предсрочно от затвора. Не че съм фен на господин премиера, дори не гласувах за него, но защо пък точно в затвора? Защо пък не? В миналото, доста често, БСП е вкарвала неудобните ѝ именно зад решетките. О, пардон, имах предвид БКП - двете партии нямат ама абсолютно нищо общо. Виж другото подкрепям. Аз съм за Сергей да остане председател на БСП до живот. С такива младежи и такъв председател след 30 години я отиде някой на Бузлуджа, я не.

П.П. Тук трябва да кажа, че съм бил на събора на БСП цели два пъти(не че нещо - разузнавам противника). Събитието доста наподобява селски сбор, със сергиите, скарите и народните песни. И двата пъти имаше много хора и това не е чудно, защото:

автобусните билети са евтини(БСП явно доплаща на фирмите)

за симпатизантите има безплатна бира и кебапчета

голяма част от хората отиват, за да се насладят на гледката или да разгледат "летящата чиния", в която, въпреки решетките, се влиза през дупките в стените

Аман от радикален ислям!

Този път "радикалите" са в Лъжница. Телевизията е BTV. Всъщност радикален ислям няма. От ДАНС конфискували някакви книги от местния ходжа, но тепърва щели да ги превеждат, за да разберат какво пише вътре, ходжата пък казва, че същите книги ги конфискували преди 1 година и после му ги върнали, защото не открили нищо съмнително… Поредната безсмислена акция, може би? Естествено всичко това не пречи в BTV да говорят за спящи терористични клетки и "напрежение". Какво тук значи някаква си презумпция за невинност? А репортерът ни в клин, ни в ръкав обяснява, че това било едно от бунтовническите села които през 1972 г. са давали отпор срещу смяната на имената.

През 1972 г., по време на т.нар. Корнишко-брезнишки събития хората от "бунтовническите села" са защитавали исконните си и неотменими човешки права. Да се чуди човек, какво общо имат онези събитията и радикалният ислям?

Преди няколко месеца бях в съседното на Лъжница село Корница. Видях хубави неща и хубави хора, разбрах, че не липсват и проблеми. Това, което липсва е радикален ислям, сепаратизъм и други подобни глупости, за които често се говори. Читалището в Корница се казва "Отец Паисий", за какво по дяволите говорим. Лъжница е на 4 километра от Корница. Не ми се вярва в едното село да живеят нормални български граждани, а в другото откачени радикали.

Йордан Матеев ще се окаже прав в прогнозите си, че правителството ще увеличи показните акции, за да отвлече вниманието от състоянието на икономиката.

Акция "Каките" - неуспешна

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.