Аман от радикален ислям!

Този път "радикалите" са в Лъжница. Телевизията е BTV. Всъщност радикален ислям няма. От ДАНС конфискували някакви книги от местния ходжа, но тепърва щели да ги превеждат, за да разберат какво пише вътре, ходжата пък казва, че същите книги ги конфискували преди 1 година и после му ги върнали, защото не открили нищо съмнително… Поредната безсмислена акция, може би? Естествено всичко това не пречи в BTV да говорят за спящи терористични клетки и "напрежение". Какво тук значи някаква си презумпция за невинност? А репортерът ни в клин, ни в ръкав обяснява, че това било едно от бунтовническите села които през 1972 г. са давали отпор срещу смяната на имената.

През 1972 г., по време на т.нар. Корнишко-брезнишки събития хората от "бунтовническите села" са защитавали исконните си и неотменими човешки права. Да се чуди човек, какво общо имат онези събитията и радикалният ислям?

Преди няколко месеца бях в съседното на Лъжница село Корница. Видях хубави неща и хубави хора, разбрах, че не липсват и проблеми. Това, което липсва е радикален ислям, сепаратизъм и други подобни глупости, за които често се говори. Читалището в Корница се казва "Отец Паисий", за какво по дяволите говорим. Лъжница е на 4 километра от Корница. Не ми се вярва в едното село да живеят нормални български граждани, а в другото откачени радикали.

Йордан Матеев ще се окаже прав в прогнозите си, че правителството ще увеличи показните акции, за да отвлече вниманието от състоянието на икономиката.

Акция "Каките" - неуспешна

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.

Каракачанов, ходи си във влашко!

Както съм ги подкарал националистите и комунистите, мислех да кажа нещо и за ВМРО(а.к.а МВРО ООД). Например нещо за лицемерието на т.нар. комити - ВМРО иска права за българите в Македония, но отричат дори съществуването на македонци в България, ВМРО се е загрижило за кюрдите, но я се сетете, кога т.нар. комити ще приемат кюрдски бежанци - точно никога. Или пък можех да кажа нещо за липсата на принципи - ВМРО е готово да се съюзи със всеки и да направи митинг и за правата на бездомните катерички ако трябва, стига това да носи гласове и/или популярност…

Мислех обаче вчера, както си пътувам из Пиринска Македония, виждам графит:

Каракачанов, ходи си във влашко!

Народният гений е събрал всичките ми мисли в едно изречение.

Историята ни е песен(и то каква!)

На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:

-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?

Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.

Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…

Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.

В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.

Емисия на радио Ереван по случай 9-ти септември

Радио Ереван(Р.Е.): Здравейте, уважаеми слушатели. Днес е 9-ти септември и преди да пуснем телефоните бихме искали да отправим едно послание към тези, които празнуват: Абе вие нормални ли сте бе?!? А сега телефоните... Дзън. Вече имаме слушател. Добър ден.

Слушател(С.): Как трябва да отбележим празника по запомнящ се начин?

Р.Е.: Какъв празник бе... Но ако наистина искате да го отбележите, според нас фойерверките са най-подходящи за случая. Пробивате дупки в основата на Паметника на съветската армия в София, пълните дупките със силен експлозив, окичвате паметника с гирлянди, червени знаменца и бенгалски огън, а вечерта натискате копчето. По-запомнящо се от това - здраве му кажи.

С.: Как може тако нещо! Вие знаете ли за Септемврийското въстаниe, джандармеристите са копали хора по Илианци без присъда и...

Р.Е.: Знаем госпожа и не ги оправдаваме, но Вие явно не знаете, че и в Белене са ги копали без присъда. Следващият.

С.: През 23-та година клаха народа, както и турчин не го е клал!

Р.Е.: А предводителите на въстанието избягаха в чужбина. Хайде да не четем Страшимиров избирателно, моля Ви се!

С.: Аз съм бивш разузнавач от ДС, днес празнувам и съм горд, че работих за любимата си страна!

Р.Е.: Нещо сте се объркали, другарю. Любимата Ви страна празнува на 9-ти май.

С.: Абе вие навремето знаете ли какъв салам ядяхме..

Р.Е.: Странно, не бяхме чували, че другарят Живков е бил толкова надарен.

С.: Аз като виден участник в партизанското движение...

Р.Е.: Да и ние обичаме кашкавал. Следващият.

С.: Някой трябва да поеме вината за тази емисия!

Р.Е.: А-а-а, ние вината ги поемаме само с мезета.