Напред

Слънцето грее, птичките пеят, а аз утре ще ходя на планина. С две думи животът е прекрасен! И въпреки това бях на косъм да напиша доста мрачен текст...

Всичко започна по-рано тази седмица. Първо разбрах, че в столично училище един първолак бил попитан от учителката си кога неговият дядо, музикант, ще дойде да й изсвири кючек. После видях какви простотии е говорил Мони при Иван Бедров. Онзи ден имах съмнителното удоволствие да прекарам 2 минути, гледайки как Василиса Прекрасна готви риба в благотворителния(да бе да) ВипБрадър. Изгледах целия дебат между Бойко и Сергей. Научих, че дедо ви Николай(онзи от Пловдив) e сърдит на министър Вълчев. И за капак прочетох, че всеки пети българин иска ама не може.

След всичко това бях готов да напиша един сърцераздирателен пост, който да разгроми пошлостта, чалгата и липсата на духовност в нашето общество...

НО

Тогава се сетих за думите на Бенджамин Франклин - "Any fool can criticize, condemn and complain and most fools do."

Аз определено не съм глупак(fool) та мисля да ви спестя поредната порция мрънкане за това колко ни е зле държавата, как обществото деградира и т.н.

Вместо това ще завърша с едно стихотворение на Стоян Михайловски. Ако повечето хора днес мислеха като автора проблемите и мрънкането щяха да са доста по-малко.

Напред!

Go ahead!

Напред! Живота е сраженье!
Напред! И прав всегда ходи!
Напред, макар към поражение!
Ако ще паднеш, прав падни!

Напред! Целта си не забравяй!
Напред, напред, по правий път!
Назад не гледай! Не оставяй
безплодно дните да текат!

Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу има всяка мъдрост
в таз само думица стои!

Че ще пропаднеш, що ти става?
Не пада вечний идеал!
След тебе друг ще продължава,
щото си вършил и мечтал!

Ще доде друг да доизкара
несвършените ти дела;
без свършек нищо не остава,
без край е само мисълта!

Създавайте и на времето
не гледайте като на враг;
еднъж създаденото нещо
не може да загине пак!

На работа, и без почивка,
без страх и без душевен смут!
Светата божия десница
бди върху человешкий труд!

Напред, о, ратници избрани,
о, първозвани труженици!
Напред, каквото и да стане,
и земний шар да се срути!

Не чакайте всегда сполука,
но в себе вярвайте всегда -
такваз е земната наука!
Напред, бащи! Напред, деца!

EDIT: простак - Гугъл-бомба един вид...

Фалшива реалност

Забелязвате ли какво се случва покрай шумотевицата, която Яне Янев сътвори?

Не тук няма да коментирам има ли радикален ислям в Родопите или не. Това е много дълга тема и заслужава отделен пост. Не спира да ме учудва обаче начинът на мислене на една част от българите. Говоря за онези хора, които никога не са стъпвали в Родопите и изобщо не са виждали турчин в живота си, а с пяна на устата говорят за радикалния ислям, спящите терористични клетки, новото робство и т.н.

"В Нощен хоризонт казаха, че турците в Лудогорието уж правят ловни дружинки, а всъщност се въоръжават."

Нагледен пример, за това което имам предвид. И съвсем истински за съжаление. Естествено въпросният, загрижен за националната сигурност, гражданин никога не е ходил в Лудогорието, а кога за последно си е говорил с мюсюлманин и той сам не помни. Но щом го е чул по "Нощен хоризонт" значи трябва да е вярно.

Лошото е че тия същите хорица вярват и в почти всяка друга идиотщина, която чуят, видят или прочетат в нашите иначе безпристрастни, независими и обективни медии. И после са много учудени как така пак са ги излъгали.

Хубавото е че това състояние се лекува. Лекарството се казва "да-започнем-да-мислим-сами" и не струва нищо.

За огнеупорната тухла, нейното приложение и още

Къде спи ли? Епа къде му падне. Като се напие некой път си лега даже и у яслите на кравите нищо, че е толко студено. Той при него нема печка. Даже у тоя студ си спи така - земе една огнеупорна тухла, нагрее я, после я гушне и айде у леглото. Ама със се ботушите де иначе не става. Ей казвам ти такъв студ и куче да е ше умре ма на него му нема нищо. Ама той преди да си легне секи път загрева я с ракия, я с вино. Е оня ден занесох една дамаджана с вино, две кила, а той я набарал и я изпил. Мани т`ва ами отишъл в плевнята и заспал там. Викам си: “Тоя ше се удръви нощеска и ше земе да умре!” Ама на другата сутрин го гледам прокопал снега като къртица оди си по двора и му нема нищо. Така се беше напил - само да приде до тебе и си втасал...

Ето как някои наши сънародници се справиха със студа и газовата криза :)

Скалички

За Белоградчишките иде не реч, не за шоколадовите ;)

Както знаете Белоградчишките скали са втори в класацията за новите 7 чудеса на света. В това естествено няма нищо лошо. Няма лошо и в това да ги подкрепим. Аз дори вече го направих.

Обаче призивите за гласуване, които вървят навсякъде (включително в централните новини на националните телевизии) ми се струват прекалени. Не мога да разбера защо изведнъж това се оказа толкова важно? Все пак това е просто една интернет класация и то без никакви претенции за научност.

Какво толкова ще стане ако не сме първи? Какво ако Белоградчишките скали не се едно от новите 7 чудеса? Ще станат по-малко красиви ли?

Не ми се иска да мисля, че това е поредното избиване на комплекси в стил "ние сме малки и от нас нищо не зависи ма глей к`во си имаме".

До там ли го докарахме, че единственият ни източник на национална гордост и самочувствие да е една интернет класация?

Сигурен съм, че не сме! Затова подкрепете Белоградчишките скали ако искате и си живейте живота. И да не спечелят не е голяма работа.

You are not put here to discover yourself… you are here to CREATE yourself.

Честно казано вече не помня от къде е този цитат, но съм го обявил за мое мото (или девиз или кредо - както предпочитате). С две ръце подкрепям идеята, че човек може да бъде всичко, което поиска ако положи малко усилия. И понеже държавата това сме ние следва, че и България може да се превърне в абсолютно всичко, което пожелаем стига да положим малко усилия. Можем да я направим Швейцария на Балканите, а можем и да направим, така че на Швейцария да започнат да казват България на Алпите. Възможностите ни са неограничени.

Това по-горе не е нищо ново или сложно. Сигурен съм, че същите мисли са хрумвали на почти всички. Ето защо не мога да разбера как така толкова много хора продължават да не вярват в себе си и в държавата си? Защо вместо да действат те започват да се самосъжаляват и/или да търсят вината някъде другаде - в турците, великите сили, правителството и т.н? Не ме разбирайте погрешно - не съм адвокат на никой, но Станишев например, не е виновен за боклуците около блоковете, за талибаните по пътищата или за кучешките ***** в градинките.

Хубавите неща обикновено не стават лесно и никога не стават със самосъжаление и бездействие.

Тук е много подходящо да разкажа историята за слона и въжето.

Когато едно малко слонче пристигне в цирка гледачът започват да го връзва със здраво въже, което то не може да скъса. След година слончето е пораснало, но все още още не може да скъса въжето. В този момент малкото слонче осъзнава, че колкото и да се опитва няма да успее да се освободи. Естествено слончето пораства и се превръща във възрастен слон, но все още помни колко дълго е опитвал и как не е могъл да скъса въжето. Сега гледачът може да го върже с тънка връв за дръжката на някоя врата и слонът дори няма да опита да се освободи.

Така виждам България - гигантски слон, който може да постигне всичко обаче не иска да скъса връвта, с която е вързан.